Решение № 11929 от 14.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5264/2009 г.

Решение № 11929 от 14.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5264/2009 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Теофана Вутова Станева от гр. София, подадена от нейния процесуален представител по пълномощно адвокат Яни Милев Костов от гр. София, срещу решение № 4 от 12.02.2009 г. по адм. дело № 6057/2008 г. на Административен съд - София град. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на касационната жалбоподателка срещу заповед № ЗД-РД 01/104 от 02.09.2008 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП), гр. София, район "Младост", с която на основание чл. 25, ал. 1, т. 4 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет) е извършено временно настаняване по административен ред на малолетното дете Никол Теофанова Станева в семейството на роднини. За да постанови този резултат съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 31.08.2008 г. през нощта, след подаден сигнал от граждани, полицейски патрул от VII РПУ е открил 3-годишното дете на жалбоподателката пред блок 31 в ж. к. "Младост - 1", "увито като пакет" и в състояние на силна уплаха. Незабавно, в 2 часа, патрулът е отвел детето в УМБАЛ "Света Анна", където то е било прието по спешност в детското отделение. В 5.00 часа, пак в VII РПУ, е постъпило оплакване от жалбоподателката, че детето й е изчезнало. В хода на последвалите проучвания от страна на полицията и от длъжностно лице при ДСП - Младост е установено, че детето е било намерено пред входа на жилищния блок, в който живее майката, но тя не може да обясни как то се е озовало там, само през нощта и "увито като пакет". От правна страна административният съд е приел, че с поведението си майката е изложила детето на риск, застрашавайки здравето и дори живота му, поради което е налице посоченото от административния орган правно основание по чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗЗДет за издаване на оспорената заповед. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че оспореното с касационната жалба съдебно решение е правилно, макар че не споделя изразеното становище по въпроса кое е правното основание за издаване на заповед по чл. 27 ЗЗДет. Основанията по чл. 25, ал. 1 ЗЗДет за настаняване на дете извън семейството са релевантни в производството по чл. 28 ЗЗДет, което се развива пред съответния районен съд. Правното основание за издаване на заповед за временно настаняване по административен ред е чл. 26, ал. 1, изр. 2-ро ЗЗДет, а фактическа предпоставка за издаването на такава заповед е необходимостта от спешни мерки за закрила на детето. В случая такава необходимост е била надлежно установена - невъзможността на майката да обясни причината или причините, поради които 3-годишното дете е било намерено през нощта извън дома й. До нейното (тяхното) установяване детето би било в риск при липса на каквито и да било гаранции, че следващото му пребиваване през нощта на улицата пак ще бъде последвано от намиране и прибиране от полицейски патрул. Районният съд ще реши доколко в случая е налице основанието по чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗЗДет за настаняването на детето в семейството на неговия вуйчо (брат на майката). За материалната законосъобразност на оспорената пред Административен съд - София град заповед за временно настаняване по административен ред са достатъчни изложените по-горе обстоятелства и преди всичко: а) подадената искова молба от директора на ДСП до районния съд и б) необходимостта от спешни мерки до решаването на въпроса от районния съд, обусловена от невъзможността на майката да обясни причината или причините за тежкия инцидент. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,