Решение № 9968 от 9.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3134/2012 г.

Решение № 9968 от 9.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3134/2012 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Биляна Илиева Попова от гр. София против решение № 4017/18.08.2011 г. по адм. дело № 386/2010 г. на Административен съд София-град, в частта му за отхвърляне на жалбата й срещу Решение № 241 от 16.04.2009 г. на СОС. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество за отмяна на оспореното решение на СОС. Ответниците Иванка Велинова Максимова и Тодор Иванов Тодоров вземат становище за основателност на жалбата. Ответното "Бремер Парк" ЕООД /в несъстоятелност/ оспорва жалбата. Останалите ответници не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. По повод допустимата жалба и при служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция намира обжалваното решение за недопустимо-постановено по жалба на лице без правен интерес за оспорването. С решението на СОС е одобрен план за регулация и план за застрояване на м. "Изток-Изток част I и частII" София. Едно от правните основания, на които е одобрен плана е чл. 22, ал. 4 ЗУТ. Този вид план е особен ПУП по чл. 110, ал. 4 ЗУТ - план за регулация и режим на застрояване за преструктуриране на жилищен комплекс в обхват най-малко територията на един квартал с режим на комплексно застрояване. Преструктуриране на жилищен комплекс, съгласно легалната дефиниция в § 5, т. 24 ДР на ЗУТ представлява промяна в структурата и застрояването, в това число и чрез образуване на урегулирани поземлени имоти за съществуващи и за нови сгради, за обществено озеленяване, както и за друго предназначение, въз основа на подробен устройствен план. Планът по чл. 110, ал. 4 ЗУТ е особен вид ПУП. За допустимостта на оспорването му е необходимо наличието на правен интерес за жалбоподателя-такъв е налице, когато актът засяга права, свободи и законни интереси на отделни граждани или организация /чл. 147, ал. 1 АПК/ "Засягането" трябва да е пряко и непосредствено във всички случаи, а по разпоредбата на чл. 131 ЗУТ степента на засягане е нормативно определена чрез очертаване кръга на "заинтересуваните лица". Подробният устройствен план засяга отделния имот винаги конкретно. Затова правният интерес може да се обоснове само за оспорването на част от ПУП, касаеща определен имот. В този смисъл оспорването от Биляна Попова на целият ПУП е недопустимо, каквото е и по отношение на целия кв. 37. Вярно е, че в него се намира УПИ I за ОЖС, в което тя притежава право на строеж върху общинския терен, но само по отношение на този имот може да има "засягане" от акта. По делото е установено, че оспореният ПУП не установява или засяга границите на УПИ I, неговото предназначение, характер и начин на застрояване. Такива не се и твърдят от оспорващата. В този смисъл няма засягане по отношение на този имот и Биляна Попова не се явява заинтересувано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Не се установяват и обстоятелствата по чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ - С ПЗ, одобрен с оспореното решение на СОС, не се допускат намалени разстояния между ж. бл. 89, в който оспорващата притежава апартамент и новопредвидената пететажна сграда в съседния от юго-запад УПИ ХIV-1756. Според заключенията на вещото лице, които правилно са кредитирани от решаващия съд като компетентни и в съответствие с останалите доказателства по делото, предвидените отстояния съответстват на минимално допустимите за "средно жилищно застрояване" по чл. 31, ал. 2 ЗУТ. Още при оформянето на нови ПУИ № ХIV-1756 и № ХV-1418,1419 с частичното изменение на плана, одобрено със заповед № РД-50-09-493 от 03.11.1993 г. на гл. архитект на София, отстоянията на блоковете 88 и 89 спрямо страничните регулационни линии не е било спазено и следствие на това се получава намалено отстояние между същите блокове и новопредвидената сграда в УПИ ХIV-1756. Следователно, намалението е допуснато с предходния влязъл в сила ПУП, а не с оспорения ПЗ, поради което липсва правен интерес за оспорването му на това основание. Правният интерес за оспорването на ПУП може да се обоснове само от изчерпателно изброените в чл. 131, ал. 2 ЗУТ обстоятелства, а не и от нарушения на други правила и нормативи, както неоснователно претендира касатора. Като се е произнесъл по недопустимата жалба на Биляна Попова, административният съд е постановил недопустимо решение, което в тази част следва да бъде обезсилено и производството прекратено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение,