Решение № 2624 от 14.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6886/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на ТП на НОИ София - град чрез пълномощника старши юрисконсулт К. Първанов срещу Решение 659 от 29.03.2024 г., постановено по адм. д. 55/2024 г. на Административен съд - Враца, с което съдът е отменил Решение 1040-21-739/11.12.2023г. на Директора на ТП на НОИ - София-град и потвърдените с него Задължителни Предписания ЗД-1-21-01448726/09.11.2023г., издадени от Инспектор по осигуряването в ТП на НОИ - ТП София-град, като е осъдил ТП на НОИ София-град да заплати на ЕТ Е. - Е. Димитрова - гр.Враца, направени по делото разноски, в размер на общо на 650 лв. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което моли същото да бъде отменено и спорът да бъде разрешен по същество, като се отхвърли жалбата против административния акт. Претендира за направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът ЕТ Е. - Е. Димитрова - гр.Враца изразява писмено становище чрез адвокат А. С. П., Софийска адвокатска колегия, в отговор на касационна жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а първоинстанционното съдебно решение като правилно, да се остави в сила. Претендира за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Установено е, че е извършена проверка на осигурителя ЕТ Е. - Е. Димитрова относно лицата Б. Р. Д. и М. В. Т. във връзка с подадено заявление от Т. за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ). Проверката е извършена за един ден, за което е съставен Констативен Протокол КП-5-21-01449197/09.11.2023 г., в който е посочено, че по време на проверката не са представени достатъчно доказателства, които да доказват по безспорен начин, че за периода на трудовия договор от 01.03.2023г. до 01.05.2023г. за лицето Б. Д. и от 11.08.2023г. до 19.08.2023г. за лицето М. Т., са извършвали трудова дейност. За лицата не са представени документи, доказващи реално полагания труд, поради което не отговарят на изискванията за осигурено лице по смисъла на чл.10 от КСО и § 1 т.3 от ДП на КСО. Към КП са приложени Декларации от лицата, справки за уведомления по чл.62 ал.5 от КТ, заповеди за прекратяване на трудовия договор, трудовите договори, длъжностни характеристики, молба за ползване на платен отпуск, автобиографии, справки от Регистър на осигурените лица и от информационната система на НОИ за предходна месторабота, фактури и Декларация от представляващия осигурителя. Със Задължителни предписания ЗД-1-21-01448726/09.11.2023 г. издадени от Инспектор по осигуряването в ТП на НОИ, ТП София-град, на осн. чл.108 ал.1 т.3 от КСО и чл.37 от Инструкция 1 от 03.04.2015г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, са дадени задължителни предписания на ЕТ Е. - Е. Димитрова , да заличи данните по реда на чл.5 ал.4 т.1 от КСО на лицата: Б. Р. Д., за периода 01.03.2023г. до 30.05. 2023г., с вид осигурен 01, декларация образец 1 и М. В. Т., за периода от 11.08.2023г. до 18.08.2023г., с вид осигурен 01, декларация образец 1. Посочени са мотиви: некоректно подадени данни. Ответника по касацията е обжалвал предписанията, която жалба с Решение 1040-21-739/11.12.2023г. на Директора на ТП на НОИ София-град е оставена без уважение. За да отмени обжалвания административен акт, първоинстанционния съд е приел, че същия е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно прилагане на материалноправните разпоредби. Приел, че в случая контролните органи ТП на НОИ София-град не са изпълнили задължението си, произтичащо от разпоредбата на чл. 74, ал. 3 от КТ, която била приложима по настоящия казус и според която, когато контролен или друг компетентен орган сметне, че трудовият договор е недействителен на някое от основанията, посочени в ал. 1, той незабавно сезира съда, за да се произнесе по действителността на трудовия договор. Същото задължение контролният орган имал и при преценката си за нищожност на трудовия договор. Едва след отговора на този въпрос от единствения компетентен орган - съответния районен съд и влизане в сила на съдебния акт би било налице основание за издаване на оспореното предписание за заличаване на данни от регистъра на НОИ. Касационната инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд относно приложимостта на разпоредбата на чл. 74, ал. 3 от КТ. В развилото се административно производство контролните органи на НОИ не са поставяли под въпрос действителността на възникналите трудови правоотношение в контекста на основанията по чл. 74, ал. 1 КТ, за които процедурата е приложима противоречие на закона или на колективен трудов договор, или заобикалянето им, а са изследвали реалното извършване на търговска дейност от осигурителя и реалното осъществяване на трудова дейност от осигурените лица. Трудовото и осигурителното правоотношение не са идентични, т. к. за да се счита едно лице за осигурено лице" по смисъла на легалната дефиниция в § 1, ал. 1, т. 3 ДР на КСО, същото следва да има не само валидно сключен трудов договор, а и реално да е упражнявало трудова дейност в полза на осигурителя. Законодателят е въздигнал извършването на трудова дейност в една от задължителните и кумулативно налични предпоставки за възникване на осигурително правоотношение. Наличието на трудово правоотношение, възникнало на основание валиден трудов договор, не води до възникване и пораждане на осигурително правоотношение и следващите се от него осигурителни права, ако по този трудов договор не е реализирано действително престиране на труд срещу следващото му се трудово възнаграждение, т е., ако не е предоставена реално работна сила. Именно това обстоятелство дали е предоставена наистина работна сила и е извършвана трудова дейност през процесния период, е бил подложен на изследване и установяване в хода на административното производство така в Решение на ВАС 5319/26.04.2021 г. по адм. д. 1314/2021 г.; Решение на ВАС 2209/18.02.2021 г. по адм. д. 12972/2020 г.; Решение на ВАС 6548/01.06.2021 г. по адм. д. 4476/2021 г. В същото време липсата на реално престиране на труд по един трудов договор т.е неговото неизпълнение от една от страните, не може да се разглежда като основание за обявяване на неговата недействителност т.е. да е основание за преценка по чл.74 ал.1 от КТ. Независимо от гореизложеното, по делото е установено, че оспорения административен акт е издаден в противоречие на изискването на чл. 35 от АПК, тъй като административния орган не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, не е обсъдил обясненията и възраженията на заинтересованите граждани, в случая дадени под формата на декларации от лицата Б. Р. Д. и М. В. Т.. Административния орган не е обсъдил представената декларация от ЕТ Е. - Е. Димитрова , представена на основание чл.43 от АПК, в която са дадени сведения за трудовата дейност на посочените лица. Не е обсъдил и декларации от лицата Б. Р. Д. и М. В. Т., които имат характер на сведения по смисъла на чл.44 от АПК и в които същите подробно са описали извършваната от тях трудова дейност и месторабота. Не е изложил и доводи относно установената дейност на осигурителя ЕТ Е. - Е. Димитрова . Процесните доказателства, които са в административната преписка и са ангажирани от страна на осигурителния орган, дават основание да се приеме, че лицата Б. Р. Д. и М. В. Т. са полагали труд в осигурителя за спорния период от време. Последното обстоятелство определя качеството им на осигурени лица, в какъвто смисъл от осигурителя са подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. В този смисъл липсва неправилно деклариране с Декларация обр. 1 "Данни за осигуреното лице". Като е приел обратното административния орган е издал необоснован административен акт. В производство като настоящото се дължи изследване на въпроса дали лицето, което претендира да е осигурено, реално е полагало труд в полза на осигурителя или не. Пропускът на административните органи да установят релевантните факти за решаването на поставения пред тях административен въпрос е в противоречие с разпоредбите на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 и ал. 3 от АПК, и представляват основание за незаконосъобразност на постановените от тях актове. Дължимата проверка дали Б. Р. Д. и М. В. Т. през времето, в което са били назначени в ЕТ Е. - Е. Димитрова , са упражнявали трудова дейност в полза на търговеца, за която са подлежали на осигуряване и съответно са били осигурени лица по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, не е извършена в съответствие с изискването на чл.7 от АПК, като не са съобразени съществените за изхода на спора правнорелевантни факти, които опровергават изводите на органите за липса на трудова заетост на физическите лица. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно като краен резултат, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход от производството следва да бъде уважено направеното искане от процесуалния представител на ответника по касационната жалба, за присъждане на адвокатско възнаграждение от 600 лв. с ДДС, което не се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение