Решение № 6657 от 3.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 533/2021 г.

Решение № 6657 от 3.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 533/2021 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от "Транс 99" ЕООД, чрез пълномощника му адв. В. К., срещу Решение № 485 от 21.10.2020 г., постановено по адм. д. № 196/2020 г. по описа на Административен съд – Перник В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният срещу Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" иск за сумата в размер на 1 500 лева, ведно със законната лихва, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат от отменено, като незаконосъобразно, наказателно постановление (НП) № 34-0000054/22.03.2019 г., издадено от началник на ОО "Автомобилна администрация" - Перник. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и решаване на спора по същество, както и присъждане на понесените разноски за двете инстанции. Ответната страна – Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИААА), в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на процесното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становищата на страните, извърши проверка на обжалваното решение на наведените в касационната жалба основания и извърши вменената му от разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и правилност на съдебния акт с оглед съответствието му на материалния закон, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред Административен съд - Перник се е развило по исковата молба на "Транс 99" ЕООД, с която е предявен иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, против ИААА, гр. София, за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в общ размер на 1 800 лева, от които 300 лева, представляващи сторените в хода на съдебното производство пред Районен съд - Перник разноски за изплатено адвокатско възнаграждение и 1 500 лева, представляващи заплатена имуществена санкция на отпаднало основание, поради отмяната на НП № 34-0000054/22.03.2019 г., издадено от началник на ОО "Автомобилна администрация" - Перник, с което на основание чл. 104з, ал. 6, предл. 1 от Закона за автомобилните превози му е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1 500 лева за нарушение на чл. 10, ал. 2 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, ведно със законна лихва върху тази сума считано от 17.02.2020 г. – датата на поканата за доброволно плащане на сумите до окончателното им изплащане. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е уважил частично предявения от "Транс 99" ЕООД против ИААА иск за обезщетение на причинени имуществени вреди за сума в размер от 300 лева, изразяващи се в направени разноски за адвокатска защита, произтичащи от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.02.2020 г. до окончателното й изплащане, като отхвърлил иска до пълния предявен размер от 1 800 лева. Осъдил е ответника да заплати на ищеца и сторените по делото разноски в размер на 100 лева, с оглед на уважената част от иска. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с влязло в сила съдебно решение е отменено, като незаконосъобразно, наказателно постановление, издадено от началник на ОО "Автомобилна администрация" - Перник, с което на ищеца е наложено административно наказание имуществена санкция в общ размер от 1 500 лева. За осъществената в производството пред Районен съд – Перник адвокатска защита "Транс 99" ЕООД е заплатило адвокатско възнаграждение в размер от 300 лева, в брой, съгласно представен по делото договор за правна защита и съдействие. От правна страна административният съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите се законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за ангажиране на отговорността на ответника и уважил иска в тази част. По отношение на другата част от иска, с която се иска заплащане на предварително платената имуществена санкция наложена с отмененото НП, счел иска за неоснователен. Посочил, че законът не допуска възможност за доброволно предварително плащане на предвиденото наказание, а дължимостта възниква след влизане в сила на НП. Изложил съображения, че исковата претенция в тази част не подлежи на връщане като вреда по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като не представлява направени разноски от страната във връзка с обжалване на НП и е приложима нормата на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, съгласно която, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. Приел, че наложената имуществена санкция с наказателно постановление е публично държавно вземане според чл. 162, ал. 2, т. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и като такова подлежи на връщане по предвидения законов ред за възстановяване на недължимо платено публично държавно вземане уреден в чл. 128, ал. 1 от ДОПК. Съдът е приел, че съобразно уважената част от иска на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 100 лева. Решението в уважителната му част не е обжалвано и е влязло в сила, поради което не подлежи на касационна проверка. Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Първостепенният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за неоснователност на исковата претенция за претърпените имуществени вреди. При разглеждане на съдебния спор, съдът не е допуснал сочените в касационната жалба нарушения. Настоящият състав споделя изцяло развитите от АС - Перник фактически и правни изводи, изложени в мотивите на обжалваното съдебно решение, към които касационната инстанция препраща с оглед правомощията й по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. Спор по фактите в настоящото дело не е налице. Спорният въпрос е следва ли да бъде ангажирана безвиновната отговорност на държавата по реда на чл. 203 и сл. АПК. Изследвайки представените по делото доказателства и приложимата правна уредба съдът от първата инстанция е дал верен отговор на този въпрос и обосновано е отхвърлил претенцията на ищеца. Наличието на специален процесуален ред, по който следва да се реализира правото на възстановяване на недължимо платени суми, подлежащи на възстановяване, изключва приложимостта на исковия ред и обосновава извода за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ. Неприложимостта на исковия ред за защита следва и за акцесорното задължение за лихва. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението в обжалваната му част следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение