Решение № 1119 от 27.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8850/2008 г.

Решение № 1119 от 27.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8850/2008 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Нова телевизия-първи частен канал" ЕАД-София срещу решение от 27.05.2008 г. по адм. д. № 4228/2007 г. на Административен съд-София град, с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт № 22500041/17.04.2007 г., издаден от орган по приходи в ТД на НАП - София град, в частта, която е потвърден с решение № 1111/17.07.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП за определени данъчни задължения както следва: данък общини за 2000 г. - 167 630, 07 лв, данък печалба за 2000 г. - 377 167, 66 лв., определен в резултат на преобразуване на финансовия резултат на дружеството в посока на увеличение със сумата 985684, 69 лв. и съответните на тези задължения лихви; данък по чл. 34, ал. 4 от ЗКПО (отм.) за 2001 г. в размер на 4 309, 62 лв; данък по чл. 35 от ЗКПО за 2000 г. в размер на 47 303, 74 лв. и лихви в размер на 39 625, 87 лв; данък по чл. 35 от ЗКПО за 2001 г. в размер на 19 087, 37 лв и лихви 15 241, 17 лв. Изложени са твърдения за неправилност на решението като постановено в нарушения на материалния закон, се иска отмяната му и постановяване на решение по същество, с което да се отмени оспорения РА и да бъдат присъдени съдебните такси и адвокатско възнаграждение. Ответникът - Директорът на Дирекция"ОУИ" гр. София, представляван от юрк. Михайлова оспорва жалбата и желае решението да бъде оставено в сила. Представя писмени бележки с подробно становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. За да постанови съдебния си акт с изводи за законосъобразност на оспорения РА, първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, обсъждайки всички направени възражения от жалбоподателя. Съдът е отчел законосъобразното приложение на относимите към съответните ревизирани периоди материално-правни норми. Обсъдени са всички приложени по преписката писмени доказателства, приетото по делото заключение на вещо лице и е направен изводът за законосъобразно определяне на задълженията по ЗКПО (отм.). Решението е правилно. Както в хода не ревизионното производство, така и при съдебното обжалване не са ангажирани от жалбоподателя относими доказателства, изискани от органа по приходите: първични счетоводни документи-липсващите данъчни фактури, които са отразени във вторичните счетоводни документи, доказателства за вида на доставените услуги, отразени в оспорените данъчни фактури "по договор", договори и отчет за извършените услуги, приемо-предавателни протоколи и пр. По отношение на 13 бр фактури, включени в дневниците за покупки на жалбоподателя, но непредставени в хода на ревизионното производство, в размер на 98 426, 67 лв, е прието отчитане без наличие на първичен счетоводен документ. Доказателства за съществуване на фактури № 63/15.02.2000 г.; № 55/11.02.2000 г. № 58/14.02.2000 г. № 67/ 16.02.2000 г., всички с предмет "права за излъчване" и издател "такта интернешънъл" ЕООД; № 216/7.06.2000 г. № 214/6.06.2000 г., 219/12.06.2000 г. трите с предмет "комисионни по договор", издадени от "такта интернешънъл" ЕООД; № 146/13.06.2000 г. № 148/14.06.2000 г. № 142/9.06.2000 г. и № 141/8.06.2000 г., четирите издадени от ЕТ "валери - Елица Георгиева" и предмет "комисионни", № 26/3.07.2000 г., за "анализ" издадена от ЕТ "фейс - Ралица Манова" и № 252/3.07.2000 г. "рекламни агенти" издадена от "такта интернешънъл" ЕООД, всяка от които е включена в дневниците за покупки на жалбоподателя за съответните данъчни периоди, не са представени в административното производство. Съдът е изложил правилни мотиви относно организацията и методологията по изграждане и функциониране на счетоводствата в предприятията, съобразно с разпоредбите на отменения Закон за счетоводството, подчинени на принципите по чл. 5, и по-специално - документалната обоснованост, свързана с изискването всички счетоводни записвания да се основават на първични и вторични счетоводни документи - чл. 8, ал. 3 от ЗСч (отм.). Обсъдени са изискванията към реквизитите на отделните счетоводни документи и другите условия, на които следва да отговаря счетоводната документация, за да се приемат за изпълнени изискванията за документална обоснованост, гарантираща спазването и на останалите принципи - предимство на съдържанието пред формата и вярно и честно представяне на стопанските операции. Жалбоподателят не е представил договор, касаещ услугата, за която е съставена фактура № 02/30.05.2000 г., издадена от "тампа България" ООД. От съдържанието на този счетоводен документ е видно, че тя не съдържа реквизити по чл. 8, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗСч (отм.) - не е индивидуализиран договорът и не е отразено какъв е видът на услугите, поради което фактурата не съдържа основание, предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция. Оспорването на изводите на ревизиращия екип при пасивната процесуална позиция на дружеството, съдът приема за недоказано. Видно е от писмено обяснение вх. № 25 -К-10/16.01.2007 г. се установява, че в архива на телевизията не е открит и договор с "УНИТЕХ 2000" ЕООД, относно който са издадени фактури № 11/26.06.2000 г. и № 164/19.07.2000 г., с отразяване "комисионна за набиране на рекламодатели". Фактурите са частни писмени документи и не се ползват с обвързваща доказателствена сила относно обективираните стопански операции. За целите на данъчното облагане от значение е действителното осъществяване на стопанските операции, които следва да намерят обективно отражение в счетоводните записвания, както правилно е обсъдил първоинстанционния съд. Тази неопровергана фактическа обстановка обосновава приложение и на чл. 23, ал. 2, т. 16 вр. чл. 15, ал. 3, т. 2 от ЗКПО (отм.) за увеличаване на финансовия резултат с разходи съгласно глава 1, раздел IV в случай, че резултатът за отчетния период е намален, когато е налице заплащане на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са реално извършени. При установените при спазване на процесуалните правила факти се явява обоснован и изводът на административния орган, потвърден и от съда, че тези фактури са издадени, за да се осчетоводят несъществуващи стопански операции. Изложените съображения се отнасят и до разхода в размер на 21 166, 67 лева по фактура № 37/13.07.2000 г., издадена от "ависта Трейд 2000" ЕООД, в която е записано "извършени услуги по договор". По отношение на този договор липсват индивидуализиращите белези време на сключване, предмет на престацията. Недоказано е твърдението на жалбоподателя, че се касае за създаване на идеен проект и дизайн. След като първичният счетоводен документ не съдържа основание и предмет на стопанската операция и натурално и стойностно изражение не е изпълнено изискването на чл. 8, ал. 1, т. 6 и 7 от ЗСч (отм.) е налице и хипотезата по чл. 23, ал. 2, т. 16 от вр. чл. 15, ал. 3, т. 2 от ЗКПО (отм.). В хода на производството по обжалване на РА не е представен договор, с който да е определено съдържанието на рекламната услуга, отразена във фактура № 118/28.04.2000 г., издадена от ЕТ "валери - Елица Георгиева". При това положение обоснован е изводът, че услугата не е конкретизирана като вид и параметри, нито са налице доказателства за фактическото й извършване. Фактурата обективира фактически състав, който обуславя изгодни са жалбоподателя правни последици - извършване на разход при спазване на счетоводното законодателство и произтичащото от това намаляване на печалбата. Поради това в негова тежест е установяването на правопораждащия факт - извършване на услугата. В конкретния случай такова доказване не е осъществено. От този ЕТ са издадени и фактура № 168/7.07.2000 г., с предмет "договор за проучване на зрителска аудитория" и № 156/16.06.2000 г. "комисиона по договор за проучване на зрителска аудитория". В преписката е налице договор от 1.01.2000 г. с предмет: "количествено изследване на тема "отношение на телевизионните зрители към програмата на Нова Телевизия" и проучване на зрителската аудитория на отделните предавания". Начинът, по който е формулиран предметът на двете фактури, не дават достатъчно информация за стопанските операции. Не е доказано в какво се състои услугата по фактура № 168/7.07.2000 г. - изготвяне на договор или заплащане на резултати от проучване. Представен е един договор, а се касае за две фактури с различен предмет. Доказателствата, представени от жалбоподателят за да установи извършване на услугата, са в противоречие с предмета на договора. В чл. 1 от същия страните са се договорили изследването да се отнася само до Нова телевизия, а са приложени резултати от изследвания на предавания на други телевизии. Таблиците, приложени към договора, са заверени от жалбоподателя, но не е обозначено изготвянето им от изпълнителя по договора. Несъответствие между предмета на приложения в преписката договор и фактурирания е налице и относно фактури № 2005/25.02.2000 г. с предмет "проучване на медиен пазар и аудитория м. 01 и 02"; № 947/30.03.2000 г. с предмет "мониторинг и проучване на аудитория 03 и авансово плащане м. 04" и ф) ра № 2547/25.05.2000 г. с предмет проучване аудитория м. май и юни, издадени от ЕТ "ДЙОАНА - Йоло Олегов". Представени са извадки от проучване, касаещо редица телевизионни програми, а не единствено излъчваните от жалбоподателя. Наред с това не е посочен съставителят им, поради което не може да се приеме, че са изготвени от посочения ЕТ. Липсва достоверна дата и на приложеното към жалбата срещу РА придружително писмо. За установяване извършването на услугите, отразени във фактурите, издадени от ЕТ "доверие 95" от страна на жалбоподателя е представен договор от 6.01.2000 г., съгласно който - чл. 1 страните са постигнали съгласие "ДНОВА ТЕЛЕВИЗИЯ" да поема за изпълнение поръчки за изпълнение на телевизионна реклама в разпространяваната програма в количествата рекламно време, цената му и броят на рекламните материали, които подлежат на съгласуване в отделните поръчки. Уговорено е, че жалбоподателят изпълнява приетите и потвърдени поръчки съгласно закона и установените с договора правила, а чл. 19 предвижда, че плащанията се извършват срещу данъчни фактури, издадени от "ДНОВА ТЕЛЕВИЗИЯ". В резултат на този договор се претендира признаване на разход по фактури, издадени не "от", а "на" НТВ. Наред с изложеното липсват договорите, за които се отнася комисионно възнаграждение, обозначено във фактури № 730/28.02.2000 г., № 778/29.03.2000 г., № 828/19.05.2000 г. Не е отразено натуралното и стойностно изражение на стопанската операция по фактура № 788/29.03.2000 г. - не е посочен видът и броят на рекламните материали, не е индивидуализиран фирменият знак. Липсата на реквизитите, установени в чл. 8, ал. 1, т. 6 и 7 от ЗСч (отм.), се установява и от справката по фактурите, издадени от "такта ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕООД с номера № 125/21.03.2000 г.; № 127/23.03.2000 г. и № 129/29.03.2000 г. с предмет "услуга по договор". Относно установеното задължение за данък по чл. 35 от ЗКПО (отм.) за 2000 г. в размер на 47 303,74 лв. главница и 39 625,87 лв. лихви и за 2001 г. 19 087,37 лв. главница и 15 241,17 лв. лихви: Становището на жалбоподателя, че са осчетоводени разходи, свързани с престой на чуждестранни лица, представляващи дружеството съдът е приел за неоснователно, поради липса на ангажирани доказателства в тази насока. Позоваването на счетоводното отразяване на разходите за хотелски услуги като такива за външни услуги - сметка 602, съответно по разкритите през 2000 г. и 2001 г. партиди на тази сметка в счетоводството му не е достатъчно, за да удостовери, че нощувките са осъществени от представляващи дружеството лица. Правилно съдът не е кредитирал заключението на вещото лице, прието по делото, тъй като с оглед поставената му задача вещото лице е изложило констатации от проверки на с) ка 602 и с) ка 609, както и ДДС по сметка 4531. Отразило е, че всички фактури са осчетоводени, с изключение на фактури с поредни номера от № 3 до № 10 (ф. 1047323, 1047595, 1047354, 1047594, 4756, 1047603, 1047602, 1047601) на обща стойност 48 715.59 лв., за които няма данни за тяхното осчетоводяване. Отразило е, че фактурите са намерили отражение в дневниците за покупки, като е вписало като несъществуващи само част от фактурите. Правилни са изводите на съда в тази част от решението, че отнасянето по съответните счетоводни сметки не определя вида на разхода и при оспорването му, следва да се ангажират доказателства обосноваващи този разход. След като жалбоподателят се позовава на разходи за престой на чуждестранни лица, представляващи дружеството, то следва да установи, че хотелските услуги са ползвани именно от тези лица - в констативната част на РД е посочено кои лица са управлявали и представлявали дружеството през процесиите периоди. Констатацията на ревизиращия екип, че посочените разходи са за посрещане и престой на лица, които не са сред управляващите дружеството, представлява факт, който по правилата за разпределяне на тежестта на доказване в производството подлежи на опровергаване от "ДНОВА ТЕЛЕВИЗИЯ - ПЪРВИ ЧАСТЕН КАНАЛ" ЕАД. Твърденията на дружеството, че хотелските услуги са ползвани от чуждестранни лица, представляващи дружеството е следвало да се установи по безспорен начин с относимите към доказване на този факт доказателства, допустими по ДОПК. Доказателства в тази насока не са ангажирани, поради което правилни са изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на възраженията в тази част Относно установяване на задължения по чл. 34, ал. 4 от ЗКПО (отм.) за данъчен период 2001 г., въпреки че в касационната жалба няма доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение в тази част, касационната инстация, съобразно с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК извърши служебна проверка за съответствие на решението с материалния закон и намира същото за правилно и в тази част. Ревизията е установила начисляване от страна на "НОВА ТЕЛЕВИЗИЯ - ПЪРВИ ЧАСТЕН КАНАЛ" ЕАД на доходи в полза на чуждестранни лица по договор от 12.06.2001 г. за наем на видео - стена в полза на "АУДИО ВИЗУАЛ СИСТЕМС НЕТУЪРК РЕНТАЛ ГЪРЦИЯ" в размер на 21 673, 41 лв; а за месеците 04. и 12.2001 г. са начислени лихви по финансов лизинг в полза на "хюлет Пакард Ирландия" в размер на 7057, 36 лв. Установено е, че върху тези доходи не е начислен и внесен окончателен данък при източника съобразно чл. 34, ал. 4 от ЗКПО (отм.). Доказателства за наличие на материалноправни предпоставки за прилагане на СИДДО не са сочени от ДЗЛ. Разпоредбата на чл. 34, ал. 4 от ЗКПО (отм.) предвижда, че когато ДЗЛ начислява на чуждестранни лица доходи по чл. 12, ал. 2 от ЗКПО (отм.) и тези доходи не са реализирани чрез място на стопанска дейност на територията на страната, върху тях се удържа данък при източника, който е окончателен. Следователно, платецът на дохода е данъчно задължен за дължимия върху изплатените от него суми данък. Той е длъжен да начисли, удържи и внесе в бюджета данък, като данъчната тежест се понася от получателя на дохода. - чл. 50, ал. 2 от ЗКПО (отм.). Решението в тази част е постановено съобразно с установените данни по делото и при правилно приложение на материалния закон. По изложените съображения обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Искането на директора на дирекция "ОУИ"-София за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция е неоснователно и следва да се отхвърли, тъй като с решението на първоинстанционния съд е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 13 747 лв., което е за цялото производство до приключване на делото, съобразно с разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК и друго такова не се дължи за втората съдебна инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо отделение,