Решение № 1094 от 23.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9081/2012 г.

Решение № 1094 от 23.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9081/2012 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба подадена от Николай Лалев Кунев от гр. Пловдив срещу заповед на министъра на вътрешните работи (МЗ) № К-5547/16.05.2012 г., с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение. Жалбоподателят твърди, че атакуваната заповед е неправилна поради нарушение на материалния закон и постановена при съществени нарушения на административно-производствените правила и в несъответствие с целта на закона, поради което моли нейната отмяна. Ответникът - министърът на вътрешните работи чрез процесуалния си представител е изразил становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, намира същата за допустима. За да се произнесе по жалбата, ВАС приема за установена следната фактическа обстановка: Жалбоподателят е назначен на длъжност в системата на МВР на 01.11.1982 г., където е заемал различни длъжности. Последната такава е "началник група" "Териториална полиция", към сектор "Охранителна полиция" при Шесто РУП-Пловдив. Притежава категория "В" - главен инспектор. От директора на ОД на МВР-Пловдив е направено предложение рег. № Я-4137/04.05.2012 г. до органа по назначаването - министъра на вътрешните работи, да бъде прекратено служебното правоотношение на жалб. Кунев на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. В предложението е посочено, че Кунев към 01.05.2012 г. е прослужил като държавен служител в системата на МВР 29години и 6 месеца, като има общ осигурителен стаж от 31 години и 6 месеца. В съответствие с предложението, с обжалваната МЗ К-5547/16.05.2012 г., министърът като орган по назначаването, на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, е прекратил служебното правоотношение на Кунев като държавен служител в МВР. При така установените факти, настоящият състав на ВАС прави следните изводи: Жалбата е неоснователна. Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена от компетентния по смисъла на чл. 246, т. 1 от ЗМВР орган - министъра на вътрешните работи и е подписана от него. Актът е постановен в предвидената в закона форма и съдържа изброените в чл. 269 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) реквизити. Същият е издаден след мотивирано предложение от орган по чл. 268а ППЗМВР, до органа по назначаването, съдържащо съображения относно осигурителния стаж на служителя в системата МВР. Поради това съдът приема, че са спазени административно процесуалните правила и в частност - изискванията на чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР. Заповедта е законосъобразна като издадена и в съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 (в актуалната към издаване на МЗ редакция) от ЗМВР, служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия по чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО) по искане на служителя или по инициатива на органа по назначаването. Съгласно чл. 69, ал. 2, т. 1 от КСО, "Държавните служители по ЗМВР до 31.12.2011 г., придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по ЗМВР". С цитираната като правно основание при произнасянето на органа норма на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, законодателят изрично е регламентирал правото на административния орган по своя инициатива да освободи от служба служители, които имат изискуемия по чл. 69 от КСО трудов стаж, без оглед на възрастта, каквато е хипотезата на т. 2 на ал. 1 на чл. 245 от ЗМВР. Единствената предпоставка е служителят да има 25 години общ осигурителен стаж, от които 2/3 действително изслужени като държавен служител в системата на МВР. Не се спори по делото, че към 01.05.2012 г. жалбоподателят е прослужил като държавен служител в системата на МВР 29 години и 6 месеца и има общ осигурителен стаж 31 години и 6 месеца. По този начин той е придобил право на пенсия, съгласно чл. 69, ал. 2, т. 1 от КСО. А след като жалбоподателят има изискващия се трудов стаж, прослужен в системата на МВР, е налице и законоустановената предпоставка за освобождаването му от служба на посоченото в заповедта основание. От анализа на цитираните разпоредби и предвид установеното следва категоричният извод, че органът по назначението в рамките на своята оперативна самостоятелност, обосновано е извършил преценка на законовите предпоставки и в съответствие с приложимото право е издал законосъобразен административен акт, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена. Ирелевантен за разглеждания спор е въпроса дали органа по назначаването е предприел инициатива за прекратяване на служебното правоотношение на това основание и с други лица придобили право на пенсия, съгласно чл. 69, ал. 2, т. 1 КСО. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ВАС