Решение № 5152 от 17.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14908/2008 г.

Решение № 5152 от 17.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14908/2008 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по реда на чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Басейнова дирекция Черноморски район-Варна моли да бъде отменено решение № 1277/10.10.2008 г. по адм. дело № 2621/2007 г. на Варненския административен съд, с което е обявен за нищожен акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 9/23.11.2007 г. на директора на Басейнова дирекция Черноморски район-Варна (БДЧРВ-Варна) като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли спорът да бъде решен по същество, като жалбата против акта бъде отхвърлена. Ответникът по касационната жалба "Водоснабдяване и канализация"ООД-Търговище, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея касационни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Варненският административен съд е обявил за нищожен АУПДВ № 9/23.11.2007 г. на директора на Басейнова дирекция Черноморски район-Варна, с който е установено задължение в размер 54 679лв за водовземане от повърхностни води на яз. Тича за периода 2004 г. -2006 г. по разрешителни за водоползване № 0252/2.5.2001 г., издадено от заместник министъра на околната среда и водите със срок 2.5.2005 г. и № 003643/3.6.2005 г., издадено от министъра на околната среда и водите. В мотивите си съдът е приел, че актът е издаден на основание чл. 195б ал. 1 и 2 от Закона за водите, чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" и §9 ЗВ . С актът са определени такси за разликата в отчетените иззети води от язовира и количествата вода, измерени на водопроводните отклонения на ДВ и К"-Шумен и ДВ и К"-Търговище, за които такса не е платена. По чл. 195б, ал. 1 ЗВ вземанията за неплатените такси по чл. 195а, ал. 1 от закона се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от министъра на околната среда и водите или от директорите на басейновите дирекции, издаден по чл. 166 ДОПК. Съдът е констатирал, че текстът не разграничава изрично пределите на компетентност на тези органи и е приел, че това налага тълкуване на относимите норми. По чл. 52, ал. 1, т. 1 и 2 ЗВ изчерпателно са изброени случаите, в които Министерския съвет и министъра на околната среда и водите са компетентни да издават разрешителни за водоползване, а директорите на басейновите дирекции са компетентни да издават разрешителни в останалите случаи на водоползване и ползване на води и водни обекти - публична държавна собственост. Язовир "Тича" е включен в списъка на комплексните и значими язовири по приложение № 1 под № 43. Съдът е приел, че по чл. 26, т. 1 от Устройствения правилник на Министерството на околната среда и водите дирекция "Води" осъществява оперативното управление на водите в страната, подготвя разрешителни за водоползване и ползване на водните обекти, които се издават от министъра, осъществява контрол по изпълнението на концесионните договори и на условията в издадените от министъра разрешителни, предоставя правно обслужване, подготвя наказателните постановления, принудителни административни мерки, разработва проекти на нормативни актове. Съдът е цитирал чл. 13, т. 1, чл. 53 и чл. 56, ал. 7 ЗВ и е приел, че критерий за определяне компетентността на органите по ЗВ за издаване на съответните актове е значимостта на водните обекти за обществените и държавни интереси. Приел е също, че директорите на басейновите дирекции по чл. 5, ал. 1, т. 6 от Правилника за дейността, организацията на работа и състав на басейновите дирекции събират таксите за разрешителните, които издават. Правомощията на директорите за контрол са по-широко определени, но са ирелевантни в случая. Съдът е приел, че компетентен да издаде акта за установяване на публични вземания от такси за водоползване от язовирите по приложение № 1 е министърът на околната среда и водите, което правомощие произтича от изричното му овластяване да издава разрешителните за водоползване на тези язовири. По тези съображения съдът е приел, че процесният акт е нищожен, като издаден от некомпетентен орган. Правилно съдът е констатирал, че в чл. 195б, ал. 1 ЗВ не е разграничена компетентността на министъра и директорите на басейновите дирекции. Нормите за компетентността са процесуални и не могат да бъдат тълкувани стеснително, както е постъпил съдът в случая. Не може от разпоредбите на устройствен правилник да се извличат аргументи за стеснително тълкуване на закон, предвид чл. 15, ал. 2 ЗНА . След като в чл. 195б, ал. 1 ЗВ министърът и директорите на басейновите дирекции са равно овластени да издават актове за установяване на публични задължения за неплатени такси за ползване на води и водни обекти публична държавна собственост съдът следваше да стигне до законосъобразният извод, че актът е издаден от редовно овластен орган и не е нищожен. Основателен е доводът на касатора, че не могат да се извличат аргументи от чл. 155, ал. 1, т. 6 ЗВ, по който директорът на басейновата дирекция събира таксите за разрешителните, които издава, тъй като събирането на едно публично държавно вземане не обхваща понятието издаване на актове за установяването му. По чл. 195а, ал. 1 ЗВ таксите по чл. 194, ал. 1, т. 1 - 3 ЗВ (такси за водовземане, такса за ползване на воден обект и такси за замърсяване) се заплащат по бюджетната сметка на министерството или на басейновата дирекция, посочена в разрешителното, с което е предоставено ползването на водите. Само събирането на таксите в закона е свързано с издателя на разрешителното и е уредено като разделно между министерството и басейновите дирекции. До приемането на чл. 195б ЗВ с ДВ бр. 65/2006 г. в Закона за водите няма уредба, която да позволи издаването на актове за установяване на неплатените доброволно такси за водоползване и ползване на водни обекти. На основание чл. 16, ал. 2 ДПК (отм.) и чл. 166, ал. 2 ДОПК до приемането на чл. 195б ЗВ актове за установяване на неплатените доброволно такси по закона за водите е могло да бъдат издавани от орган, определен от ръководителя на Министерството на околната среда и водите. Без никакво законово основание съдът е направил извод, че щом е разграничена компетентността за издаване на разрешителните е налице същото разграничение и за издаване на актовете за установяване на дължимите такси по съответното разрешително. Тъй като спорът не е разгледан по същество от административният съд, искането на касатора настоящата инстанция да се произнесе по същество е неоснователно. Решението като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,