Решение № 11450 от 14.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7505/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две искания за отмяна на влязлото в законна сила решение 12431 от 09.04.2025г., постановено по адм. дело 1843/2023г. на Административен съд София-град. Първото е на Н. М. М. от гр. София, а второто е от Е. С. Т. от гр. София. В двете искания се твърди, че са налице условията на чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК и се иска Върховният административен съд да постанови решение, с което да отмени посоченото решения на Административен съд София град. Н. М. М., твърди, че са налице нови обстоятелства с важно значение за изхода на делото съгл. чл. 239, т. 1 от АПК, а именно: че на 14.04.2025г. е получила призовка от Софийски градски съд, с която е уведомена, че е приета за допустима въззивната й жалба срещу решение по гражданско дело, заведено от управителя на етажната собственост. Заявено е, че това дело касае, сумите вписани в заповедта на общината като основание за прекратяване на наемното правоотношение. В допълнително становище /уведомление и допълнително становище/ Н.М., е заявила, че е направила опит да заплати 500 лева чрез пощенски запис но домоуправителя на сграда с цел погасяване на задълженията си към етажната собственост, но получателят е отказал да получи сумата, като за това е представила доказателства. Е. С. Т. обоснова искането си с правно основание чл.239, т.5 АПК с обстоятелството, че е нарушено правото му на защита, тъй като не е бил конституиран като страна по делото, нито му е бил връчен административния акт, нито е уведомен от община и съд. И в двете искания се претендира спиране изпълнението на заповедта по чл. 166 от АПК. Е.Т. е представил допълнително становище /уведомление и становище/, в което е изразил съмнение за безпристрастността на съдията постановил съдебния акт и че е било налице основание за отвод на същия. Ответникът по искането - Кметът на район Люлин, Столична община, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В.Николов, в три писмени становище е заявил, че така отправените искания са неоснователни. Прави искане същите да бъдат оставени без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: Исканията за отмяна на влязло в сила решение на Административен съд София град, за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 240, ал. 2 от АПК и от надлежни страни, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани. Отправеното искане на Н. М. М. за отмяна на влязъл в сила съдебен акт е неоснователно, поради следните съображения: С влязлото в законна сила решение 12431 от 09.04.2025г., постановено по адм. дело 1843/2023г. на Административен съд София-град е отхвърлена жалбата на Н. М. М. срещу заповед РЛН 23-РД-57/15.02.2023г. на кмета на район Люлин Столична община . Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК. В чл. 239, т. 1 от АПК е предвидено, че актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Или отмяна на това основание може да се допусне при наличието на нови писмени доказателства или обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната и които не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото при полагане на дължимата грижа от страната да представи по делото всички необходими доказателства, установяващи твърденията й, най-късно до приключване на устните състезания в последната инстанция по същество. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови "доказателства" по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В искането за отмяна като нови обстоятелства по чл. 239, т. 1 от АПК се сочат получена призовка от Софийски градски съд, с която М. е уведомена, че е приета за допустима въззивната й жалба срещу решение по гражданско дело, заведено от управителя на етажната собственост. Представя се и копие от разпореждане по гр. д. 1979/2025г. на СГС. От една страна в хода на съдебното производство пред Административен съд София - град на Н. М. и е било известно, че по жалба на домоуправителя на Етажната собственост е било образуваното гражданско дело, като същата e заявила това обстоятелство със становище /л. 254 от делото/ пред административния съд. От друга страна, видно от приложеното към искането за отмяна разпореждане, се установява че Н.М. е обжалвала решение 20529 от 13.11.2024г., постановено по гр. дело 44826/2024г. по описа на СРС, с което са уважени предявените искове по чл. 38, ал.1 от ЗУЕС. Следователно Н.М. е депозирала жалба пред СГС срещу решение 20529 от 13.11.2024г., постановено по гр. дело 44826/2024г. по описа на СРС, преди постановяване на решението, чиято отмяна се иска, като в тази връзка същата е могла да се позове на това обстоятелство до приключване на устните състезания пред АССГ, тъй като и е бил известен факта на подаване. Също така фактът, че СГС е приел жалбата и за допустима срещу постановен съдебен акт на СРС, не е от съществено значение за делото, тъй като към момента на издаване на административния акт е безспорно установено, допуснато нарушение на договора за наем, изразяващо се в задължения за заплащане на дължими такси към Етажната собственост, както и такива към Топлофикация - СофияЕАД. Сочените от М. обстоятелства следва да се приемат за ирелевантни. Обстоятелството дали задълженията са погасени и дали Н.М. има намерение да ги погаси и предприела ли е действа след постановяване на съдебният акт, са неотносими в настоящето производство. Предвид изложеното не се установява да е налице основанието по чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на влязлото в сила съдебно решение и искането от Н. М. на това основание следва да бъде отхвърлено. Отправеното искане на Е. С. Т. за отмяна на влязъл в сила съдебен акт след прецизиране се установи, че е с правно основание чл. 239, т. 5 от АПК във вр. с чл. 246 от АПК, тъй като същия не е бил страна по адм. дело 1843/2023г. по описа на АССГ и по своята същност е неоснователно, поради следните съображения: Видно от данните по делото, с решение 12431 от 09.04.2025г., постановено по адм. дело 1843/2023г. на Административен съд София-град е отхвърлена жалбата на Н. М. М. срещу заповед РЛН 23-РД-57/15.02.2023г. на кмета на район Люлин Столична община. С нея е прекратено наемното правоотношение по договор за наем от 14.01.2009г. възникнало от заповед ЖН-04-Н-001 от 13.01.2009г. на кмета на Столична община- район Люлин, за настаняване на Н.М. и членовете на нейното домакинство в общинско жилище, находящо се в гр. София, [жк], [адрес], тъй като са установени допуснати нарушения на договора за наем изразяващи се в неизплащане на дължими задължения. Настоящият състав прецени, че не са налице основания за отмяна на влязлото в сила решение. Съгласно разпоредбата на чл. 246, ал. 1 от АПК право да иска отмяна има всяко лице, за което решението или споразумението има сила и е неблагоприятно, макар и да не е било страна по делото. Касае се не за всички неучаствали по делото лица, а само за тези, които са имали обезпечено от закона право на участие в него при кумулативното наличие и на останалите две посочени предпоставки. Законодателят е признал правото да се иска отмяна на влязло в сила решение и от лица, неучаствали по делото, като по този начин е осигурил средство за защита от неблагоприятните последици за тях, когато те не са били конституирани като страна, въпреки, че е трябвало да бъдат конституирани и техните права и законни интереси са засегнати неблагоприятно от постановеното съдебно решение по обжалвания административен акт. За да бъде активно легитимиран да искат отмяна на решението, за искателя следва да са налице трите кумулативни изисквания на закона: да не е участвал като страна в процеса - т. е. да не е бил конституиран като страна в процеса; да е имал обезпечено право на участие по делото и решението да има неблагоприятно действие за него. В случая е налице само първата предпоставка, а другите две предпоставки не са налице, предвид следното: На първо място Е.Т. не е сред лицата, които имат признато и гарантирано право на участие в производството по адм. дело 1843/2023 г. на Административен съд София - град. Страни по това производство според чл. 153, ал. 1 от АПК са оспорващият Н.М. и органът, издал административния акт - кметът на Столична община, район "Люлин". Е.Т. действително е бил засегнат от заповед РЛН 23 -РД09-57 от 15.02.2023 г. на кмета на СО, район "Люлин", с която е прекратено наемното правоотношение за имот, в който също е бил настанен като член на семейството на Н.М.. Но искателят Е.Т. не е упражнил обезпеченото му по закон право да обжалва тази заповед. В производството по адм. дело 1843/2023 г. Е. Т. не е и заинтересовано лице, тъй като такива са лицата, за които съдебното решение би се отразило неблагоприятно. До този извод е стигнал и административния съд, тъй като видно от протокол от проведено открито заседание на 18.04.2023г. /л. 93 от делото/ съдът е оставил без уважение искането на процесуалния представител на ответника да бъде конституиран като заинтересована страна по делото Е.Т.. В случая при отмяна на административния акт съдебното решение според чл. 177, ал. 1 от АПК би имало действие и по отношение на Е.Т.. А при отхвърляне на жалбата какъвто е случаят, неблагоприятното засягане правата на Е.Т. е от административния акт, а не от съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата на друг оспорващ. По аргумент от чл. 177, ал. 1, изр. първо от АПК, решенията, с които се отхвърля жалбата срещу административния акт, са установителни по своето правно действие и освен за страните по делото, техните наследници и правоприемници, те не обвързват заинтересованите от акта трети лица, които нямат интерес и право да искат неговата отмяна. Изключение от това правило е налице само в хипотезите, при които неделимостта на спорното административно правоотношение обуславя разпростирането на силата на пресъдено нещо спрямо трети лица и това е изрично уточнено в ТР 1/2001 г. по адм. дело ТР-1/2000 г. на ОСС на ВАС. В случая това изключение не е налице, тъй като административно правоотношение не е било неделимо. Фактът, че всеки от настанените в общинското жилище лица са могли да обжалват самостоятелно заповедта за прекратяване на наемното правоотношение, е показателен за липсата на неделимост на спорното административно правоотношение. На следващо място довода относно участието в съдебния състав на съдия, за който се твърди, че са били налице предпоставките за самоотвод или отвод, са изцяло неотносими към обективните предели на силата на присъдено нещо на влязло в сила съдебно решение, чиято отмяна се иска. По изложените съображения подаденото от Е. С. Т. искане за отмяна за отмяна на влязъл в сила съдебен акт с правно основание чл. 239, т. 5 от АПК във вр. с чл. 246 от АПК е неоснователно, тъй като не са налице кумулативно предвидените в чл. 246, ал. 1 от АПК предпоставки и същото следва да бъде отхвърлено. В настоящото производство с оглед характера му са недопустими отправените искания за спиране изпълнението на заповедта по чл. 166, ал.2 от АПК. При този изход на спора на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 249 от АПК и своевременно направеното от ответната страна по делото искане за присъждане на сторените в производството пред ВАС разноски, съдът намира същото за основателно и следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение общо в размер на 200 лв. платими поравно от Н. М. М. и от Е. С. Т.. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение