Решение № 291 от 13.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8311/2024 г.

Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 64, ал. 1, изречение трето от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/. Образувано е по четири касационни жалби, предявени против решение 877 от 05.07.2024 г., постановено от Административен съд София-област /АССО/, V състав, по адм. дело 552/2024 г. Първата касационна жалба е подадена от Н. С. С., чрез упълномощен адвокат А. Милева, против постановеното от АССО решение, в частта, в която съдът е отхвърлил жалбата ѝ против решение 283 от 21.03.2024 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/, по преписка K3K/682/2023 г., в частта му по т. 3, в която е установено извършено нарушение по чл. 2, ал. 1, т. 4, предл. второ ЗЗК, вр. с чл. 36, ал. 1 ЗЗК и ѝ е наложена глоба в размер на 4000 /четири хиляди/ лева, както и в частта, в която съдът е възложил на Н. С. разноски за юрисконсулт на КЗК в размер на 200 лева. С касационната жалба и в открито съдебно заседание се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК неправилност на съдебния акт. Оспорват се фактическите изводи на съда относно дейността по осъществяване на нарушението, наличието на доказана причинно-следствена връзка между предоставяне на личния телефонен номер на жалбоподателката и сключването на договори за обслужване по трудова медицина между четирима клиенти и конкурентното дружество СТМ Медика ЕООД. Касационната жалбоподателка изразява несъгласие с изводите на съда, че сключването на втори трудов договор със СТМ Медика ЕООД представлява недобросъвестно действие, с оглед обичайната за сектора практика едни и същи служители да работят едновременно в повече от една служба по трудова медицина. Поддържа се, че договорите, сключени със СТМ Медика ЕООД от четирите предоставили информация дружества, не са в резултат на получена подвеждаща информация от нейна страна. Изложени са подробни съображения за неправилното потвърждаване на наложената имуществена санкция и за незаконосъобразно определени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател претендира отмяна на първоинстанционното съдебно решение и постановяване на решение по същество, с което да се приеме, че не е извършено нарушение по чл. 2, ал. 1, т. 4, предл. второ ЗЗК вр. с чл. 36, ал. 1 от ЗЗК от страна на Н. С. С.. Алтернативно и в случай на потвърждаване на обжалваното решение относно установеното нарушение, се претендира да бъде намален размера на наложеното наказание "глоба". Направено е искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, а в случай на потвърждаване на обжалвания съдебен акт - да бъде намален размерът на присъдените в полза на Комисията за защита на конкуренцията разноски за юрисконсултско възнаграждение. Втората касационна жалба е подадена от "СТМ Медика" ЕООД, представлявано от В. Т., също чрез упълномощен адвокат А. Милева, против горепосоченото съдебно решение, в частта, в която съдът е отхвърлил жалбата на дружеството против решение 283 от 21.03.2024 г. на Комисията за защита на конкуренцията, постановено по преписка K3K/682/2023 г., в частта му по т. 1, в която е установено извършено нарушение по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК от страна на СТМ Медика ЕООД и е наложена имуществена санкция в размер на 7080 /седем хиляди и осемдесет/ лева., както и в частта, в която дружеството е осъдено да заплати разноски за юрисконсулт на КЗК в размер на 200 лева. С жалбата, в открито съдебно заседание и в писмени бележки от 11.12.2024 г. се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК неправилност на съдебни акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът оспорва правните заключения на съда относно дейността на двете физически лица /и настоящи жалбоподатели/ по осъществяване на установеното нарушение. Поддържа, че целта на предоставеното пълномощно на А. Б. е да може да оказва пълно съдействие на дружеството при необходимост и няма пряко отношение към установеното от КЗК нарушение, а предоставянето на личния телефонен номер на Н. С. на клиенти на "СТМ Надежда" ЕООД през 2022 г. не е свързано с последващото сключване на договори със "СТМ Медика" ЕООД през 2023 г. Жалбоподателят оспорва извода на АССО, че целенасочено е привличал клиенти на друго дружество чрез свои служители, като е одобрило недобросъвестните търговски практики, извършвани от двете физически лица А. Б. и Н. С., и по този начин нелоялно е привлякло за свои клиенти четирите предоставили информация дружества. Изложени са подробни съображения за неправилното потвърждаване на наложената на дружеството имуществена санкция и за незаконосъобразно определени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател претендира отмяна на първоинстанционното съдебно решение и постановяване на решение по същество, с което да се приеме, че не е извършено нарушение по чл. 36, ал. 1 ЗЗК от страна на СТМ Медика ЕООД. Алтернативно и в случай на потвърждаване на обжалваното решение относно установеното нарушение, се претендира да бъде намален размерът на наложената имуществена санкция. Направено е искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, а в случай на потвърждаване на обжалвания съдебен акт - да бъде намален размерът на присъдените в полза на Комисията за защита на конкуренцията разноски за юрисконсултско възнаграждение. Третата касационна жалба е предявена от А. Г. Б., чрез упълномощен адвокат А. Милева, против постановеното от АССО решение, в частта, в която съдът е отхвърлил жалбата ѝ против решение 283 от 21.03.2024 г. на Комисията за защита на конкуренцията, постановено по преписка K3K/682/2023 г., в частта му по т. 2, в която е установено извършено нарушение по чл. 2, ал. 1, т. 4, предл. второ от ЗЗК, вр. с чл. 36, ал. 1 от ЗЗК и ѝ е наложена глоба в размер на 4000 /четири хиляди/ лева, както и в частта, в която съдът е възложил на А. Б. разноски за юрисконсулт на Комисията за защита на конкуренцията в размер на 200 /двеста/ лева. С касационната жалба и в открито съдебно заседание се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК неправилност на съдебни акт поради неговата необоснованост. Твърди се, че не почиват на събраните доказателства изводите на съда, че А. Б. умишлено е заблуждавала клиентите на СТМ Надежда ЕООД, че дружеството е променило наименованието си и по този начин е пренасочвала недобросъвестно клиенти към СТМ Медика ЕООД. Оспорват се изцяло съображенията на АССО да приеме, че цялото ѝ последователно поведение е целяло пренасочване на клиентите на първото дружество в полза на второто, защото от акта на упълномощаването не са настъпили никакви последици, касаещи установеното нарушение. Според жалбоподателя съдът е излязъл извън правомощията си да се произнесе относно правилността на решението на КЗК, като е разгледал като недобросъвестно поведение липсата на уведомяване на предишния съдружник в СТМ Надежда ЕООД, че е осъществявала дейност при конкурент. Освен това, се твърди, че АССО не е обсъдил възражението, че изпратеният имейл за промяна на телефонния номер за връзка с А. Б. не представлява недобросъвестно действие, което по някакъв начин да е допринесло за приключване на отношенията между четиримата клиенти със СТМ Надежда ЕООД. Изложени са подробни доводи за неправилното потвърждаване на наложената на имуществена санкция и за незаконосъобразно определени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Жалбоподателката прави искане за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и постановяване на решение по същество, с което да се приеме, че не е извършено нарушение по чл. 2, ал. 1, т. 4, предл. второ от ЗЗК, вр. с чл. 36, ал. 1 от ЗЗК от нейна страна. Алтернативно и в случай на потвърждаване на обжалваното решение относно установеното нарушение, се претендира да бъде намален размерът на наложеното наказание глоба . Направено е искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, а в случай на потвърждаване на обжалвания съдебен акт - да бъде намален размерът на присъдените в полза на КЗК разноски за юрисконсултско възнаграждение. Четвъртата касационна жалба е подадена от от "СТМ Надежда" ЕООД, представлявано от управителите В. С. и А. С., чрез упълномощен адвокат А. Тонев, против горепосоченото решение 877 от 05.07.2024 г., постановено по адм. дело 552/2024 г. по описа на АССО, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против решение 283 от 21.03.2024 г. на Комисията за защита на конкуренцията, постановено по преписка K3K/682/2023 г., в частта му по т. 4, с което е прието, че не е извършено нарушение по чл. 37, ал. 1 и ал. 2 ЗЗК и по чл. 29 ЗЗК от страна на СТМ Медика ЕООД; в частта му по т. 5, с което е установено, че не е извършено нарушение по чл. 2, ал. 1, т. 4, предл. второ ЗЗК във връзка с чл. 37, ал. 1 и ал. 2 ЗЗК и във връзка с чл. 29 от ЗЗК от страна на А. Г. Б., както и в частта му по т. 6, с което е установено, че не е извършено нарушение по чл. 2, ал. 1,т. 4, предл. второ ЗЗК във връзка с чл. 37, ал. 1 и ал. 2 ЗЗК и във връзка с чл. 29 от ЗЗК от страна на Н. С. С.. С жалбата, в проведеното съдебно заседание и в представена по делото писмена защита от 11.12.2024 г. се твърди неправилност на съдебния акт в обжалваната му част, поради постановяването му при противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се приетото от първостепенния съд досежно липсата на извършени нарушения по чл. 37, ал. 1 и ал. 2 ЗЗК, и чл. 29 ЗЗК както от СТМ Медика ЕООД, така и от двете физически лица, с оглед разпоредбата на чл. 2, ал. 1,т. 4, предл. второ ЗЗК. Поддържа се, че информацията за клиентите, техните договори и данните за контакт със същите безспорно представляват търговска тайна на дружеството, която е подробно индивидуализирана в Правилника за вътрешния трудов ред и приложението към него. Счита, че след като А. Б. е заемала ръководната позиция управител на дружеството - жалбоподател, тя е имала задължението да вземе съответните вътрешно-организационни и правни мерки за опазване на търговската тайна на своя принципал, като позоваването на липсата на такива мерки представлява опит да се черпят благоприятни последици от собственото недобросъвестно поведение. Едновременно с това, в нарушение на задължението си за лоялност и разпоредбите на Кодекса на труда, Н. С. е работила по трудово правоотношение при друг работодател, който е пряк конкурент СТМ Медика ЕООД, без съгласието на основния си работодател. Претендира се първоинстанционното съдебно решение да бъде отменено в обжалваната му част, а преписката да бъде върната на Комисията за защита на конкуренцията със задължителни указания за налагане на санкции и за тези нарушения. Направено е искане за присъждане на направените по делото разноски. По делото е постъпил писмен отговор от Н. С. С., СТМ Медика ЕООД и А. Г. Б., подаден чрез процесуалния им представител адвокат Милева, в който се излагат подробни съображения за неоснователността на касационната жалба на "СТМ Надежда" ЕООД. Направено е искане решението на АССО в обжалваната от "СТМ Надежда" ЕООД част да бъде оставено в сила. Депозиран е и писмен отговор от "СТМ Надежда" ЕООД, подаден чрез упълномощен адвокат Тонев, в който се поддържа възражение за неоснователност на подадените от останалите касатори жалби и е заявено искане първоинстанционното решението да бъде оставено в сила в обжалваните от Н. С. С., СТМ Медика ЕООД и А. Г. Б. части. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на всички касационни жалби, защото първоинстанционният съд е изложил подробни и ясни мотиви по правнорелевантните факти, разглеждайки детайлно и в пълнота констатираното от органа нарушение. Участващият по делото прокурор счита, че фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните от съда изводи се основават на събраните доказателства. Поддържа като правилен извода на първостепенния съд, че приносът на физическите лица за умишленото заблуждаване на клиенти и некоректното им информиране относно бъдещия си търговски партньор, е осуетило сключването на нов договор със "СТМ Надежда" ЕООД, поради което следва да носят и отговорност на самостоятелно основание. Счита, че наличието на потенциална възможност за увреждане на интересите на конкурентите е достатъчно основание за ангажиране на отговорността на физическите лица за установените нарушения на ЗЗК. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационните жалби за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМИ - подадени от надлежни страни в преклузивния срок, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК във връзка с чл. 64, ал. 1 ЗЗК. Разгледани по същество касационните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения: Производството пред Административен съд - София-област е било образувано във връзка с оспорване от СТМ Надежда ЕООД, СТМ Медика ЕООД, Н. С. С. и А. Г. Б. на решение 283 от 21.03.2024 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка КЗК/682/2023 г. в отделни негови части. С обжалваното пред настоящата касационна инстанция решение 877 от 05.07.2024 г. е отхвърлена жалбата на СТМ Надежда ЕООД против решението на КЗК в частта по т. 4 , с което е прието, че не е извършено нарушение по чл. 37, ал.1 и ал. 2 и по чл. 29 ЗЗК от страна на СТМ Медика ЕООД, по т. 5, с което е установено, че не е извършено нарушение по чл. 2, ал. 1, т. 4, предл. второ ЗЗК във връзка с чл. 37, ал. 1 и ал. 2 и във вр. с чл. 29 ЗЗК от страна на А. Б., по т. 6, с което е установено, че не е извършено нарушение по чл.2, ал. 1, т. 4, предл. второ ЗЗК във вр. с чл. 37, ал. 1 и ал. 2 и във вр. с чл. 29 ЗЗК от страна на Н. С.; отхвърлена е жалбата на СТМ Медика ЕООД против решението на КЗК в частта по т.1, с което е установено извършено нарушение по чл. 36, ал. 1 ЗЗК от страна на СТМ Медика ЕООД и е наложена имуществена санкция на дружеството в размер на 7080 лв.; отхвърлена е жалбата на А. Г. Б. против решението на КЗК в частта по т. 2, с което е установено извършено нарушение по чл. 2, ал. 1, т. 4, предл. второ ЗЗК вр. с чл. 36, ал. 1 ЗЗК и ѝ е наложена глоба в размер на 4000 лв.; отхвърлена е жалбата на Н. С. против решението на КЗК в частта по т. 3, с което е установено извършено нарушение по чл. 2, ал. 1, т. 4, предл. второ ЗЗК вр. с чл.36, ал.1 ЗЗК и ѝ е наложена глоба в размер на 4000 лв; СТМ Надежда ЕООД, СТМ Медика ЕООД, А. Г. Б. и Н. С. С. са осъдени да заплатят сторените разноски за юрисконсулт на КЗК в размер на по 200 лв. всеки един от тях. За да постанови този резултат съдът е приел за безспорно установени следните относими към производството факти: качеството предприятие на СТМ Надежда" ЕООД и "СТМ Медика" ЕООД по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК; осъществяваната от двете конкурентни дружества "СТМ Надежда" ЕООД и "СТМ Медика" ЕООД стопанска дейност по обслужване на клиенти като Служба по трудова медицина /СТМ/; договорните отношения на А. Б. и Н. С. /предишно фамилно име И./ с тези дружества; наличието на упълномощаване на А. Б. от СТМ Медика ЕООД с нотариално заверено пълномощно с рег. 5276/01.09.2022 г. и обема на предоставените ѝ правомощия; подателите и съдържанието на разменената електронна кореспонденция с Експо Имоти ООД, Марина Спорт ЕООД, Кара Пласт ООД, ЕТ Б. - Б. Томов , които са имали сключени договори със "СТМ Надежда" ЕООД; проведените телефонни разговори с посочените клиенти на "СТМ Надежда" ЕООД; обстоятелствата относно смяната на телефонния номер на Н. С.; периодите, през които са извършени твърдените нарушения от страна на "СТМ Медика" ЕООД, А. Б. и Н. С.. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган, при изискуемия кворум на КЗК и в пределите на правомощията ѝ, обективиран е в предвидената в чл. 62, ал. 1 ЗЗК писмена форма и съдържа визираните в този текст реквизити. Счел е, че при постановяването на оспореното решение Комисията не е допуснала съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Като неоснователно съдът е преценил направеното в жалбите възражение за неправилно определен период на нарушението - от септември 2022 г. до средата на месец февруари 2023 г., с оглед момента на упълномощаване на А. Б. от СТМ Медика ЕООД и датата на смяна на телефонният номер на Н. И. /сега С./, за което обстоятелство е информирала клиентите на СТМ Надежда ЕООД. Административният съд е изложил подробни мотиви досежно наличието на извършено нарушение по чл. 36, ал. 1 ЗЗК от страна на СТМ Медика ЕООД, с оглед наличието на всички съставомерни елементи от състава на деянието. Според съда по делото е установявено по категоричен начин, че четирите дружества, които са дългогодишни клиенти на СТМ Надежда ЕООД / Експо Имоти ООД, Марина Спорт ЕООД, Кара Пласт ООД, ЕТ Б. - Б. Томов /, са прекратили договорите си за предоставяне на услуги по трудова медицина и са сключили договори със СТМ Медика , в резултат на недобросъвестното поведение на СТМ Медика ЕООД за привличане на клиенти чрез нелоялни търговски практики, а именно в резултат на получена подвеждаща информация от страна на А. Б. и Н. И.. Решаващият съд е преценил, че СТМ Медика ЕООД целенасочено е привличало клиенти на друго дружество чрез своите служители А. Б. и Н. И., като е одобрило недобросъвестните търговски практики извършвани от двете физически лица и по този начин нелоялно е привлякло за свои клиенти четирите дружества, които не са били информирани по никакъв начин, че всъщност сключват договор с друго дружество. Приел е, че сключването на новите договори на четирите дружества със СТМ Медика ЕООД не е в резултат на по-добри предложени условия или съответно, че дружествата не са били доволни от услугите, които им е предлагало СТМ Надежда ЕООД, а напротив - същите са били заблудени, че сключват договори със СТМ Надежда ЕООД, което е с ново наименование. Решаващият съд е преценил, че липсва основание за ангажиране на отговорността на СТМ Медика ЕООД, А. Б. и Н. С. по чл. 37, ал. 1 и ал. 2 ЗЗК, защото подписването на трудовите договори съдържащи общи задължения за конфиденциалност, запознаването с Правилника за вътрешния трудов ред на СТМ Надежда ЕООД и подписването на декларации по чл.142 от Търговския закон /ТЗ/ не регулира достъпа до конфиденциална информация за служителите. Освен това по делото не са представени доказателства, че СТМ Надежда ЕООД е имало внедрена специална система за достъп с акаунти, пароли или по друг начин за достъп до каквато и да е дружествена информация, поради което съдът е формирал извод, че достъп до цялата информация на дружеството са имали не само А. Б. и Н. И., но и широк кръг служители. В обжалваното решения са изложени съображения и за липсата на извършено нарушение по чл. 29 ЗЗК, с оглед обстоятелството, че не са налице твърдения за действия или бездействия от страна на СТМ Медика ЕООД и физическите лица, които да са различни от описаните в специалния състав по чл. 36, ал. 1 ЗЗК. Като правилно ангажирана е преценена отговорността на А. Б. за извършено нарушение по чл. 2, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 36, ал.1 ЗЗК, както досежно периода на нарушението, така и по отношение на последователните недобросъвестни действия, които е извършвала. Според съда, цялостното ѝ последователно поведение е било насочено към пренасочване на клиенти от СТМ Надежда ЕООД към СТМ Медика ЕООД, предвид упълномощаването ѝ от управителя на новото дружество, изпращането на имейли и проведени разговори по телефона с клиентите на СТМ Надежда ЕООД, в които ясно ги е заблуждавала, че се променя името на дружеството, но екипът остава един и същ. Едновременно с това, решаващият съд е преценил, че недобросъвестното поведение на А. Б. се е изразявало не само в предоставяне на заблуждаваща информация на клиентите, но и в това, че недобросъвестно не е информирала предишния си съдружник, че осъществява дейност при конкурент. На последно място са изложени съображения за законосъобразно установеното нарушение по чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗЗК вр. с чл. 36 , ал. 1 ЗЗК по отношение на Н. С.. Споделени са изводите на КЗК за периода на извършване на нарушението, а като неоснователно е преценено направеното в жалбата възражение, че уведомяването на клиентите за новия мобилен номер на Н. С. няма каквато и да било връзка с твърдяното нарушение. За тази преценка съдът се е мотивирал с обстоятелството, че не са били ангажирани доказателства за повреда в стария мобилен апарат, както и че при повреда на апарата сим картата със стария телефонен номер може да бъде поставена в нов апарат. Административният съд е изложил относими мотиви за всички последователни и недобросъвестни действия на Н. С., с които е осъществен съставът на нарушението по чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗЗК вр. с чл. 36 , ал. 1 ЗЗК сключването на втори трудов договор за 2 часа със СТМ Медика ЕООД, изпращане на електронни писма /имейли/ до клиентите на СТМ Надежда ЕООД със заблуждаваща информация, съгласуваност на действията ѝ с тези на А. Б., която пък е провеждала телефонни разговори с клиентите и ги е информирала, че СТМ Надежда ЕООД става СТМ Медика ЕООД, но екипът остава същия. Административния съд е разгледал и подробните възражения на всеки един от оспорващите досежно определените им имуществена санкция и глоба, като е приел, че с оглед данните по делото неблагоприятните последици от недобросъвестното поведение биха могли да доведат до значителен негативен ефект върху конкуренцията, както и че тези санкции са съобразени с липсата на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. По тези решаващи изводи, съдът е отхвърлил жалбите на СТМ Надежда ЕООД, СТМ Медика ЕООД, Н. С. и А. Б., и ги е осъдил да заплатят разноски на КЗК за юрисконсултско възнаграждение, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, както и на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи отменителни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Фактическата обстановка е точно установена и се възприема изцяло от касационната инстанция, с оглед забраната на чл. 220 АПК за нови фактически установявания. Изцяло се споделят изводите на първостепенния съд относно приложението на чл. 36, ал. 1 ЗЗК. Визираната разпоредба забранява недобросъвестни търговски практики насочени към привличане на клиенти, в резултат на което се прекратяват или се нарушават сключени договори, или се осуетява сключването им с конкуренти. Така регламентираната правната норма предвижда следния фактически състав: първият елемент е деянието, което е израз на недобросъвестно търговско поведение, извършено от предприятието на съответния пазар, което да въздейства върху обективната преценка на клиентите. Вторият елемент от състава изисква това деяние да е с конкретна цел, а именно: привличането на клиенти, като това следва да бъде тълкувано, както за увеличаването на продажбите на конкретните предлагани продукти спрямо съществуващите клиенти, от което да последва ограничаване предлагането на продуктите на неговите конкуренти, така и за привличане на нови клиенти. Третият елемент от фактическия състав, включен в нормата на чл. 36, ал. 1 ЗЗК е свързан с последиците от така извършеното деяние, а именно: то следва да е резултатно, като законодателят е предвидил само това нарушение на нелоялната конкуренция, регламентирана в глава 7 от ЗЗК да е резултатно. Резултатът следва да се изразява в прекратяване или нарушаване на сключени договори или осуетяване на сключването им с клиент. Тук отново е важно да се посочи, че в закона са предвидени два алтернативни варианта като краен резултат от недобросъвестното поведение на предприятието - може да се засегнат както съществуващи вече договори, така и бъдещи договори, които предстоят да бъдат сключени /в този смисъл решение 7406 от 5.07.2023 г. по адм. дело 6843/2014 г., решение 13040 от 22.12.2023 г. по адм. д. 6222/2023 г. и двете по описа на ВАС/. За да се ангажира отговорност по реда на чл. 36, ал. 1 ЗЗК, е необходимо да бъде доказано по безспорен начин наличие на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между недобросъвестното поведение и настъпилите в резултат на това поведение негативни правни последици - прекратяване/нарушаване или осуетяване на сключването на договори с конкурент/и. Елемент от фактическия състав на разпоредбата на чл. 36, ал. 1 е наличието на договорни отношения между доставчика на услугата и клиентите. Разпоредбата е приложима както към писмени, така и към неформални /устни/ договорни отношения. Хипотезите на прекратяване и нарушаване на договори по смисъла на чл. 36, ал. 1 ЗЗК предполагат съществуващи договорни отношения, а хипотезата на осуетяване създаване на пречки такива да бъдат установени изобщо. Приложима към настоящия случай е хипотезата на прекратяване на договори, доколкото в резултат на действията на СТМ Медика ЕООД и двете физически лица /за които отговорността е ангажирана по посочения състав, но във връзка с чл.2, ал.1, т. 4 ЗЗК/ безспорно се установява, че четири дългогодишни клиента на "СТМ Надежда" ЕООД / Експо Имоти ООД, Марина Спорт ЕООД, Кара Пласт ООД, ЕТ Б. - Б. Томов / са прекратили търговски отношения с него, за да сключат последващи за договори със СТМ Медика" ЕООД по предоставяне на услуги по трудова медицина. По доводите в касационната жалба на Н. С. С. /предишно фамилно име Иванова/: Основното възражение на жалбоподателката е, че е ирелевантно обстоятелството от кой телефонен номер е комуникирала с клиентите на СТМ Надежда" ЕООД, защото той им е бил предоставен в качеството ѝ на технически сътрудник на дружеството, а в изпратените имейли е посочен познатият адрес на електронна поща stm.nadejda@vivesta-bg.com. Действително промяната на телефонния номер сама по себе си не може да свидетелства за недобросъвестно поведение на физическото лице, но тази промяна, последвана първоначално от сключването от допълнителен трудов договор за 2 часа със СТМ Медика" ЕООД и в крайна сметка от прекратяването на трудовото правоотношение със "СТМ Надежда" ЕООД, свидетелства за последователни действия на Н. С., които са имали за резултат прекратяване на сключените договори за предоставяне на услуги по трудова медицина. По делото не са били ангажирани доказателства нито, че телефонният апарат, за който се твърди, че е бил повреден, е предоставен от работодателя и той не го е заменил своевременно, нито че не е било възможно старият телефонен номер да бъде прехвърлен на друга сим карта. Без правно значение в случая са доводите на жалбоподателката, че не е необичайна практика служители да работят в конкурентни дружества, осъществяващи дейност по трудова медицина, защото дори и такава практика да е широко разпространена, тя обичайно не включва недобросъвестно пренасочване на клиенти, при което едното дружество търпи финансови загуби, а другото разширява кръга си от контрагенти. Обосновано първостепенният съд е приел, че договорите, сключени със СТМ Медика ЕООД от четирите дружества - Експо имоти ООД, Марина спорт ЕООД, ЕТ Б. - Б. Томов и Кара пласт ООД, са в резултат на получена подвеждаща информация от страна на Н. С.. Представената по преписката писмена кореспонденция води до несъмнения извод, че тези клиенти са били умишлено заблуждавани и некоректно информирани относно бъдещия си търговски партньор, което е осуетило сключването на нов договор или обичайното подписване на анекс със "СТМ Надежда" ЕООД. В изпратените имейли, вече от електронния адрес на СТМ Медика" ЕООД , Н. И. не просто е предоставяла личния си телефонен номер, а е съобщавала, че има промяна в данните и банковата сметка на дружеството, но че екипът остава същият. В никой от изпратените имейли не е изрично упоменато, че се касае за сключване на нов договор с друг контрагент, а не просто за промяна на данните на действащия контрагент. Цялостният анализ на приложената писмена кореспонденция и обясненията на запитаните дружества /клиенти на "СТМ Надежда" ЕООД/, макар да съдържа известни противоречия относно лицето, с което представителите са водили телефонни разговори, води до несъмнения извод, до който е достигнал и първостепенния съд, а именно, че е налице синхронизираното поведение на двете физически лица с цел отклоняване на клиенти от едното дружество в ползва на другото. Поради това неоснователно касационната жалбоподателка поддържа, че не е налице доказана причинно следствена връзка между осъществените от нея действия и последващото сключване на договори за обслужване по трудова медицина между четирима клиенти и конкурентното дружество СТМ Медика ЕООД. Настоящата касационна инстанция не намира основания за промяна на размера на наложената глоба в размер на 4000 лева, защото периодът на нарушението е правилно определен, а отклоненият финансов ресурс не представлява единствено заплатената месечна сума по сключените договори за трудова медицина, тъй като се касае за лишаване на "СТМ Надежда" ЕООД от тези суми за продължителен бъдещ период. Това е така, защото ако всяко от четирите дружества, за които са събрани категорични данни, че са дългогодишни партньори на "СТМ Надежда" ЕООД, не бяха прекратили договорите си с последното, то приходите от тези договори са щели да бъдат получавани за неопределен период от време. По възраженията в касационната жалба на СТМ Медика ЕООД: Не намират правна опора възраженията, че целта на предоставеното пълномощно на А. Б. е да може да оказва пълно съдействие на дружеството при необходимост и няма пряко отношение към установеното от КЗК нарушение. Вярно е, че по делото не са събрани доказателства по какъв начин и дали физическото лице се е възползвало от дадените ѝ с нотариално заверено пълномощно с рег. 5276/01.09.2022 г. правомощия, особено в отношенията си с четирите предоставили информация дружества. Самият акт на упълномощаването ѝ обаче категорично свидетелства за търсено от страна на СТМ Медика ЕООД съдействие, още повече, че това пълномощно е издадено още докато А. Б. изпълнява длъжността управител на "СТМ Надежда" ЕООД, от която впоследствие е била освободена по нейно желание /с предизвестие, получено на 02.02.2023 г./, за да остане да работи единствено за конкурентното дружество. Касае се за продължително във времето съдействие, тъй като, видно от издаденото на 28.02.2024 г. удостоверение от Нотариус И. Николов, даденото пълномощно не е оттегляно. Доводите относно липсата на относимост на смяната на телефонния номер на Н. С., бяха обсъдени по-горе и не следва да се преповтарят. Верни са изводите на първостепенния съд, че СТМ Медика ЕООД целенасочено е привличало клиенти на друго дружество чрез свои служители, като е одобрило недобросъвестните търговски практики, извършвани от двете физически лица А. Б. и Н. С., и по този начин нелоялно е привлякло за свои клиенти четирите дружества. Наличието на множество служби по трудова медицина, дори и да свидетелства за интензивната конкуренция на процесния продуктов и географски пазар, и макар по презумпция да е в интерес на потребителите на тези услуги, не може да има за резултат нелоялното им привличане. Добросъвестната търговска практика изисква клиентите да бъдат привличани чрез по-добри условия /например по-добри цени, по бързо или по-качествено обслужване/. В конкретния случай сключването на новите договори на четирите дружества със СТМ Медика ЕООД не е било обусловено от предлагани по-добри условия. Не се твърди, а и не се доказва, че клиентите не са били доволни от предлаганите от СТМ Надежда ЕООД услуги, а за обраното свидетелстват данните за продължителността на търговските им взаимоотношения. Принципно се споделя виждането на касатора, че привличането на служители и съдружници от друго дружество не представлява поведение на нелоялно конкуриране, с оглед динамиката на трудовия пазар, но това привличане не следва да има за цел последващо нелоялно отклоняване на клиентите на бившия им работодател/дружество, в което са участвали. Освен това, добрите търговски практики налагат като стандарт взаимоотношенията с първото дружество да са били прекратени, за да бъде избегнато всякакво съмнение относно причините, поради които служителите постъпват на работа в конкурентно дружество. Липсата на нормативно задължение основният работодател да бъде уведомяван от служителите си за сключен допълнителен трудов договор с конкурентно предприятие или за факта на упълномощаването на съдружници за идентични дейности в полза на конкурентно предприятие, не означава, че недобросъвестното поведение е правно търпимо, още повече от правилата на лоялната конкуренция. Противно на твърденията на касатора СТМ Медика ЕООД, по делото е безспорно доказано, че е налице одобрение, знание и съгласие на управителя му за извършване на действия по нелоялно привличане на четиримата клиенти на СТМ Надежда ЕООД от страна на А. Б. и Н. С.. Както основателно е отбелязал и първостепенният съд на СТМ Медика ЕООД е било известно, че към момента на упълномощаването А. Б. е все още е била съдружник в СТМ Надежда ЕООД, а към датата на сключване на трудовия договор с Н. И., същата е работила по основното си трудово правоотношение със СТМ Надежда ЕООД. За знанието на касатора свидетелства и обстоятелството, че електронната поща, от която са изпращани съобщенията с новите договори, новите фактури и данните за новата банкова сметка е тази на СТМ Медика ЕООД - office@stmmedika.com. Предвид изводите за безспорна установеност на периода на нарушението, липсват основания за редуциране на наложената имуществена санкция. Силно конкурентният пазар на услугите по трудова медицина не може да обуслови липсата на значителен негативен ефект, защото самото му деформиране води настъпване на вреди за съответния пазар и не е необходимо доказване на конкретните измерения на обсъдения ефект. Както вече беше посочено, вредоносният резултат не може да бъде измерим единствено чрез месечното възнаграждение, което се е дължало от четирите дружества по сключените договори за обслужване от СТМ Надежда ЕООД. По доводите в касационната жалба на А. Г. Б.: Противно на твърденията в жалбата, по делото е безспорно установена съпричастността на физическото лице към заблудата на четирите дружества, които са били клиенти на СТМ Надежда ЕООД. Макар в предоставената по преписката информация от Марина спорт ЕООД и Кара пласт ООД да не се сочи конкретно дали са разговаряли по телефона с А. Б. или с Н. И., това съмнение не може да обоснове освобождаването на касатора от отговорност по чл. 2, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 36, ал. 1 ЗЗК. С него не се опровергават изводите на решаващия съд за координирани действия с Н. И. по предоставяне на заблуждаващата информация на клиентите на СТМ Надежда ЕООД. Безспорно е, че А. Б. е изпращала имейли до цитираните контрагенти, в които е предоставяла новия си телефонен номер за контакт и ги е уведомявала за смяна на името и данните на СТМ Надежда ЕООД, като именно по посочения начин ги е подвеждала да подпишат договор със СТМ Медика ЕООД. В тази кореспонденция обаче безспорно липса уточнение, че А. Б. вече няма да работи в СТМ Надежда ЕООД и че не просто се касае за промяна в данните на дружеството, а за сключване на договори с друга служба по трудова медицина. Обосновано АССО е разглеждал като недобросъвестно поведение липсата на уведомяване от страна на А. Б. на предишния ѝ съдружник, че осъществява дейност при конкурент, независимо че КЗК изрично не е квалифицирала това бездействие като елемент от фактическия състав на установеното нарушение. Тази констатация на съда има за цел допълнително да обоснове последователното недобросъвестно поведение на лицето, макар да не е налице законова норма, която да го задължава да извърши подобно уведомяване. На следващо място следва да се подчертае, че промяната в телефонния номер, макар да не е поведение, което подлежи на санкция, в конкретния случай е било последвано от други действия на А. Б., подробно описани в установените по делото факти, които са имали за цел прекратяване на действащи договори със СТМ Надежда ЕООД и сключването на такива със СТМ Медика ЕООД. Изцяло неоснователни са възраженията на касатора срещу размерa на наложената глоба за процесното нарушение, защото същата е определена при стриктно спазване на разпоредбата на чл. 102, ал. 4 ЗЗК. Лишени от правна опора са доводите в трите касационния жалби за неправилно определено юрисконсултско възнаграждение в полза на Комисията за защита на конкуренция. Съдът правилно е приложил разпоредбите на чл. 143, ал. 3 АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/ и Наредбата за заплащане на правната помощ /НЗПП/, към която ЗПП препраща. Според приложимата норма на чл. 24, изречение първо НЗПП по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 240 лв. Макар да се касае за едно производство пред първата съдебна инстанция, разноски по делото се дължат от всеки от жалбоподателите до максимално предвиденият в чл. 24 НЗПП размер и надхвърлянето му не следва да се преценява чрез сумиране на разноските, възложени в тежест на загубилите делото страни. Определеният от съда размер на юрисконсултско възнаграждение от по 200 лева, възложено в тежест на жалбоподателите, съответства на фактическата и правна сложност на правния спор. По възраженията в касационната жалба на "СТМ Надежда" ЕООД: Неоснователно жалбоподателят поддържа, че информацията за клиентите, техните договори и данните за контакт със същите безспорно представляват търговска тайна на дружеството, която е подробно индивидуализирана в Правилника за вътрешния трудов ред и приложението към него. Дори и да е така, в конкретния случай, както правилно е преценил и първостепенния съд, дружеството не е взело необходимите мерки да индивидуализирана обема на тази информация и да ограничи достъпа до нея, така че данните да не бъдат достъпни за всички служители. Поради това не следва да се ангажира и отговорността на трети лица по чл. 37 относно узнаването, използването или разгласяването ѝ. Дори и да се приеме, че отговорна за създаването на режим на достъп и използване на информацията е била А. Б., в качеството ѝ на управител на "СТМ Надежда" ЕООД, неизпълнението на това задължение не е скрепено със санкция по реда на ЗЗК, а представлява основание за освобождаването ѝ от ръководната длъжност. Не намират правна опора и възраженията на касатора относно наличието на основание за ангажиране на отговорността на СТМ Медика ЕООД и двете физически лица по реда на чл. 29 ЗЗК. С разпоредбите на чл. 30 - чл. 37 ЗЗК законодателят е регламентирал и специални състави на нелоялната конкуренция - Увреждане на доброто име на конкурентите; Въвеждане в заблуждение; Забрана за заблуждаваща и сравнителна реклама; Имитация; Нелоялно привличане на клиенти; Забрана за разгласяване на производствени или търговски тайни, и е предвидил, че за да бъде изпълнен някой от специалните състави е задължително да са налице предпоставките на общата забрана. В този смисъл, общата забрана за нелоялна конкуренция представлява основата, върху която се надграждат елементите от фактическия състав на специалните състави, като следва изрично да се подчертае, че за едно и също поведение санкция може да бъде наложена само по един от съставите, макар да са осъществени елементите, както на общата забрана за нелоялна конкуренция по чл. 29 ЗЗК, така и на някой от специалните състави по чл. 30 - 37 ЗЗК, доколкото обратното би влязло в противоречие с принципите на справедливост и адекватност при налагането на имуществени санкции. Едва при липсата на елемент, квалифициращ нарушението, като такова по някой от специалните състави, същото може да бъде определено като нарушение на общата забрана за нелоялна конкуренция по чл. 29 ЗЗК. В този смисъл е постоянната съдебна практика по този вид спорове - решение 11696 от 28.11.2023 г., постановено по адм. дело 4078/2023 г., решение 13040 от 22.12.2023 г. на ВАС по адм. д. 6222/2023 г. е др. Предвид анализа в пълнота на установените факти субсумирани в посочените правни норми, не е осъществено нарушение на забраната по чл. 29 ЗЗК, която е приложима, когато изследваното поведение не попада в обхвата на специалните разпоредби по глава VII от ЗЗК. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационните жалби пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Предвид изхода на спора претенциите на всички касационни жалбоподатели за присъждане на сторените по делото разноски се оставят без уважение. На основание чл. 143, ал. 3 АПК всеки от касаторите следва да заплати на ответника разноски за настоящата инстанция в размер на 100 лева, определени съгласно разпоредбите на чл. 37 ЗПП във връзка с чл. 24, изр. първо НЗПП. Този размер е обоснован с оглед обстоятелството, че в производството пред първата инстанция спорът е бил както по фактите, така и по правото, а пред касационната инстанция спорът е само по правото и касае единствено правилността на решението на първостепенния съд, без да се оспорва установеното от фактическа страна. На основание на горното и на чл. 64, ал. 1, изречение трето ЗЗК, във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,