Решение № 7314 от 27.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14403/2010 г.

Решение № 7314 от 27.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14403/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Деница Вескова Георгиева от гр. Хасково, подадена от нейния процесуален представител по пълномощно адвокат Венелин Челебиев от същия град, срещу решение № 389 от 04.10.2010 г. по адм. дело № 374/2010 г. на Административен съд - гр. Хасково. Касационната жалба е подадена в последния ден от срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Хасковският административен съд е отхвърлил жалбата на касационната жалбоподателка Деница Вескова Георгиева срещу решение № Ж-64-1 от 9.06.2010 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Хасково и потвърденото с него разпореждане № 116 от 27.04.2010 г. на длъжностното лице по чл. 114, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при същото РУСО, с което тя е задължена да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО за отглеждане на малко дете в размер на 1440 лв. ведно с изтекли лихви в размер на 206,74 лв. За да постанови този резултат Хасковският административен съд е приел за установено, че за времето от 1.04.2009 г. до 30.09.2009 г. детето Виара Мухарем Нури, за чието отглеждане майката Деница Вескова Георгиева е ползвала отпуск по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда и свързаното с този отпуск парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО, е било настанено в детско заведение (ОДЗ № 20 "Весели очички") в гр. Хасково, че майката не е заявила това обстоятелство и че въпреки правилото на чл. 53, ал. 4 КСО, според което паричното обезщетение по ал. 1 не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение, е продължила недобросъвестно да получава това обезщетение. Решението е подробно мотивирано, в мотивите към него са обсъдени всички доводи, инвокирани с жалбата и със също така подробно аргументираното писмено становище на адвокат Венелин Челебиев, процесуален представител по пълномощно на жалбоподателката, и са изложени от Хасковския административен съд фактически констатации и правни изводи в изпълнение на задължението на съда служебно да провери оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. С касационната жалба се оспорват част от изводите на Хасковския административен съд. На първо място, според процесуалния представител на касационната жалбоподателка, неправилно Хасковският административен съд бил приел, че констатирани от него пороци в производството по издаването на административния акт не били съществени по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК и поради това не са основание за отмяната на този акт. Неправилно било становището, че при неспазване на разпоредбите на чл. 25 (наименован "дата на започване"), чл. 26 (задължение за уведомяване), чл. 27 (допустимост на искането и страни в производството) и чл. 57 (срокове за издаване на индивидуалния административен акт), всичките от АПК, нарушението не е съществено. Процесуалният представител на касационната жалбоподателка поставя въпроса какъв е критерия за съществено нарушение. На второ място Хасковският административен съд се бил десезирал от разглеждането на съществения довод за "нищожност на обжалвания АА". На трето място неправилно Хасковският административен съд извличало аналогия приложното поле на израза "настанено в детско заведение". Съпоставянето на двете правни норма - чл. 164, ал. 1 КТ и чл. 53, ал. 1 КСО - навежда логичния извод, че обезщетението се изплаща на майката за личното отглеждане на малкото дете Затова било непонятно защо съдът игнорира периодите, когато майката, дори да е "настанила детето в ОДЗ", лично е полагала грижи за него през неприсъствените дни в ОДЗ. На следващо място - в обнародваните законопроекти, довели до новата редакция на чл. 53, ал. 4 КСО, не са налични мотиви на законодателя относно приложното поле на тази нова редакция. Това обосновавало добросъвестността на касационната жалбоподателка - как да се спазва една неясна правна норма? На последно място - фактът, че касационната жалбоподателка е била осигурявана през процесния период, обективира според нейния процесуален представител извод, че в нарушение на чл. 5, ал. 6 КСО административният орган не е ползвал данни и отново е изплащал начисленото за възстановяване обезщетение. Касационната жалба завършва с оплакване за неправилност на съдебното решение и в частта за разноските, защото "съгласно ТР на ОС на ВАС дължимо е юрисконсултско възнаграждение, но не и разноски на административния орган". Касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд многократно е изразявал становище, че съществено е това нарушение на административнопроизводствени правила, в резултат на което по непоправим в съдебното производство начин е било нарушено правото на защита, както и това нарушение, което, ако не беше допуснато, би било вероятно, с оглед на неговото естество, че издаденият административен акт би могъл да има друго съдържание. Такова нарушение в случая не е било допуснато. Данните по делото сочат, че на 20.06.2008 г. касационната жалбоподателка Деница Вескова Георгиева е подала молба - декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малкото дете Виара Мухарем Нурги, родено на 30.09.2007 г. В тази декларация тя е декларирала множество релевантни за правото на обезщетение обстоятелства, едно от които е: "5. Детето не е настанено в детско заведение." Заявила е също така и: "Известно ми е, че в 7-дневен срок от настъпване на промяна в декларираните обстоятелства се задължавам да подам декларация за промяната. Ако не изпълня това задължение ... Следва да възстановя неправомерно полученото обезщетение по моя вина заедно с дължимата лихва съгласно чл. 114, ал. 1 КСО." Впоследствие не е изпълнила поетото от нея задължение да заяви правнозначимата промяна - записването на детето в ОДЗ № 20 "Веселите очички", което според трайно установената съдебна практика означава настаняване на детето в това детско заведение. Затова не би могло да се приеме, че касационната жалбоподателка е продължила добросъвестно да получава паричното обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО. Последиците на това неизпълнение са: 1. получени от жалбоподателката плащания при възникнал правопрепятстващ юридически факт и 2. недобросъвестност при това получаване. Затова е правилен изводът на съда, че тя е длъжна да възстанови неправилно получените от нея парични обезщетения по чл. 53, ал. 1 КСО за времето, през което детето е посещавало ОДЗ № 20 в гр. Хасково. Тук съвсем не се изисква жалбоподателката да тълкува една неясна (според нейния процесуален представител) правна норма. Изисква се тя да изпълни поетото от нея задължение, при промяна на някое от заявените с молбата - декларация обстоятелства, да декларира тази промяна. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, напълно споделя изложените от Хасковския административен съд мотиви, в т. ч. и правни изводи, по останалите инвокирани с жалбата (сега с касационната жалба) доводи за незаконосъобразност на оспорените административни актове - разпореждане по чл. 114 КСО и потвърждаващото го решение на директора на РУСО. Правото на административния орган да иска разноски по делото е регламентирано с чл. 143, ал. 4 АПК - според тази разпоредба подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, ако другата страна е ползвала такъв. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение,