Решение № 12 от 13.2.2023 г. на ВКС по г.д. № 20228002104343/2022 г.

Производството е по реда на чл. 73 ЗЧСИ. Образувано е по жалба на частен съдебен изпълнител С. В. К., рег. № 809 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Велико Търново, представлявана от адв. Р.В., срещу Решение от 24.06.2022 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители на Република България, постановено по дисциплинарно дело № 4/2022 г. С атакуваното решение на жалбоподателката е наложено на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ дисциплинарно наказание - глоба в размер на 1 500 лв. за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 485, ал. 2, вр. ал.1 ГПК в производството по изпълнително дело № 20208090400518 по описа на ЧСИ С. К.. В жалбата се поддържа, че решението на дисциплинарната комисия е постановено в нарушение на закона, както и че наложеното наказание е явно несправедливо. Иска се отмяна на решението за налагане на дисциплинарно наказание, респ. налагане на наказание „порицание“. Министърът на правосъдието, представляван от пълномощника си главен юрисконсулт И.Т., в писмено становище оспорва подадената жалба като неоснователна. Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ) в писмено становище също изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ, срещу подлежащ на обжалване акт, от легитимирана страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството по дисциплинарно дело № 4/2022 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители е образувано по реда на чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ, въз основа на искане изх. № 94-И- 231/07.12.2021 г. на министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание на ЧСИ С. К. за нарушение на нормата на чл. 485, ал. 2, вр. ал. 1 ГПК в производството по изпълнително дело № 20208090400518. В искането на МП нарушението е индивидуализирано, като е посочено, че ЧСИ К. е издала разпореждане от 16.04.2021 г., с което на основание чл. 485, ал. 2 ГПК е отказала изготвянето на повторно заключение за пазарната стойност на описания по делото недвижим имот, без да е налице правно основание за такъв отказ. С обжалваното решение дисциплинарният състав е приел, че са налице предпоставки за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ЧСИ К.. Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл. 485, ал. 2 ГПК, когато длъжникът оспори изготвената оценка на недвижим имот, който ще бъде изнесен на публична продан, същият следва да посочи вещо лице, което да изготви повторно заключение и да плати разноските във връзка с изготвянето му. Обстоятелството, че посочените вещи лица не могат да изпълнят възложената задача, не води до невъзможност за реализиране на тази процесуална възможност на длъжника с оглед охраняване на неговите права и интереси. Поведението му, изразяващо се в неоказване на необходимото съдействие на вещото лице, не го лишава от правото му да иска изготвянето на втора оценка, тъй като е изпълнил изискванията посочени в разпоредбата на чл. 485, ал. 2 ГПК. Отказът на ЧСИ К. в случая е процесуално незаконосъобразен и обуславя ангажирането на дисциплинарната й отговорност. Решението е правилно, а оплакванията в подадената от ЧСИ С. К. жалба за незаконосъобразност на атакувания акт, са неоснователни. Видно от приложената на л. 78 от изпълнителното дело молба вх. № 23588/16.12.2020 г., длъжникът И.А. е оспорила заключението на вещото лице инж. С.Б. за определяне на стойността на описания недвижим имот и е поискала да се допусне изготвянето на повторна оценка. С разпореждане от 17.12.2020 г. (л. 80 от изп. дело) е допуснато изготвяне на повторна експертиза, назначено е посоченото от длъжника вещо лице – Б.С. и на длъжника е указан срок, в който да внесе определения хонорар за вещото лице. С молба от 05.02.2021 г. (л. 137 от изп. дело) вещото лице е поискало да бъде освободено, поради служебни ангажименти и невъзможност да изготви експертизата. По указания на ЧСИ длъжникът е посочил ново вещо лице, което е назначено с разпореждане от 09.03.2021 г. С молба от 12.04.2021 г. (л. 163 от изп. дело) и това вещо лице е поискало да бъде освободено поради невъзможност да извърши оглед на имота и да изготви експертизата в срок, липса на всички необходими документи и по лични причини. С разпореждане от 16.04.2021 г. ЧСИ е освободил вещото лице, като същевременно е приел, че с поведението си длъжникът цели шиканиране на процеса и е отказал извършването на поисканата повторна оценителна експертиза. Разпоредбата на чл. 485, ал. 2 ГПК предвижда изготвянето на повторна оценка на недвижимия имот, който ще бъде изнесен на публична продан, при оспорване на заключението. В този случай страната следва да посочи вещо лице (отговарящо на изискванията по ал. 1) и да внесе разноските за изготвяне на заключението, като в противен случай повторно заключение не се извършва. В случая длъжникът е изпълнил изискванията на цитираната разпоредба, а отказът на ЧСИ да даде възможност да се посочи ново вещо лице, след като е освободил предходните вещи лица по тяхно искане, е немотивиран и е постановен в нарушение на нормата на чл.485, ал.2 ГПК, доколкото по делото липсват безспорни данни за недобросъвестно процесуално поведение на страната. Отделно, ако ЧСИ е считал, че длъжникът не оказва необходимото съдействие на вещите лица и с това създава пречки за производството, е следвало да го предупреди и санкционира (чл. 93, ал. 1, т. 2 ГПК), като след това и в зависимост от поведението му, да отхвърли искането за повторно заключение. В случая обаче, както се посочи, вещите лица са освободени по техни молби, чието съдържание не обуславя извод за създадени от длъжника пречки, за да не се извърши оценката на недвижимия имот. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателката относно вида и размера на наложеното дисциплинарно наказание. Последователно в практиката си ВКС приема, че дисциплинарната отговорност е санкционна отговорност, поради което вида и размера на наложеното наказание следва да бъде съобразено с тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени, други провинения на наказаното лице и цялостната му професионална дейност, изразени като критерии с установения от чл. 53 от Устава на КЧСИ принцип на съразмерност и съответност на санкцията към нарушенията. В случая, допуснатото от жалбоподателката дисциплинарно нарушение е второ по ред по това изпълнително дело, но с оглед обстоятелството, че нарушението е формално, респ. няма настъпили неблагоприятни последици в имуществената сфера на страните или трети лица, определеното наказание глоба в размер на 1 500 лв. е към минимума за този вид санкция (чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ), съответства на вида и тежестта на нарушението по изпълнителното дело и не е явно несправедливо. Поради това, решението на ДК при КЧСИ като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. При този изход на делото ЧСИ С. К. следва да бъде осъдена да заплати на Министерство на правосъдието и на Камара на частните съдебни изпълнители разноските за настоящото производство - юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 23, т. 4 НЗПП и чл. 37 ЗПП. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение