Решение № 13179 от 7.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3060/2019 г.

Решение № 13179 от 7.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3060/2019 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Национална агенция за приходите (НАП), срещу Решение № 533 от 28.01.2019 г., постановено по адм. дeло № 8882/2018 г. по описа на Административен съд - София - град (АССГ), с което същата е осъдена да заплати сума в размер на 750 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски за адвокатско възнаграждение, във връзка с обжалване на РА № Р-22221917006664-091-001 от 17.04.2018 г., отменен с влязло в законна сила Решение № 1087 от 25.07.2018 г. на Директор на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.08.2018 г. до окончателното й заплащане, както и съдебни разноски в размер на 375 лв. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище, че не е налице взаимовръзка между издадения ревизионен акт и потърсената от ищеца адвокатска защита, като същите не се намират в отношение причина – следствие. Иска отмяната на обжалваното съдебно решение като неправилно и отхвърляне изцяло на исковите претенции, като неоснователни, и недоказани или да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Касационният жалбоподател Национална агенция за приходите, в съдебно заседание чрез юрисконсулт Божкова, моли за отмяна на решението на АССГ, предвид съображенията, изложени в касационната жалба. Ответникът "Нара Транс" ЕООД, чрез адв. Д. Димитров в подадения писмен отговор, счита за доказани всички елементи на фактическия състав на предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди. В съдебно заседание чрез юрисконсулт Панова моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалвания съдебен акт - Решение № 533 от 28.01.2019 г., постановено по адм. дeло № 8882/2018 г. по описа на АССГ е ОСЪДЕНА НАП да заплати на "Нара Транс" ЕООД сума в размер на 750 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски за адвокатско възнаграждение, във връзка с обжалване на РА № Р-22221917006664-091-001 от 17.04.2018 г. За да достигне до този резултат адм. съд намира, че е налице отменен административен акт, в случая издаденият ревизионен акт от 17.04.2018 г, по извършена ревизия по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за периода от 1.06.2017 г. до 31.08.2017 г., който с влязло в законна сила Решение № 1087 от 25.07.2018 г. е отменен в оспорената част по ЗДДС за данъчен период м. 06.2017 г. от по- горестоящия административен орган- Директора на дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП с Решение № 501/3.04.2017 г. Счита, че е налице плащане на хонорар за адвокат, който е осъществил адвокатска услуга, като според договора за правна защита и съдействие от 8.05.2018 г. е уговорено възнаграждение от общо 750,00 лева и е направено отбелязване за заплащането му по сметка. Представено е и платежно нареждане за извършено плащане на 21.10.2016 г. Решаващият съд приема, че заплатената сума за оспорване по административен ред е вреда произтичаща от отменен ревизионен акт. Отговорено е положително на въпроса относно наличието на причинно- следствена връзка между незаконосъобразния ревизионен акт и направените разноски за адвокатска защита. Намира претенцията за заплащане на разноски в размер на 750 лв., свързани със защита и процесуално представителство пред решаващ административен орган при задължително обжалване по адм. ред, за основателна и доказана. Приема за основателна и претенцията за заплащане на законната лихва върху тази сума от 17.08.2018 г., която е датата на влизане в сила на решение № 1087 от 25.07.2018 г. на Директор на дирекция "ОДОП", с което е отменен РА, до окончателното изплащане на сумата. Обжалваното решение е ПРАВИЛНО. Неоснователни са направените оплаквания, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е дейността на органа - негов издател. Решаващият орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, издал решението, с което частично е отменен ревизионният акт е административен орган, действащ в изпълнение на нормативно възложени задължения. Това по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност във фазата на административното обжалване. В този смисъл определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт. В случая налице е ревизионен акт, отменен във фазата на административното обжалване. Производството по оспорване на ревизионния акт в конкретният случай се е развило по реда на ДОПК, като е приключило окончателно във фазата на оспорването по административен ред. Необосновано от касатора са развити твърдения, че разноските за адвокатско възнаграждение нямат характер на претърпени вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Разпоредбата на чл. 161 ДОПК, предвижда, че на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция, съразмерно уважената част на жалбата, като съдът е в правото си да редуцира тези разноски при определени предпоставки. В глава осемнадесета на ДОПК "Обжалване на ревизионния акт по административен ред", в която систематично място имат разпоредбите на чл. 152 - чл. 155 няма норма, която урежда въпроса с разпределението на понесените от страните разноски. Съгласно § 2 от ДР на ДОПК за неуредените в кодекса въпроси се прилагат разпоредбите на АПК и Гражданския процесуален кодекс (ГПК). В АПК въпросът с разноските в административното производство също не е уреден, като този въпрос не е засегнат в глава шеста "Оспорване на административните актове по административен ред". Налице е законова празнота и в ДОПК, и в АПК относно понесените от страната разноски в това производство. Издаденото решение на директора на дирекция "ОДОП"- София не съдържа разпореждане относно разноските. За страната в оспорването по административен ред съществува единствено възможността да претендира като претърпени вреди, направените разноски по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Към този ред препраща разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Закона за националната агенция за приходите (ЗНАП), съгласно който агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им, а съобразно ал. 2 обезщетения за вреди от незаконни актове, действия или бездействия по ал. 1 може да се искат след тяхната отмяна. Необосновано от касационния жалбоподател се счита, че не са изпълнени обстоятелствата за ангажиране отговорността на НАП, поради неустановяване и недоказване на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Обоснован е изводът на адм. съд, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В случая налице са: 1. незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред, а именно ревизионен акт, който е отменен от горестоящия орган - директор на Д "ОДОП"- София при ЦУ на НАП; 2. вреда от такъв административен акт в размер на платеното адвокатско възнаграждение във връзка с оспорването на акта по административен ред, съразмерно на уважената част от оспорването и 3. причинна връзка между отменения незаконосъобразен ревизионен акт и настъпилия вредоносен резултат. Неоснователно е становището в касационната жалба, че плащането по договора за правни услуги от 16.08.2018 г. не е в пряка причинно следствена връзка с ревизионния акт. Доколкото вредата може да произтича от намаление на имуществото на едно лице, то в случая е налице претърпяна вреда от страна на "Нара Транс" ЕООД, произтекла от платеното адвокатско възнаграждение. Настоящият съдебен състав приема, че вредите са преки, тъй като в случая са обусловена последица от вредоносния резултат, т. е. явяват са адекватно следствие от увреждането- чл. 4 ЗОДОВ. Тяхната непосредственост е установена, поради настъпването им по време и място, следващо противоправният резултат и тяхната обусловена свързаност с него. Необосновани са твърденията на НАП, че не е доказан по безспорен начин основанието за плащане и размера на адвокатското възнаграждение. Според Договора за правна защита и съдействие от 7.05.2018 г. е уговорено възнаграждение от 750,00 лева, която е платена. Заплатената сума за адвокатска защита във връзка с оспорването по административен ред следва да се квалифицира като вреда, непосредствено произтичаща от отменен незаконосъобразен административен акт. Безспорно са налице извършени надлежни процесуални действия, изложени правни аргументи, които са възприети като основателни и послужили за отмяна на ревизионния акт. Ефикасността на защитата, бързото решаване и етапът, в който е приключил процесния спор не може да обоснове недължимост на обезщетението. Причинената вреда подлежи на пълно репариране. Дължима е обезвреда на всички вреди, като следва да се обезщети изцяло вредоносния резултат - чл. 4 ЗОДОВ, чл. 51, изр. първо ЗЗД, във вр. с &1 ЗОДОВ. Поради тези съображения обжалваното решение като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение