Решение № 70 от 21.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2265/2012 г.

Решение № 70 от 21.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2265/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Петков Касационното производство е образувано по жалба на подс. Д. К. Х. срещу въззивно решение № 361 от 30.09.2012 г. постановено по ВНОХД № 944/2012 г., по описа на Апелативен съд - гр. София. В жалбата поддържана и в съдебно заседание, по същество се прави оплакване за допуснато от въззивния съд нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Претендира се за упражняване правомощията на касационната инстанция по чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Като съобрази депозираната жалба и доводите изложени в нея и след проверка на делото, Върховният касационен съд, I-во наказателно отделение, достигна до следните изводи: С присъда № 188 от 22.06.2012 г. постановена по НОХД № 2035/2012 г. по описа на Софийският градски съд, подс. Д. К. Х. бил признат за виновен в това, че на инкриминираните дати и място, при условията на опасен рецидив - извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, в условията на продължавано престъпление, е отнел чужди движими вещи, на обща стойност 36, 50 лв. от владението на пострадалата Й. Х. В., с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1, пр. 1, във вр. с чл. 29, б. "а" и б. "б" от НК, при условията на чл. 58а, ал. 1 и чл. 54 от НК, му било наложено наказание "лишаване от свобода", за срок от шест години и четири месеца, при първоначален "строг" режим на изтърпяване, в затвор. Присъдата била обжалвана от подс. Х. с оплакване за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и с искане, да бъде изменена, като бъде намален размера на наложеното му наказание. С атакуваното въззивно решение № 361 от 30.09.2012 г. постановено по ВНОХД № 944/2012 г., по описа на Апелативен съд - гр. София, горепосочената първоинстанционна присъда, била потвърдена. Единственото аргументирано оплакване в касационната жалба, поддържано и в съдебно заседание пред настоящата инстанция, е за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание и е основателно. Това е така поради следните съображения: Видно от материалите по делото, съдебното следствие пред първоинстанционният съд е протекло по реда на глава 27-ма от НПК - при цялостно признаване от подс. Х. на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразено от него съгласие да не се събират доказателства за тези факти, като решаващия съд е сторил надлежна констатация, че направеното самопризнание се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства. Обсъдени са правнорелевантните факти, като деянието е правилно квалифицирано. Наложеното на подс. Х. наказание, е било определено съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, при условията на чл. 58а, ал. 1 във вр. с чл. 54 от НК. В рамките на инициираното от подсъдимия въззивно производство, апелативния съд е извършил проверка на първоинстанционната присъда съобразно разпоредбата на чл. 314 от НПК и след като е обсъдил обстоятелствата относими към индивидуализацията на наказанието, е мотивирал извод за липса на основания за намаляването му. Този извод не може да бъде споделен, тъй като релевантните за наказателната отговорност на касатора обстоятелства, не са били преценени с необходимите прецизност и пълнота. Извън вниманието на съдилищата е останал факта, че освен съставомерните, подс. Х. няма други осъждания с наложено наказание "лишаване от свобода" /част от престъпленията в чието извършване касатора е бил признат за виновен, се намират в условията на реална съвкупност по правилата на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК и следва да се считат за едно осъждане/. Това обстоятелство, ниската стойност на предмета на престъплението, невисокия интензитет на употребената сила както и цялостното процесуално поведение на подсъдимия налагат извода, че наказанието което следва жалбоподателя да понесе, трябва да бъде определено под средния законов размер, а именно, в размер на седем години и шест месеца. Така определеното по размер наказание съобразно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК следва да бъде редуцирано с една трета, т. е., същото следва да бъде определено в размер на пет години "лишаване от свобода". Именно с такова като размер наказание, настоящата инстанция счита, че целите визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, а именно, да се поправи и превъзпита дееца към спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления, ще бъде постигнати в по-пълен обем. Това по размер наказание е съответстващо в по-пълна степен на обществената опасност на дееца и на констатираните по делото от съдилищата смекчаващи наказателната му отговорност обстоятелства, като последните както е било и прието, действително не са в достатъчен обем, за да обосноват приложението на чл. 55 от НК. Водим от всичко гореизложено и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение.