Решение № 28 от 4.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10174/2020 г.

Решение № 28 от 4.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10174/2020 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на министъра на земеделието, храните и горите против решение № 125/10.08.2020 г. по адм. д. № 104/2020 г. по описа на Административен съд- Я.. Иска отмяна на решението като материално незаконосъобразно и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че няма мотиви в какво се състоят пороците на оспорения пред съда административен акт, нито се дават указания за последващо процедиране. Няма мотиви, на базата на които да се направи новото произнасяне по преписката. Решението представлява исторически преглед на казуса. Логиката на съда защо заповедта на министъра е нищожна остава неясна. Нещо повече решение № 125/10.08.2020 г. е в пълно противоречие с предходно решение № 30/17.02.2020 г. на същия съд, с което по предходно искане на жалбоподателя за обявяване на нищожност жалбата е оставена без уважение поради липсата на хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК. Непредставянето на "разчетена нова цифрова ортофото карта" е невъзможно поради липсата на такава за процесната кампания и площи, но това е основен довод при оспорване в третото поред дело. Непредставянето на конкретен протокол с преписката е пропуск при окомплектоването й, но съдът прогласява административния акт за нищожен без да обсъди доказателствата по делото и без да реши по същество спора въпреки административната преписка, посочените фактически основания, съдебната експертиза. Заявените за подпомагане парцели попадат в блокове, а в протоколите за теренни проверки на физически блокове не се съдържа информация за никакви земеделски парцели. Иска отмяна на решението и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответната страна Ц. Н., чрез адвокат М. С., оспорва касационната жалба. Изложените мотиви към административния акт са същите като към предходната заповед, но в табличен вид. Твърди, че е трябвало да бъдат представени фактическите основания за издаване на заповедта, а именно разчетена нова цифрова ортофото карта. Иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С решение № 125/10.08.2020 г. по адм. д. № 104/2020 г. по описа на Административен съд- Я. е обявил за нищожна на основание чл. 177, ал. 2 от АПК заповед № РД-46-154/9.04.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите, като преписката е изпратена на министъра за ново произнасяне, съобразно мотивите на решението. Мотивите към съдебния акт съдържат данни за вече приключителите предходни спорове по адм. д. № 5868/2017 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение и адм. д. № 370/2019 г. по описа на Административен съд- Я.. Първият съдебен спор е приключил с отмяна на заповед № РД-46-141/1.03.2017 г. на МЗХ, с която е одобрен окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане за кампания 2016 г. " като част от СИЗП, в частта относно декларирани от Ц. Н. парцели № 46704-376-2-1 и № 46704-82-1-1 със заявление УИН 28.22.0616/81309. Преписката е върната за постановяване на нов административен акт, тъй като Върховният административен съд констатирал липса на фактически основания, изложени в заповедта, което го е затруднило при преценка на законосъобразността на заповедта № РД-46-141/1.03.2017 г. на МЗХГ и дали съответства на фактическото и правно основание. Задължителните указания са за посочване на фактически основания относно парцелите на Ц. Н.. След издаване на заповед № РД-46-7/9.01.2019 г. на МЗХГ, същата е оспорена пред съда с оплакване за нищожност по смисъла на чл. 177, ал. 2 от АПК и "непредставяне на фактически основания". По образуваното ново адм. д. № 370/2019 г. по описа на Административен съд-Я. е постановено съдебно решение № 30/17.02.2020 г. Съдът е обсъдил съдебна експертиза, допусната и прието във второто съдебно производство, установил, че не са допуснати съществени нарушения на процедурата по провеждане на теренните проверки относно парцелите на жалбоподателката, приел за установено също, че липсва самолетно заснемане за 2016 г. за тази част от територията на страната, където се намират парцелите на Николова. Констатирал, че протокол № YMB-8- JT-10054/8.11.2016 г. е обсъден от вещото лице, но не е представен по делото. Направил изводи, че от изготвените протоколи за теренни проверки липсват данни за процесните парцели. Стигнал до извода, че няма данни конкретно за спорните парцели. Изложил мотиви, че не е налице основание за обявяване нищожност на втория административен акт, защото с решението на ВАС не е решен спора по същество и не е формирана сила на пресъдено нещо по спорното право. Приел обаче, че е налице основание за отмяна по чл. 146, т. 2 от АПК поради липса на конкретни фактически основания и след като отменил втората заповед на МЗХ върнал преписката за ново произнасяне и излагане на мотиви. Решението е влязло в сила като необжалвано. Издадена е трета заповед № РД-46-154/9.04.2020 г. от МЗХГ. В нея в табличен вид са посочени фактически основания отделно за всеки от двата парцела, посочени са заявените площи за всеки от тях, площите извън слой ПДП поотделно, номерата на ФБ, в които попадат недопустимите за подпомагане площи на парцелите, отново поотделно, посочени са всичките протоколи от специализираната теренна проверка за всеки от парцелите, снимките от GPS устройството, за всеки от двата парцела, причините за изключване на площите от слоя ПДП. И тази заповед е оспорена и е образувано адм. д. № 104/2020 г. по описа на АС-Я.. С оспореното пред настоящото съдебна инстанция съдебно решение съдът подробно е описал фактите по двете предходни дела, включително заключението на съдебната експертиза, допусната по второто дело. Констатирал, че административната преписка не е попълнена поради липсата на протокол № YMB-8- JT-10054/8.11.2016 г., извел извод, че няма доказателства процесните площи да са недопустими за подпомагане, с което е нарушен чл. 35 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, а следователно липсват изложени фактически основания. За разлика от изводите по предходното адм. д. № 370/2019 г. по описа на същия съд и дори на същия съдия, този път е направен извод, че заповед № РД-46-154/9.04.2020 г. от МЗХГ е нищожна, тъй като е в противоречие с решенията по адм. д. № 5868/2017 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение и по адм. д. № 370/2019 г. по описа на Административен съд- Я.. С решението преписката отново е върната на административния орган, не са дадени конкретни указания на административния орган, а след като обявил нищожността на оспорената заповед върнал преписката за ново произнасяне в 14-дневен срок като при новото произнасяне го задължил да съобрази мотивите на решението. Решението е неправилно и освен, че е необосновано и материално незаконосъобразно, е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретни фактически основания за издаване на заповедта за изключване на площи от процесните парцели от слоя ПДП са изложени и за прегледност са оформени в табличен вид. Затова изводът на съда, че такива няма и че не са изпълнени дадените указания с предходното решение по адм. д. № 370/2019 г. по описа на АС-Я. е необоснован. Не е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК, поради което решението е материално незаконосъобразно. Актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда са нищожни и всеки заинтересован може да се позове на нищожността. В случая с предходно решение № 30/17.02.2020 г. на АС-Я. е прието, че втората по ред заповед № РД-46-141/1.03.2017 г. на МЗХГ е постановена при липса на мотиви, защото нямало посочени данни конкретно за спорните парцели № 46704-376-2-1 и № 46704-82-1-1 за изключването на техни части от специализиран слой "Площи допустими за подпомагане". При връщането на преписката за ново произнасяне такива мотиви са изложени. Съгласно чл. 33 а, ал. 2 от ЗПЗП / редакция ДВ бр. 77/2018 г. в сила от 1.01.2019 г. / данните в системата за идентификация на земеделските парцели, които се отнасят до физическите блокове и специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" се обновяват ежегодно чрез някой от изброените начини: чрез дешифриране на актуална цифрова ортофото карта, чрез извършване на специализирани теренни проверки на референтни парцели и чрез отразяване на резултати от проверките на място по чл. 37 с цел отразяване на реалното състояние и ползване на площите, като обхватът на специализирания слой се одобрява със заповед на министъра на земеделието, храните и горите по ред определен в наредба. В случая в хода на трите проведени съдебни производства е установено безспорно, че не може да се извърши дешифриране на актуална цифрова ортофото карта, защото за кампания 2016 г. за тази част от страната такава ортофото карта няма. Но са извършени теренни проверки на място като резултатите са отразени в протоколи. Непопълването на административната преписка с протокол № YMB-8- JT-10054/8.11.2016 г. не представлява липса на мотиви, още по-малко е основание за обявяване на оспорения административен акт за нищожен. Принцип в съдебното административно производство е, че тежестта на доказване на съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения пред съда административен акт е върху издателя, предвид чл. 170, ал. 1 от АПК. Съдът обаче има задължението по чл. 171, ал. 4 от АПК да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки, неясноти в изявленията им и да указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. В случая съдът вместо да изпада в недоумение / стр. 9 от решението/ е следвало да даде указания за представянето на този относим за спора протокол, а при неизпълнение на указанията да обвърже бездействието на административния орган с последиците на доказателствената тежест. Като не е изпълнил това свое задължение съдът е нарушил принципа на служебното начало, което има за последица неправилност на съдебния акт поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Липсата на безспорни доказателства процесните площи да са недопустими за подпомагане не е основание за обявяване нищожност на заповедта, а е основание за отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК. Липсата на мотиви по чл. 59, ал. 4 от АПК, които представляват фактически основания за издаване на административен акт също не е основание за прогласяване нищожност на административния акт, нито е основание за връщане на преписката на административния орган по чл. 173, ал. 2 от АПК, защото цялото административно производство е проведено по инициатива не на земеделския производител, а на самия административен орган в изпълнение на ежегодно задължение, което произтича от закона. Изводът на съда, че е налице нищожност на заповедта поради противоречието й с решение № 13720/8.11.2019 г. по адм. д. № 5868/2017 г. по описа на ВАС, четвърто отделение, също е незаконосъобразен. В изпълнение на цитираното решение преписката е върната на административния орган и е постановена заповед № РД-46-7/9.01.2019 г. на МЗХГ. Съдът може да преценява дали противоречи на това съдебно решение само заповед № РД-46-7/9.01.2019 г. на МЗХГ, но не и заповед № РД-46-154/9.04.2020 г. от МЗХГ, предмет на настоящия спор. С влязъл в сила съдебен акт № 30/17.02.2020 г. по адм. д. № 370/2019 г. по описа на АС-Я. обаче е прието, че заповед № РД-46-7/9.01.2019 г. на МЗХГ не е нищожна. С настоящото решение тричленният съдебен състав преценява, че и заповед № РД-46-154/9.04.2020 г. от МЗХГ също не е нищожна по чл. 177, ал. 2 от АПК. Тъй като в първоинстанционното съдебно решение съдът не е изложил мотиви дали с оспорения административен акт министърът на земеделието, храните и горите законосъобразно е изключил части от двата парцела на Ц. Н. от специализирания слой "Площи допустими за подпомагане" за 2016 г. е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 172 а, ал. 2 от АПК, в какъвто смисъл са наведените с касационната жалба оплаквания. Решението следва да бъде отменено като неправилно, а делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. С настоящото съдебно решение не се решава по същество спора за законосъобразността на оспорения административен акт, поради което съдът не следва да присъжда разноски. По тези искания ще се произнесе съдът по съществото на спора. Предвид изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 209, т. 3 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение