Решение № 10868 от 28.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5268/2021 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроицесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община против решение 1470 от 09.03.2021 г., постановено по адм.д. 10209/2020 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът Н. Меракова, чрез процесуалните си представители, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София град отменя заповед РА-30-263/04.08.2020 г., издадена от главния архитект на Столична община, с която на основание чл. чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж Зазидана кухненска врата, придаден коридор към баня с тоалетна, като на мястото на коридора е изградена душ кабина, находящ се в ап. 10, в жилищна сграда на [улица], гр. София. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е в противоречие с материалния закон, поради което прави извод за нейната незаконосъобразност. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган съгласно изискването на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и предвид факта, че строежът е ІV-та категория. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й. Законосъобразен е и изводът на съда, че при постановяването на административният акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От компетентните органи е съставен констативен акт, с които е установено извършено незаконно строителство без одобрени проекти и разрешение за строеж, с което е нарушен чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Препис от акта е връчен на собственика на апартамента, който депозира възражения, които са приети за неоснователни от административния орган. Ето защо изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е законосъобразен и обоснован. Незаконосъобразен е изводът на съда, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон. Правилно съдът приема, че е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Неправилен и в противоречие със събраните по делото доказателства е изводът на съда, че е налице преустройство, което попада в хипотезата на чл. 151 ЗУТ, ал. 1, т. 3 ЗУТ, в редакцията му ДВ бр. 61/2007 г., предвид приетата за установена година на извършване на строежа. В тази връзка необоснован е изводът на съда, че процесния строеж е извършен през 2007 г. Неправилно съдът приема тази година на извършване на строежа като се позовава на показанията на разпитаната по делото свидетелка Г. Петрова, тъй като същата не е очевидец на извършването на ремонта, респективно на годината на извършването му, а възпроизвежда възприятия на трети лица. От показанията на тази свидетелка се установява, че към 2013 г. строежът е бил извършен и банята се е намирала на мястото, на което е и към момента на съставяне на констативния акт. Незаконосъобразен е изводът на съда за приложимост на чл. 151, ал. 1 ЗУТ. В случая се касае за строително-монтажни работи, които не попадат в хипотезите на чл. 151, ал. 1 ЗУТ (ред. ДВ бр. бр. 82 от 2012 г.), а е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. От събраните по делото доказателства е установено, че строежът представлява промяна на предназначението на част от апартамента като коридора е приобщен към баня и WC, с премахване на стената между банята и коридора, а вратата на банята е поставена в началото на коридора. В края на коридора е демонтирана вратата за кухнята и отвора е зазидан. По този начин банята е разширена като е поставена душ кабина на мястото на коридора. Поставени са тръби за топла и студена вода и е прекарана канална тръба със сифон до душ кабината. Направен е допълнителен преход от преходна стая към кухнята, като частично е разрушена тухлена стена в дебелина 12 см. Следователно извършени са строително-монтажни работи, при които е променено предназначението на коридора като същият става част от банята. В случая е променено предназначението на част от жилището, която промяна се преценява с оглед одобрените архитектурни проекти от 1957 г. Ето защо е налице незаконен строеж, извършен без одобрени строителни книжа, което обосновава неговата незаконност. С оглед годината на извършване на строежа същият не е търпим. С оглед на изложеното обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което същото следва да се отмени, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да се отхвърли. Предвид изхода на делото и с оглед своевременното направено искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение и на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ следва да се осъди Н. Меракова да заплати на Столична община сумата 100 лв. представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,