Решение № 121 от 2.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 51/2011 г.

Решение № 121 от 2.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 51/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Кети Маркова Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимия Р. Т. АТАНАСОВ, от [населено място], депозирана лично от него, и чрез служебния му защитник- адв. М. И. - Н., срещу въззивно решение № 239 от 25.11.2010 г., на Апелативен съд- Гр. Пловдив, наказателно отделение, 3 състав, постановено по ВНОХД № 519/2010 г., по описа на съда, с което е потвърдена присъда № 113 от 6.10.2010 г., на Пловдивския окръжен съд, наказателно отделение, по НОХД № 2574/2010 г. В касационните жалби, подадени от името на подсъдимия Р. Т. А. се поддържа, че наложеното му наказание е явно несправедливо- касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Заявява се искане за изменяване на решението и намаляване размера на наказанието. Подсъдимият, лично и чрез назначения му в настоящото производство служебен защитник, поддържа жалбата си в съдебно заседание пред касационната инстанция, по изложените в нея съображения, със заявеното искане. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, поради което счита, че обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в жалбата, становищата на страните, и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба на подсъдимия Р. Т. А. е частично основателна. С цитираната първоинстанционна присъда Пловдивският окръжен съд, наказателно отделение, е признал подсъдимия Р. Т. А., от [населено място], за виновен в това, че през периода 4.06.2010 г. - 14.06.2010 г., в [населено място], при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, направил опит да отнеме и отнел чужди движими вещи, на обща стойност 993 лв., от владението на С. Б. Р. и П. Колева З., без тяхно съгласие, и с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и деянието по отношение на С. Р. е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б", вр. чл. 26, ал. 1 НК, и чл. 54 НК, го е осъдил на осем години лишаване от свобода, при първоначален строг режим, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 59, ал. 1 НК е приспаднал времето, през което подсъдимият А. е бил задържан под стража. Присъдил е разноските по делото, възложени в тежест на подсъдимия. С обжалваното въззивно решение, Апелативният съд- гр. Пловдив, наказателно отделение, 3 състав, е потвърдил изцяло присъдата. Релевираният в касационната жалба на подсъдимия довод за явна несправедливост на наложеното му наказание, е основателен. Данните по делото сочат, че обществената опасност на деянието, и тази на дееца, поначало е висока. Същият безспорно е с обременено съдебно минало, многократно осъждан за престъпления против собствеността, включително такива от вида на инкриминираното. Поради това, осъжданията му, извън тези, квалифициращи престъплението като извършено при условията на опасен рецидив, правилно са преценени като отегчаващи отговорността обстоятелства. Същевременно съдилищата по същество са дали вярна оценка на смекчаващите обстоятелства: невисокият размер на вредите, настъпили в резултат на престъплението, направеното признание на вината и изразеното критично отношение, тежкото социално положение на жалбоподателя, невисокият интензитет на упражнената принуда в едната от двете й възможни проявни форми, при което правилно са заключили, че наказанието му следва да се определи при превес на смекчаващите обстоятелства, в размер, под средния, предвиден в закона. Същевременно обаче те са подценили обстоятелството, че едното от деянията, включено в състава на продължаваното престъпление по чл. 26, ал. 1 НК, и то с по- високата стойност на своя предмет, е приключило във фазата на опита. Макар и да са се занимали в обсъждания аспект с оценката на цялостната инкриминирана престъпна дейност на подсъдимия, предходните инстанции не са съобразили това при решаването на въпроса какво по вид и размер наказание той следва да изтърпи. В този смисъл, наложеното наказание от осем години лишаване от свобода, се оказва завишено и несъобразено в достатъчна степен със законовите критерии за определянето му, съгласно чл. 54 НК, а следователно и явно несправедливо. Макар настоящият съдебен състав да не констатира присъствието на други смекчаващи обстоятелства, които да не са били взети предвид от съдилищата, или тяхната относителна тежест да е била подценена, коментираното обстоятелство е достатъчно, за да обуслови намаляването на наказателната санкция, наложена на касатора. По тези съображения ВКС счете, че следва да упражни контролните си правомощия, регламентирани по чл. 354, ал. 1, т. 3, вр. ал. 2, т. 1 НПК, като измени обжалваното въззивно решение и намали размера на наказанието лишаване от свобода на подсъдимия А. - от осем години, на шест години лишаване от свобода. Наличните смекчаващи обстоятелства обаче не са многобройни, а и никое от тях няма характера на изключително. Не е налице и втората кумулативна предпоставка за приложението на чл. 55 НК - най-ниският предел на предвиденото по закон наказание лишаване от свобода (в случая пет години), да се оказва несъразмерно тежко. Касационната инстанция намери, че така определено, в намаления си размер, наказанието на касатора, е съобразено с целите, визирани в чл. 36 НК, и с принципа за съответствието му с извършеното престъпление, съгласно чл. 35, ал. 3 НК. Ето защо, като намери, че касационната жалба на подсъдимия А. е частично основателна, съобразно правомощието си по чл. 354, ал. 1, т. 3, вр. ал. 2, т. 1 НПК, настоящият съдебен състав прие, че следва да измени в посочения по- горе смисъл обжалваното въззивно решение и го остави в сила в останалата му част. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 3, вр. ал. 2, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение