Решение № 7671 от 25.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13624/2020 г.

Решение № 7671 от 25.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13624/2020 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез юрк. Б. М., срещу Решение № 1201/13.11.2020 г., постановено по адм. дело № 781/2020 г. по описа на Административен съд – София област, с което по жалба на Сдружение "Социални и екологични инициативи за община Сливница" е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане № 23/07/2/0.0.0864/2/01/04/01 с изх. № 02-6300/373 от 07.07.2020 г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", установяващ задължение за Сдружението в общ размер на 332 601, 42 лв., подлежащо на възстановяване. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3, пр. първо от АПК. Касаторът твърди, че неправилно е прието от съда, че срокът за подаване на заявка за окончателно плащане не е изтекъл. Посочва, че инвестицията, за която са отпуснати средства по договор, не е извършена изцяло, което е самостоятелно основание за възстановяване на сумите. Моли за отмяна на оспорваното решение и отхвърляне на жалбата срещу АУПДВ. Претендира присъждане на разноски, алтернативно прави възражение за прекомерност. Ответникът по касационната жалба – Сдружение "Социални и екологични инициативи за община Сливница", чрез адв. Г. Г., оспорва нейната основателност и моли за оставяне в сила на решението. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. При разглеждането й по същество, настоящият касационен състав приема следното: Между Държавен фонд "Земеделие" и Сдружение "Социални и екологични инициативи за община Сливница" има сключен договор от 23.03.2018 г. по подмярка 7. 2. "Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура" от мярка 7 "Основни услуги и обновяване на селата в селските райони" от Програма за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 1 от Договора и чл. 44, ал. 2 във връзка с чл. 49, ал. 1, т. от Наредба № 12 от 27.07.2016 г. за прилагане на подмярка 7. 2. "Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура" от мярка 7 "Основни услуги и обновяване на селата в селските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. Сдружението се задължава да извърши инвестицията в срок до 24 месеца от сключване на договора, като има задължение в същия срок да подаде и окомплектована заявка за окончателно плащане. На 09.04.2020 г. в ДФ "Земеделие" е постъпило искане за подаване на заявка след уговорения срок поради поставяне на управителя на Сдружението под карантина. На 24.04.2020 г. е представено от страна на сдружението удостоверение за въвеждане в експлоатация на обекта, предмет на договора. На 04.05.2020 г. е извършена проверка, отразена в контролен лист, според която инвестицията е завършена и е в добро общо състояние, като е отбелязано, че има незавършени елементи. Констатирана е липса на указателна табела, което е нарушение на задължение по чл. 15, ал. 1, т. 7, буква "в". Искането за удължаване на срока за подаване на заявление не е уважено, като на 27.05.2020 г. ДФ "Земеделие" е изпратило уведомително писмо до сдружението, с което му указва 14-дневен срок за представяне на доказателства във връзка с обективната невъзможност за спазване на срока. На 27.05.2020 г. е постъпило възражение по отношение на срока. При тази фактическа обстановка органът е издал АУПДВ, с който на основание чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от Договора от 23.03.2018 г. и на основание чл. 48, ал. 1, т. 5 от Наредба № 12/25.07.2016 г. е отказал изцяло одобрената финансова помощ и е определил, че Сдружението следва да възстанови сумата от 332 601, 42 лева. При оспорване на акта по съдебен ред, решаващият съд е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, без допуснати съществени процесуални нарушения. По отношение на неговата материална законосъобразност съдът е приел, че актът противоречи на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение . Мотивите на съда за това са следните: Договорът е подписан на 23.03.2018 г. като съгласно чл. 6, ал. 1, т. 1 от Договора и чл. 49, ал. 1, т. от Наредба № 12 от 25.07.2016 г. е необходимо да се подаде заявка за окончателно плащане до 24 месеца от неговото сключване, в който срок да се извърши и инвестицията, което означава, че срокът изтича на 23.03.2020 г. Съдът е установил, че ЗМДВИП е обнародван в Държавен вестник на 24.03.2020 г., но е в сила от 13.03.2020 г. Според първоначалната редакция на чл. 4, т. 1 във връзка с чл. 3, с един месец от отмяната на извънредното положение се удължават сроковете, определени в закон, извън тези по чл. 3, които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти. Разпоредбата на чл. 3 от ЗМДВИП в относимата редакция не предвижда изключение за сроковете, които да са относими към Закона за подпомагане на земеделските производители, като такова е предвидено с въвеждане на нова ал. 2 на чл. 4 от Закона. Изключването на производствата по ЗПЗП е в сила от 17.04.2020 г., като на разпоредбата не е придадено обратно действие. Съдът, за да уважи жалбата на сдружението, е установил, че срокът не е пропуснат, въпреки че заявката е подадена на 09.04.2020 г., тъй като срокът е удължен считано от 13.03.2020 г., а въвеждането на изключението по ЗПЗП е въведено на 17.04.2020 г., без да му е придавано обратно действие. Макар с писмото от 09.04.2020 г. Сдружението да не е приложило окомплектована заявка, органът е бил длъжен да му даде указания съгласно чл. 10, ал. 3 от Договора и на основание чл. 30 от АПК. По отношение на констатациите в оспорвания АУПДВ, че инвестицията не е извършена изцяло, като не е поставен билборд, съдът е постановил, че пропуските, установени при проверката, не могат да бъдат основание за издаване на акта, тъй като фактическите и правни основания на органа са изцяло свързани със срока. Изложеното е мотивирало съдът да отмени АУПДВ и да върне преписката на органа за даване на указания във връзка с окомплектовката на документите. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, състав на Осмо отделение намира, че решението е валидно, допустимо и правилно. Спорният въпрос както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата инстанция касае срока за подаване на заявката за окончателно плащане и дали той е пропуснат. Във връзка с епидемиологичната обстановка в страната на 13.03.2020 г. е обявено извънредно положение от Народното събрание, като е приет Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, който е обнародван в ДВ на 24.03.2020 г., но му е придадено обратно действие, като е в сила считано от 13.03.2020 г. Съгласно чл. 3, т. 3 от Закона в първоначалната му редакция, относима към процесния случай, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат сроковете за изпълнение на указания, дадени от административен орган на страни или участници в производства, с изключение на производствата по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. В случая, както правилно е установил и първоинстанционният съд, АУПДВ е издаден на основание сключения между ДФ "Земеделие" договор и Наредба № 12/25.07.2016 г., която е издадена на основание чл. 9а от Закона за подпомагане на земеделските производители, видно от § 2 от Заключителните разпоредби на Наредбата. Това налага извод, че в случая специалният закон е ЗПЗП, а не ЗУЕСЕСИФ, което впрочем не се оспорва и от касатора. Разпоредбата на чл. 4 от ЗМДВИП регламентира удължаване на сроковете, определени в закон, извън тези по чл. 3, които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти, с един месец. Нормата, в първоначална редакция, предвижда единствено следното: Удължават се с един месец от отмяната на извънредното положение: 1. сроковете, определени в закон, извън тези по чл. 3, които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти; 2. действието на административните актове, което е ограничено със срок и изтича по време на извънредното положение.