Решение № 937 от 23.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8060/2017 г.

Решение № 937 от 23.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8060/2017 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Е. С. В., чрез процесуалния си представител адв. Г. Т. срещу Решение № 186 от 08.06.2017 г. по адм. дело № 267/2017 г. по описа на Административен съд В. Т. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Велчева срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-04001516004137-091-001/12.01.2017 г. на ТД на НАП В. Т., потвърден с Решение № 80/03.04.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" В. Т. в обжалваната част, с която по реда на чл. 102, ал. 3 от ЗДДС е начислен допълнително ДДС общо в размер на 17 758.56 лв. и лихви в размер на 2051.69 лв. за данъчни периоди от 29.07.2013 г. до 30.11.2013 г. и от 01.04.2015 г. до 29.02.2016 г. и е осъдена да заплати в полза на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 1124,30 лева. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място, поддържа, че АС В. Т. не е извършил цялостна преценка на валидността на процесния РА, твърди, че РА е нищожен поради подписването му с електронен подпис. Н. второ място, касационният жалбоподател изразява становище за неправилно прилагане на материалния закон от страна на първостепенния съд, а именно чл. 102, ал. 3 от ЗДДС. Иска се отмяната на решението и да се постанови друго по съществото на спора, с което да се обяви за нищожен процесния РА, или да се отмени като незаконосъобразен. Претендират се направените по делото разноски. Ответната страна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП, представлявана от ст. юрк. Ушилова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред АС В. Т. е бил Ревизионен акт /РА/ № № Р-04001516004137-091-001/12.01.2017 г. на ТД на НАП В. Т., потвърден с Решение № 80/03.04.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" В. Т. в обжалваната част, с която по реда на чл. 102, ал. 3 от ЗДДС е начислен допълнително ДДС общо в размер на 17 758.56 лв. и лихви в размер на 2051.69 лв. за данъчни периоди от 29.07.2013 г. до 30.11.2013 г. и от 01.04.2015 г. до 29.02.2016 г. Спорът между страните е изцяло правен и касае приложението на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС, доколкото според В., тази разпоредба се прилага само, когато лицето е регистрирано на основание чл. 102, ал. 3 от ЗДДС, какъвто настоящият случай не е, не се спори и за моментът на достигане на прага и възникване на задължението за регистрация, както и стойността на посочените за дължими суми като математическото изчисление за всеки един от данъчните периоди по ЗДДС Установено е и няма спор между страните, че към 30.06.2013 г. ревизираното лице е достигнало оборот от 55 543,25 лв., в резултат на което до 14.07.2013 г. е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС. Н. 01.12.2013 г. е отпаднало основанието за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, като на 28.02.2015 г., ревизираното лице, отново е достигнало облагаем оборот от 60 087,33 лв., поради което до 14.03.2015 г. е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС на основание чл. 96, ал. 1 от същия. На 07.04.2016 г. Е. В. е подала заявление за регистрация по ЗДДС, поради което с Акт за регистрация по ЗДДС № 150421600008400/21.04.2016 г., същата е регистрирана на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, считано от 20.05.2016 г. Тъй като в случая, ревизираното лице не е спазило задължението си до 14.07.2013 г., както и до 14.03.2015 г., да подаде заявление за задължителна регистрация по ЗДДС, органите по приходите са приложили разпоредбата на чл. 102, ал. 3 от ЗДДС и с РА са определени допълнително данъчни основи за облагане с ДДС за данъчни периоди от 29.07.2013 г. до 30.11.2013 г. и от 01.04.2015 г. до 29.02.2016 г., данъчни периоди от 01.12.2013 г. до 28.03.2015 г. не са определени данъчни основи за облагане с ДДС, доколкото в хода на ревизионното производство е установено, че за тези периоди е отпаднало основанието за задължителна регистрация по ЗДДС. Данъчните основи са определени в размера на получените през данъчни периоди от 29.07.2013 г. до 30.11.2013 г. и от 01.04.2015 г. до 29.02.2016 г. възнаграждения, намалени с дължимия ДДС. В. така определените данъчни основи е начислен допълнително ДДС, общо в размер на 17 758,56 лв. и лихви в размер на 2 051,69 лв. Въз основа на така установените факти и при задълбочена преценка на доказателствата, административният съд е приел, че РА е издаден от материално-компетентен орган, в законоустановената писмена форма, при наличието на мотиви, при липса на съществени процесуални нарушения и при правилно прилагане на материалния закон. Първоинстанционният съд е изложил съображения, че приложената от данъчните органи норма на чл. 102, ал. 3 от ЗДДС намира приложение, когато органът по приходите установи, че лицето не е изпълнило задължението в срок за подаване на заявление за регистрация. Нормата следва да бъде тълкувана и във връзка с чл. 101, ал. 6 от ЗДДС, тъй като компетентният орган не е обвързан от заявеното основание за регистрация от лицето и има право да приеме друго основание, вкл. да констатира, че лицето е достигнало облагаем оборот по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС в предходен период и за него е възникнало задължение за регистрация. От друга страна нормата на чл. 102, ал. 3 от ЗДДС е с обхват на случаите, при които лицето е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, като нормата следва да обхване всички случаи на задължителна регистрация. Изрично в т. 1 и т. 2 на чл. 102, ал. 3 от ЗДДС е посочено от кой момент лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки - от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден акт за регистрация, ако лицето е подало заявление за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите или до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна на съдебния акт - съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. При постановяване на обжалваното решение административен съд В. Т. е установил правилно фактическата обстановка и е обсъдил всички събрани в рамките на ревизията и на съдебното производство доказателства, извършвайки задълбочена преценка на същите съобразно приложимия материален закон. В настоящия случай, въз основа на представените от Е. В. документи и такива, представени от "Специализирана болница за активно лечение по кардиология" ЕАД и Министерство на здравеопазването, ревизията е констатирала датите/периодите и размера на получените възнаграждения. Така определените възнаграждения са приети за облагаем оборот, поради което е констатирано, че към 30.06.2013 г. за E. В. е възникнало задължение за задължителна регистрация по ЗДДС на основание чл. 96, ал. 1 от същия закон поради достигане на облагаем оборот в размер на 55 543,25 лв. Въз основа на това, органите по приходите са приели, че жалбоподателката е следвало подаде заявление за регистрация по ЗДДС до 14.07.2013 г. Тъй като в случая Е. В. не е спазила задължението си до 14.07.2013 г. да подаде заявление за задължителна регистрация по ЗДДС. органите по приходите са приложили разпоредбата на чл. 102, ал. 3 от ЗДДС, съгласно която за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден акта за регистрация, ако лицето е подало заявление в срок. до датата, на която е регистрирано от органа по приходите, както и за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден акта за регистрация, ако лицето е подало заявление в срок, до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. На основание посочената разпоредба, с РА са определени допълнително данъчни основи за облагане с ДДС за данъчни периоди от 29.07.2013 г. до 30.11.2013 г. и от 01.04.2015 г. до 29.02.2016 г. Касационната инстанция споделя изцяло развитите от първостепенния съд доводи за материална законосъобразност на РА в изменената с решението на решаващия орган част. Нормата на чл. 102, ал. 3 от ЗДДС е приложима в хипотезата, когато органът по приходите установи, че лицето е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация по реда на ЗДДС, като без значение е обстоятелството дали регистрацията е извършена по инициатива на органите по прохода или на самото данъчно-задължено лице. Настоящата съдебна инстанция намира твърдението за нищожност на процесния ревизионен акт поради факта, че както ЗВР, така и самия РА са подписани с електронен подпис за несъстоятелно. Правилно административен съд В. Т. е приел, че РА е издаден от органи, разполагащи с материална компетентност. По отношение на подписаните в хода на ревизията с електронен подпис документи в рамките на касационното производство от страна на данъчната администрация са ангажирани доказателства, че електронните подписи на приходните органи, участвали в рамките на конкретното ревизионно производство, са били валидни и квалифицирани по смисъла на чл. 13, ал. 3 и 4 от ЗЕДЕП във връзка с чл. 16 и чл. 24 от същия закон. Описаните в молба от 04.08.2017 г. и приложени към същата доказателства не са оспорени от касационния жалбоподател, поради което следва да бъдат ценени и от тях се обосновава извода за валидно поставени електронни подписи от съответните приходни органи. По тези съображения касационната жалба се явява неоснователна и обжалваният съдебен акт следва да се остави в сила. Във връзка с искането на процесуалния представител на ответника, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, същото следва да се уважи, поради което съдът му присъжда такова в размер на 1 124,30 лева, определен съгласно чл. 161, ал. 1 от ДОПК и чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение