Решение № 15598 от 17.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10269/2009 г.

Решение № 15598 от 17.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10269/2009 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Димитър Лазаров Караиванов, от гр. Сандански, чрез неговия пълномощник, срещу решение № 353/02.06.2009 г. по адм. д. № 269/2009 г. на Административен съд - гр. Благоевград. Счита обжалваното решение за неправилно и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба Валери Кирилов Димитров чрез своя представител намира касационната жалба за неоснователна и претендира разноски. Ответниците по касационната жалба Валентин Кирилов Пензов, Десислава Алексиева Джамбазова, Румен Алексиев Джамбазов и началникът на РДНСК - Благоевград не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Валентин Кирилов Пензов и Димитър Лазаров Караиванов срещу Заповед № ДК-10-6/12.02.2009 г. на началника на РДНСК - Благоевград, с която на основание чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ е отхвърлена като недопустима жалбата им срещу разрешение за строеж № 223/24.09.2008 г. Последното е издадено в полза на Валери Димитров, Десислава и Румен Джамбазови за строеж на многофункционална сграда - бизнес център с магазини, бърза закуска и стаи под наем, за имот УПИ VI-1004, в кв. 55, гр. Сандански. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация за липса на собственически или други вещни права на касатора Димитър Лазаров Караиванов са имота, за който е издадено разрешението за строеж. В разглеждания контекст възраженията в касационната жалба, направени и пред първоинстанционния съд, не могат да бъдат споделени. С тези възражения се цели разрешаване на имуществен спор и се прави опит за ревизиране на изтекли преклузивни срокове за обжалване на предходна Заповед № АБ-168/03.11.2006 г., с която е одобрен нов план за регулация. С последния за имоти пл. №№ 1005 и 1004 са отредени отделни УПИ-та, а именно: за имот пл. № 1005 - УПИ - ХХХII, собственост на касатора, и за имот пл. 1004 - УПИ VI-1004, за който е издадено разрешението за строеж. За проверка валидността и законосъобразността на оспорения в настоящето производство индивидуален административен акт е без значение имало ли е делба, как е станало разделянето на имотите с цитираната заповед на отделни УПИ, отредени преди това като съсобствени за два имота. Заповедта е била съобщена на праводателя на касатора (по договор за дарение) и е влязла в сила. Нови срокове за обжалване по отношение на приемника по вещнопрехвърлителната сделка за дарение, не могат да текат, тъй като не са нормативно предвидени. Обратното би означавало ревизия на императивни правни норми и промяна на преклузивни срокове по едностранна воля. Предвид изложеното първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и спрямо тях правилно е приложил материалния закон. Изводът му, че касаторът не е заинтересовано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ, е законосъобразен. Разпоредбата на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ постановява, че заинтересовани лица са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, както и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон. Приложимата норма не може да се тълкува разширително, тъй като е процесуална, макар и в материален закон. Предвид изложеното, като е приел, че обжалваната заповед е валиден и законосъобразен административен акт, съдът е постановил правилно и обосновано решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника Валери Кирилов Димитров направените от него разноски пред касационната инстанция, представляващи възнаграждение за един адвокат, в размер на 500 (петстотин) лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, второ отделение