Решение № 14637 от 1.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2730/2010 г.

Решение № 14637 от 1.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2730/2010 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Областния управител на Варненска област срещу решение № 1729 от 22.10.2009 г., постановено от Административен съд Варна, първо отделение, втори състав по адм. д. № 3272/2008 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при допуснати нарушения процесуалните правила и на материалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде отхвърлено оспорването или при условия на евентуалност след отмяна на решението делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът Радка Денчева Михалева не взема становище по касационната жалба. Заинтересованата страна Костадин Михалев Костадинов не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде потвърдено. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на заповед № РД-08-7706-178 от 05.06.2008 г., с която областния управител на Варненска област е одобрил план на новообразуваните имоти за земи, предоставени за ползване на граждани на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на селищно образувание м. "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землището на кв. Виница, община Варна, област Варна. Заповедта е оспорена относно отреждането, предвидено за имот № 229. Съдът е отменил като незаконосъобразен одобрения план в оспорената част. За да стигне до този извод, съдът е приел, че в хода на административното производство жалбоподателката се е легитимирала като собственик на имот с площ от 600 кв. м. С одобрения план за нея е отреден имот с по-малка от доказаната площ. Предвиденото отреждане противоречи на приложимия материален закон - § 4з, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ. Жалбоподателката е бивш ползвател, чието право на ползване е трансформирано в право на собственост в хипотезата на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. По този ред тя е придобила собственост на имот с площ от 600 кв. м. Съобразно приложимите норми, с плана на новообразуваните имоти за нея е следвало да се отреди имот с площ от 600 кв. м., а не както е сторено имот с площ от 514 кв. м. на това основание съдът е отменил заповедта в оспорената част и преписката е върната за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Съгласно § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ помощен план и план на новообразуваните имоти се изработват за земите, предоставени на граждани въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно ал. 4 на същия текст, редът за тяхното изработване, приемане и съобщаване се определя с ППЗСПЗЗ. В чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ още веднъж е подчертано, че с плана на новообразуваните имоти се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Следователно с посочените планове се устройват териториите, върху които правото на ползване е трансформирано в право на собственост по реда на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. След отреждането за ползвателите, чието право на ползване е трансформирано в право на собственост на съответни имоти, с оглед изискванията на § 4з, ал. 2 от ЗСПЗЗ разликата над 600 кв. м и над 1000 кв. м до фактически ползваната земя се възстановява на собствениците за образуване на нови имоти с размери не по-малки от 250 кв. м. С ПНИ се отреждат имоти и за трета категория лица - тези, които се легитимират за собственици с надлежен документ за собственост. Данните за собствеността на новообразуваните имоти се записват в регистъра на имотите, който е неразделна част от плана на новообразуваните имоти и съдържат данни индивидуализиращи собственика на имота. При тази законова рамка, правилно съдът е установил релевантните за спора факти. Установено е, че жалбоподателката се легитимира като собственик на имот с площ от 600 кв. м., който е придобила след приключило производство по § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Имота, който следва да се отреди с плана на новообразуваните имоти, следва да е с тази площ, която в същото време е до ограничението предвидено в § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Отреждане, с което се намалява площта на имота е незаконосъобразно. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила. На първо място следва да се отбележи, че това нарушение като касационно отменително основание ще е налице само в случай, че нарушението засяга процесуалните права на страната, която навежда доводи в тази насока. На следващо място административния орган е задължен да посочи страните в производството, като прилага към преписката списък на страните - чл. 152, ал. 3 от АПК. В случая това не е било сторено, поради което не може да се вмени като процесуален пропуск, допуснат от съда факта, че в производството не са участвали заинтересовани страни. Настоящия състав прецени като неоснователен този довод и поради факта, че съдът е дал задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона само досежно площта, с която следва да се отреди имота за жалбоподателката. Техническите параметри на новата заповед, с която ще се изправи констатираната от съда незаконосъобразност, са изцяло в компетентността на административния орган. Именно поради тази причина съдът не е постановил решение в хипотезата на чл. 172, ал. 1 от АПК, а е разпоредил връщане на преписката за ново произнасяне. По тези доводи настоящия състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде потвърдено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение