Решение № 6427 от 18.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8884/2008 г.

Решение № 6427 от 18.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8884/2008 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Лина Власова против решение по адм. д. № 57/2008 г. по описа на Административен съд - Сливен. Иска отмяна поради незаконосъобразност и нарушения на процесуалните правила. Съдът неправилно е приел, че няма нарушение на административнопроизводствените правила. Не е спазен 14-дневния срок за издаване на заповедта по ЗАП, както и срокът за неговото връчване, който е 3-дневния срок. Заповедта е връчена при действието на АПК на 19.10.2007 г. Така е нарушена целта на закона. Твърди, че от 1991 г. е в брак с български гражданин и се е устроила на територията на страната, а отсъствието й през 2003, 2004 и 2005 г. се дължи на сериозни здравословни причини и лечение в Украйна. Правната норма е противоконституционна по отношение на чужденци със смесени бракове. Ответната страна Директорът на ОДП - Сливен, на чието място е конституиран Директор на ОДМВР - Сливен, не е изразил становище. Представителят на Върховната административната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на касационната жалбоподателка срещу Заповед № 151/24.02.2005 г. на Директора на РДВР Сливен, издадена на основание чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ от ЗМВР за "отнемане правото на постоянно пребиваване в Република България". Мотивите на административния орган са, че чужденецът не е пребивавал на територията на страната през календарната 2004 г. най-малко 6 месеца и един ден. През последните 2 години е пребивавала в страната за няколко дни на година. Съдът се е мотивирал със спазени от административния орган административнопроизводствените правила, изясняване на всички относими за принудителната административна мярка обстоятелства и законосъобразно прилагане на нормата на чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Постановено е при спазване на процесуалните правила, обсъдени са релевантните за спора обстоятелства и доказателства. Спазен е материалният закон. Неоснователно е твърдението, че съдът е постановил неправилно решение, като не е обсъдил допуснати нарушения на процесуалните правила. Сроковете за произнасяне от административния орган по принцип са инструктивни, поради което неспазването на 14-дневния срок не е нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените. Не всяко нарушение на процесуалните правила е основание за отмяна на заповедта по чл. 146, т. 3 от АПК, а само това, което се е отразило на правилността на издадения индивидуален административен акт. В случая неспазването на процесуална норма не е съществено нарушение. Не е налице и основание за отмяна по чл. 146, т. 5 от АПК, защото законосъобразността на административния акт се преценя към момента на издаването му. Изтеклият период от време от момента на издаване на заповедта до нейното връчване е обстоятелство, което е настъпило след издаване на административния акт, поради което не може да се преценява във връзка със спазване на целта на закона. Спорът по делото е дали при наличието на уважителни според жалбоподателката причини, заради които не е пребивавала в страната през предходната 2004 г. в период 6 месеца и един ден, са налице обстоятелства, които да изключват приложението на чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ за налагане на принудителната административна мярка "отнемане на право на постоянно пребиваване". Събрани са доказателства, че жалбоподателката е провеждала лечение в Украйна. За налагането на тази принудителна административна мярка е необходимо и достатъчно, обективно да са налице данни лицето да не е пребивавало в страната за срок, конкретно посочен в закона. За законодателя няма значение дали са уважителни или не причините за отсъствието на чужденеца от РБългария за период по-голям от предвидения в този специален закон. Като е приел, че административният орган е действал при обвързана компетентност и е бил длъжен да издаде административен акт с това съдържание с оглед спазване на императивна законова норма, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Доводът, че законът е несправедлив и следва да се промени не се отразява на правилността на съдебния акт, защото съдът е длъжен да прилага закона такъв, какъвто действа. . Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е ратифицирана със закон, приет на 31.07.1992 г. ДВ бр. 66/1992 г. и е част от националното законодателство. В част I, "Права и свободи" е регламентирано правото на зачитане на личен и семейния живот - чл. 8, ал. 1, чието ограничаване е допустимо от страна на държавните власти в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите чл. 8, ал. 2 от Конвенцията. Следователно конвенцията предвижда възможността с национален закон да се въвеждат ограничения с цел балансиране правата на човека и националната сигурност на всяка държава. В случая принудителната административна мярка е предвидена със специален закон, като целта е да бъдат защитени националната и обществена сигурност от чужденци, които не се нуждаят от разрешение за постоянно пребиваване в страната, след като преимуществено (повече от шест месеца), в рамките на календарната година живеят и работят извън страната ни. Налагането на тази мярка не накърнява правото на личен и семеен живот. В случая е и въпрос на избор на жалбоподателката дали да живее и да се лекува в друга страна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение