Решение № 7832 от 19.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12/2020 г.

от 10.07.2019 г., както и, че отразените данни в констативен протокол № ПВ2-176 от 18.06.2019 г. от извършена проверка са идентични с тези, посочени от дружеството в декларация по чл. 194б от ЗВ. Именно декларираният от дружеството размер на ползваното за 2018 г. количество вода е посочено в оспорения АУПДВ, в който ясно е прецизиран времевият период, за който същият се отнася. По аргумент от чл. 194б, ал. 1 ЗВ решаващият състав е подчертал, че ежегодно към 31 януари на следващата година титулярите на разрешителни следва да представят информация за изчисляване на дължимата такса по образец, утвърден от Министъра на околната среда и водите и съдържащ данните, съгласно тарифата по чл. 194, ал. 6, въз основа на които се определят таксите. В случая дружеството е подало към Басейнова дирекция декларация във връзка с процесното разрешително, като след това е уведомило органа за корекция на водните количества, която е съобразена при издаването на акта. Съдът е счел, че както размерът на дължимата главница, така и следващите се лихви за забава са точно определени от издателя на акта, с оглед на което е достигнал до извода, че оспореният АУПДВ е законосъобразен. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК, публични са държавните и общинските вземания за такси, установени по основание със закон. Основанието за дължимост на такси за водоползване е регламентирано в Закона за водите, който предвижда заплащането им, когато използването на водите се осъществява въз основа на издадени разрешителни или без основание. Според чл. 195б, ал. 1 и ал. 2 ЗВ, вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурително процесуалния кодекс. Актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи: 1 извлечения от сметките, по които постъпват таксите; 2 платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; 3 покана към лицето за доброволно изпълнение и 4. констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението. Конкретният размер на дължимата такса се определя с подзаконов нормативен акт, като приложимият по време механизъм на изчисляване на таксите е регламентиран в Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване /приета с ПМС № 383/29.12.2016 г., в сила от 1.01.2017 г. / Разпоредбата на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б" вр. ал. 2 от ЗВ предвижда, че за правото на използване на подземни води се заплаща такса за водовземане, която се определя на базата на отнетия обем вода и съответните норми за водопотребление, определени в наредбата по чл. 117а от ЗВ. Таксата по ал. 1, т. 1, б. "б" се определя въз основа на отнетия обем вода, освен в случаите на водовземане от минерални води; а след изменението – обн. ДВ, бр. 58/31.07.2015 г. се определя на базата на отнетия обем вода и съответните норми за водопотребление, определени в Наредбата по чл. 117а. Нормата на чл. 1, ал. 2, т. 2 от Наредбата за нормите на водопотребление сочи, че разпоредбите й се прилагат при изчисляване на годишните такси за водовземане по реда и начина, определени в тарифата по чл. 194, ал. 6 от закона. Препращането е към Тарифата таксите за за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, в сила от 1.01.2017 г., чийто чл. 3, ал. 1 сочи, че таксите за водовземане от повърхностни води и от подземни води се определят на базата на отнетия обем вода, целта на ползване на водите и съответните норми за водопотребление съгласно Наредбата. В случая първоинстанционният съд обосновано е кредитирал като верни релевантните данни в съставения от длъжностни лица в кръга на службата им констативен протокол, отразяващ декларираното от титуляра добито годишно водно количество, в резултат на което е формирал правилния извод, че на основание чл. 3, ал. 1 от Тарифата издателят на АУПДВ е определил точно размера на публичното вземане. Същият е в корелация с отнетия обем вода и в зависимост от целта на използване на водата е изчислен по формулата по чл. 11, ал. 1 - Т = Е x W, където: Т е размерът на дължимата годишна такса - в лв.; Е - единичният размер на таксата в зависимост от целта, за която ще бъде ползвана черпената вода, съгласно таблиците по чл. 12 - лв. /куб. м и W - за повърхностни и подземни води е размерът на ползвания годишен воден обем - куб. м. Несподелим е доводът на касатора, че с недопускането на ССчЕ за определянето на размера на дължимата главница на публичното вземане и лихва за забава, първостепенният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. За точното определяне на дължимата такса за водовземане, както и на лихвата върху него не се изискват специални знания, които съдът не притежава, поради което обосновано искането за допускане на СсчЕ е отхвърлено поради липса на необходимост от провеждането й. Решаващият състав изрично е посочил, че таксите за водоползване са годишни и се заплащат не по късно от 31-ви март на следващата година, с оглед на което за таксата за 2018 г. дружеството е изпаднало в забава от 1.04.2019 г. и дължи законна лихва върху главницата. Размерът на законната лихва е нормативно определен в чл. 1 от Постановление № 426 от 18.12.2014 г. за определяне на размера на законната лихва по просрочени парични задължения, с оглед на който същият правилно е изчислен от издателя на акта. Несподелима е и тезата, че Директорът на "Басейнова дирекция" е следвало да изпълни задължението си по § 3, ал. 2 от Тарифата. Цитираната преходна разпоредбата предвижда, че до изменение на разрешителните по ал. 1 органът с уведомлението по чл. 9, ал. 4 или 5 за дължимите такси за 2016 г. информира писмено титуляря на разрешителното за актуалните цели на водовземането съгласно Тарифата и/или определянето на таксата за замърсяване, които ще бъдат приложими при определяне на дължимите такси за 2017 г. С оспорения АУПДВ обаче е установена дължимата такса за правото на водовземане за 2018 година, към която посочената норма на § 3, ал. 2 е неприложима. Противно на оплакването в жалбата, първостепенният съд изрично е обсъдил възражението на оспорващия досежно липсата на конкретизация в АУПДВ на мястото на водоползване и съоръженията, чрез които то се реализира. В тази връзка в мотивите на акта изрично е уточнено, че целта на водовземането е за "питейно – битово водоснабдяване на гр. Пловдив", както и, че то се реализира чрез дванадесет броя тръбни кладенци, разположени на посочената територия. Конкретизирана е и правилно е приложена разпоредба на чл. 12, ал. 2, т. 1 от Тарифата, която определя единичният размер на таксата за водовземане от подземни води, ползвани за обществено питейно-битово водоснабдяване, въз основа на който и предвид отнетия обем вода е изчислен размерът на дължимата такса за водовземане. Ето защо, като е достигнал до извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ, първостепенният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.