Решение № 1121 от 11.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10492/2024 г.

Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на К. Б. Д. против решение 979/16.07.2024 г., постановено по адм. д. 92/2024 г. по описа на Административен съд Шумен, с което е отхвърлена жалбата му против решение 32-750374/22.02.2024 г. на директора на ТД Митница Бургас към MRN 21BG001008033506R8/06.04.2021 г. Съществената част от жалбата съдържа доводи за незаконосъобразност на акта на митническия орган. С характер на касационни оплаквания са доводите за пропуск на съда да възприеме недоказаността на предпоставките за прилагане от митническия орган на резервния метод по чл. 74, § 3 от Регламент /ЕС/ 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (МКС) за определяне на митническата стойност на внесената стока и за противоречащ на материалния закон извод на съда за правилно прилагане на резервния метод с използване на стойността по предоставена от канадската митническа администрация електронна информация за износ като част от наличните данни на територията на Съюза. Определя стойността на стоката по износната декларация като друга договорна стойност, различна от тази по декларацията за вноса. Иска отмяна на съдебното решение и на административния акт. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация - директора на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция Митници отрича основателността на касационната жалба. Заключението на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК съдът прие следното: С оспореното пред Административен съд Шумен решение митническият орган е определил различна от декларираната митническа стойност на стоката по митническа декларация с MRN 21BG001008033506R8/06.04.2021 г. Новата митническата стойност на внесената от К. Б. Д. стока по митническата декларация употребяван катастрофирал пътнически автомобил марка Toyota, модел Tacoma с посочени дата на първоначална регистрация, цвят, работен обем и шаси е в размер 27 468.90 лева. Установени са допълнителни задължения за мито в размер 2 218.90 лева и за ДДС в размер 4 881.58 лева. За длъжник е определен вносителят Д.. Решението е постановено при последващ контрол на декларирането. По констатациите на митническия орган стоката, която е поставена под режим допускане за свободно обращение по МД на К. Д. е с държава на износ Канада. Декларираната от титуляря на режима цена на стоката е 4 018 канадски долара. Прието е отсъствието на доказателства в подкрепа на точността на декларираната цена. Декларираната цена на внесената стока в размер 4 018 канадски долара е съпоставена с предоставена от митническата администрация на Канада информация, според която автомобил със същия VIN номер е деклариран при износа с цена 20 904 CAD. Така е обосновано съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност и е приета за действително платена цена 20 904 канадски долара. Митническият орган е заявил намерение да приложи резервния метод по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, като е отрекъл възможността да се приложат вторичните методи по чл. 74, § 2 от Регламента. Чрез заместването на декларираната с цената по износната декларация на продавача (по данните от електронната информация за износ) в размер 27 468.90 лева е определена новата МС. С новата МС е обвързано установяването на допълнителни задължения при внос. С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу решението на митническия орган. Според първостепенният съд оспореният административен акт е издаден от компетентен митнически орган във формата за действителност и е мотивиран без в производството по издаването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При установяванията си съдът е приел, че не съществува спор по фактите. По мотивите на обжалваното решение с несъответствието в декларираната цена при вноса и тази по износната митническа декларация, както и отсъствието на съществени реквизити във фактурата може обоснове основателни съмнения и да представлява основание за отхвърляне на декларираната стойност. Прието е за убедително доказване на основанията за изключването на приложимостта на вторичните методи по чл. 74, § 2 МКС, като предпоставка за прилагане на метода по чл. 74, § 3 МКС. Съдът е обсъдил извършената от администрацията на ответника проверка в информационна система МИС3А. С доказаната невъзможност за прилагане на методите по чл. 74, § 2, б. а, б, в и г МКС е обоснован изводът на съда за правомерно определяне на МС по резервния метод и то при използване на декларирана цена при износ. Решение е неправилно. Основните усилия на администрацията в процеса на доказване са насочени към установяване на декларирането от титуляра на режима на фиктивни митнически стойности, което е в основата на съмнението по чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент /ЕС/ 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Затова и са констатациите за по-ниската митническа стойност, съпоставена с данните за цената, на която стоката е придобита в държавата на износа и посочената в износната декларация. Дължимо е разграничаване на основанията за съмнението дали декларираната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70, § 1 от Кодекса от обстоятелствата, представляващи елементи на договорната стойност по чл. 71 от Кодекса. Митническият орган е поставил под съмнение представените доказателства за действително платена цена за внесените стоки. В съответствие с решение на Съда по дело С-291/15 /вж. т. 31 от него/ е митническата практика да не се търси определянето на митническата стойност на стоките по метода на договорната стойност, а по вторичните методи. Основание да се отхвърли декларираната стойност е, ако и след представяне на допълнително поискани документи и предоставянето на цялата информация съмненията остават. Неправилни са изводите на съда за наличие на предпоставките по чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение за основателни съмнения за фиктивност на декларираната договорна стойност. Не е основание за съмнение извършената от администрацията съпоставка на декларираната стойност с възможната цена на придобиване на стоката от продавача в държавата на износа и декларираната при експорта цена. Не се твърди и не се установява съществуването на ограничение в избора от продавача на цената на разпореждане с придобитата вещ, което да налага цената при продажбата да се равнява по тази на придобиването. Не съществува обичайно или логическо правило, обуславящо извод за достоверност на декларирана цена на стоката при износ в съпоставка с друга декларирана цена при внос. Обратно на приетото от съда, неправилно митническият орган е обосновал съмненията си в действителността на декларираната стойност с отсъствието на посочени в акта му документи, които да съпътстват вноса. При действието на чл. 145 от Регламента за изпълнение като придружаващ документ във връзка с декларираната стойност се изисква фактурата. В обжалваното решение не се сочи източник на позитивното право, въвеждащ изискване към съдържанието на фактурата за поставяне на подпис от страните по сделката, та отсъствието на подписи да представлява съществен порок на формата на документа и да засяга доказателствената му стойност. С арг. от чл. 40, ал. 2 АПК дори към фактурата да е било приложимо чуждо право и то да съдържа изисквания за допълнителни реквизити извън тези на първичния счетоводен документ по националното ни право /а то не съдържа изискване за подпис чл. 6, ал. 1 ЗСч/, отсъствието на тези реквизити не е основание да се дисквалифицира информационният източник /вж. чл. 40, ал. 2, изр. 1, in fine АПК/. Като неподписан частен документ доказателствена сила той не притежава /вж. чл. 180 ГПК във вр. с чл. 144 АПК/. По правилото на чл. 70, § 2 от МК действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. Не съществуват информационни източници за определяне на действително платена или подлежаща на плащане цена, която да се различава от декларираната от ответника по касация при вноса на стоката по митническа декларация с MRN 21BG001008033506R8/06.04.2021 г. Неверни са съжденията на инстанцията по същество за доказаната от администрацията неприложимост на методите по чл. 74, § 2, б. а до г МКС заради отсъствието на осъществен внос на идентични или сходни стоки в същия момент или в приблизително същия момент, както и стоките подлежащи на остойностяване. Създаването на производни информационни източници /като справката от МИС3А/ е несъвместимо с убедителността на главното доказване, а създаването на първични е зависело изцяло от активността на органа по ръководство и решаване от извънсъдебната фаза на производството. Субсидиарният характер на резервния метод по чл. 74, § 3 МКС го прави неприложим без да са изчирпани вторичните методи по чл. 74, § 2 МКС. Дори да са налице предпоставките за прилагане на метода по чл. 74, § 3 МКС за определяне на митническата стойност на стоките въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава., то прилагането на този метод в конкретния случай е в противоречие с правилото на чл. 144, § 2, б. е и ж от Регламента за изпълнение, тъй като са използвани минимални митнически стойности и те са произволно определени. Не е търсена разумна гъвкавост при прилагането на методите на чл. 70 и чл. 74, § 2 от Кодекса, каквото е изискването на чл. 144, § 1 от Регламента за изпълнение и то за постигане на стойност, която се основава във възможно най-голяма степен на предварително определените. Не е проява на разумна гъвкавост простото отнасяне към конкретната стока на МС от държавата на износа. Предоставените по реда на административното сътрудничество данни от канадската митническа администрация няма как да са налични на територията на Съюза. Неправилното определяне на митническата стойност по резервния метод на чл. 74, § 3 от Кодекса изключва съответствието на разпоредената с акта на митническия орган правна промяна и обуславя правилността на отменителното първоинстанционно решение. Противоречат на материалния закон изводите на първостепенния съд за съобразено със Съюзното право прилагане на резервния метод. Изборът на администрацията да ползва като МС цената в държавата на износа е в противоречие и с ограничението по чл. 144, § 2, б. д от Регламента за изпълнение. Затова и е без значение дали и с какви доказателствени средства е установена тази цена. Възпроизвеждането на декларирана цена в износната декларация в съставен от длъжностно лице документ не променя доказателственото значение на декларирания факт нито убеждаващото въздействие на първичния информационен източник, тъй като принципът на непосредственост в доказването изключва подмяната на първични с производни доказателства /доколкото първичните съществуват/. Дължима е отмяна на първоинстанционното решение и на утежняващия административен акт. При този изход на спора на касатора се дължат деловодни разноски в общ размер 1 906.80 лева, от които за първоинстанционното съдебно производство 1 850 лева и за касационната съдебна инстанция в размер 56.80 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,