Решение № 7990 от 16.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3465/2009 г.

Решение № 7990 от 16.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3465/2009 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Мюмюне Халилова Ислямова, в качеството й на Едноличен търговец с фирма "Бленд-Мюмюне Ислямова", с. Устина, Община "Родопи", гр. Пловдив и е против Решение № 1339/17.12.2008 г., постановено по адм. д. № 975/2008 г. по описа на Административен съд Пловдив. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Ответникът - Кметът на Община "Родопи" е депозирал писмено възражение по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на Мюмюне Халилова Ислямова против Заповед № 407/11.04.2008 г. на Кмета на Община "Родопи", с която на основание чл. 57а, ал. 3 ЗУТ вр. ал. 1, т. 1 на същия текст е била задължена да премахне метален павилион (сглобяема метална конструкция - автоспирка), поставен върху собствения на Община "Родопи" тротоар между кв. 46 и кв. 47 по плана на с. Устина. За да постанови акта си решаващият съд е приел, че за поставянето на процесния обект не е налице изискуемото разрешение за поставяне, както и че не може да бъде приложена нормата на § 17 ПР ЗУТ или § 50а ПЗР ЗТСУ (отм.), тъй като визираните срокове са преклудирали правото на жалбоподателката. Решението е правилно. Съдът обосновано е изяснил правно-релевантните факти. Безспорно е, че липсва изискуемото от закона разрешение за поставяне на обекта в съответствие със схема за преместваеми съоръжения на Община "Родопи". Материалната законосъобразност на акта е обоснована с липсата на това разрешение, изискуемо от чл. 57 ЗУТ, според който върху недвижими имоти могат да се поставят обекти въз основа на разрешение за поставяне, издадено по ред, установен с Наредба на Общинския съвет по чл. 56 ал. 2 ЗУТ . Настоящата инстанция изцяло споделя мотивите на предходната, поради което намира, че не следва да бъдат преповтаряни. Неоснователни са доводите на касаторката относно обстоятелството, че процесният павилион не е бил поставян от нея, още по-малко, че не бил ползван въобще от момента на закупуването му. Твърди се в жалбата, че след като не е поставян от нея - не би могло да й бъде вменено задължението да представи съответното разрешение за поставяне. Твърдението е несъстоятелно. Видно от представения и приет като доказателство НА № 110/2002 г. е, че касаторката е закупила от "Каменица" АД процесния обект като част от имот, предмет на акта - "Автоспирка със закусвалня", представляващи масивна едноетажна сграда - ресторант и едноетажна сграда - сглобяема метална конструкция - автоспирка. Сделката по преждецитирания нотариален акт не е първичен, оригинерен способ за придобиване и ноторно е, че се прехвърлят всички права и задължения, както и евентуални тежести досежно предмета й. Не се спори, че едноличният търговец е собственик на павилиона, който има статут на преместваемо съоръжение и той е задълженото лице, което касае заповедта на кмета. Независимо от обстоятелството, че не е поставяла съоръжението - касаторката е тази която, след като оспорва законосъобразността на административния акт трябва да представи необходимите доказателства, за да докаже твърденията си. Ирелевантно е обстоятелството дали ги е получила при закупуването на обекта от праводателя си или не. Липсват основанията на чл. 209, ал. 3 АПК за отмяна на решението. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав,