Решение № 20 от 3.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9128/2012 г.

Решение № 20 от 3.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9128/2012 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Зефир Хубенов Гогаджов от гр. Златоград против решение № 87 от 23.05.2012 г. по адм. дело № 104 по описа за 2012 г. на Административен съд - Смолян, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № СП-13 от 03.02.2012 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Златоград. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират необоснованост като касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Златоград не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното решение с предложение за оставянето му в сила. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Административен съд - Смолян е отхвърлил жалбата на Зефир Хубенов Гогаджов от гр. Златоград, обл. Смолян, против заповед № СП-13 от 03.02.2012 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Златоград, потвърдена с решение № РД 13-04 от 05.03.2012 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане - Смолян, с която на жалбоподателя е отказано отпускане на еднократна социална помощ по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП - поради финансови затруднения след освобождаването му от Пловдивския затвор. След като е подложил на обсъждане събраните по делото доказателства, Административен съд - Смолян обосновано е приел, че не са налице инцидентно възникнали жизненоважни потребности от здравословен или битов характер като основание по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП за отпускане на еднократна социална помощ. В подадената молба-декларация вх. № СП-13/19.01.2012 г. лицето не е уточнило в какво се изразяват възникналите потребности и какво обуславя техния инцидентен характер. Касационните доводи за необоснованост на съдебното решение са неоснователни. От служебна бележка № 700/08/19.10.2011 г., издадена от началника на Пловдивския затвор, се установява, че жалбоподателят Гогаджов е бил освободен от затвора на 21.10.2011 г. В социалния доклад, изготвен на 31.01.2012 г. от Северина Иванова - социален работник в Дирекция "Социално подпомагане" - Златоград, е отразено, че семейството на заявителя се състои от него и от съпругата му, като и двамата са пенсионери и получават пенсии общо в размер на 349.76 лв. (заявителят получава 213.68 лв., а съпругата му - 136.08 лв.). Живеят в три стаи (2 + 1), находящи се в приземен етаж от жилищна сграда, собственост на дъщеря им, като на останалите два етажа живеят синовете им. Съпрузите се оплакват от здравословни проблеми, но не са представили медицински документи в тази връзка. По делото са били допуснати гласни доказателства, като разпитаната като свидетелка социална работничка е потвърдила обстоятелствата, изложени в социалния доклад. Налице са индиции, че възможностите за самоиздръжка и получаването на средства от задължените по закон за издръжка лица не са изчерпани. Еднократната социална помощ по чл. 16, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП), която може да се отпуска веднъж годишно, има за предназначение да задоволи инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата с право на социално подпомагане. Следователно, съгласно цитираната разпоредба трябва към момента на подаване на молба-декларацията да са се случили събития, които лицето и семейството му не са очаквали или не са могли да ги предвидят и които са наложили неотложни разходи извън рамките на обичайните. В разглеждания случай не са представени доказателства за настъпила внезапна и непредвидима потребност от жизненоважно значение, за да бъде изпълнена визираната хипотеза от чл. 16, ал. 1 от ППЗСП. Представеното пред настоящата инстанция експертно решение на ТЕЛК № 1140 от 01.08.1994 г., с което на жалбоподателя е определена трета група инвалидност пожизнено, не представлява доказателство за възникнала внезапна и непредвидима здравословна нужда в отклонение от обичайния начин на живот. Липсват и данни за неочаквано възникнали жизненоважни потребности от комунално-битов характер. Лошите хигиенно-битови условия в жилището не са причинени от внезапни и непредвидими събития. В тази връзка изложените в касационната жалба оплаквания за неизвършена проверка в какво състояние е жилището на семейството са неоснователни и не подкрепят искането за отпускане на еднократна помощ по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП. Твърденията на жалбоподателя, че реалният месечен доход на семейството му е недостатъчен за издръжка и той има необходимост от допълнителни средства за покриване на разходите си, включително и на ежедневните комунално-битови разходи, биха могли да служат като основание за отпускане на месечна социална помощ по чл. 9 от ППЗСП. Оспорената заповед, с която е отказано отпускане на еднократна помощ по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП поради липса на изискуемите материалноправни предпоставки, е законосъобразна и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд - Смолян е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,