Решение № 12753 от 25.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6827/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 73, ал. 4, вр. чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление.

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Програма Интеррег ИПП България Турция 2014-2020, чрез представител по пълномощие старши юрисконсулт Д. Велинова, против Решение 1717/22.04.2024 год. по адм. дело 1255/2023 год. по описа на Административен съд Хасково, с което е отменено Решение РД-02-14-1177/02.11.2023 год. за определяне на бенефициера Сдружение Арда 2003 финансова корекция в размер на 100% от допустимите разходи, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, по Трудов договор 1/01.10.2020 год., сключен с Ф. Г. С., за изпълнение на длъжността координатор по проект СВ005.2.21.107.

Заявено е твърдение, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Касаторът оспорва извода на съда, че необходима предпоставка за определяне на финансова корекция при установения в случая конфликт на интереси, е било доказването, че отношенията между лицата, които са в семейни връзки, са оказали конкретно влияние върху поведението на сдружението бенефициер при изпълнението на проекта и са довели до нарушаване на конкуренцията между кандидатите за позицията, и на принципите на равно третиране и прозрачност, каквито доказателства в случая не били налице. Изразява несъгласие със съждението, че доколкото със заеманите длъжности обсъжданите физически лица способстват за изпълнение на целите на сдружението в рамките на одобрения проект, то фактът, че са роднини по права линия по-скоро допринася за това. Заявява твърдение, че с оглед дефиницията на понятието конфликт на интереси, дадено в чл. 61 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година (Регламент 2018/1046, отм. с Регламент (ЕС, Евратом) 2024/2509 на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2024 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, в сила от 29.09.2024 год.), наличието на семейна обвързаност е достатъчен факт за обосноваване на извода, че при сключването на Трудов договор 1/01.10.2020 год. страните са били в конфликт на интереси. Сочи, че по служебен път чрез предоставена от дирекция ГРАО в МРРБ информация безспорно е установено, че представляващата Сдружение Арда 2003 С. Н. С. е майка на Ф. С., с когото е сключен трудов договор за позицията координатор, която семейна обвързаност е предпоставка за наличието на частен икономически интерес от наемането на последния. Счита, че семейната връзка сама по себе си обуславя интереса на сдружението да възложи изпълнението на дейностите именно на Ф. С., което сочи наличието на икономически интерес, чрез получаване на възнаграждение в резултат на сключения трудов договор.

Касаторът оспорва и извода на съда, че органът неясно е определил разходите по засегнатия трудов договор, представляващи размера на финансовата корекция, като е приел, че не отговарят на възнаграждението по договора.

В съответствие с така развитите аргументи е формулирано искане за отмяна на съдебното решение, а по същество и решаване на спора с отхвърляне на жалбата на Сдружение Арда 2003. Заявено е искане за присъждане на разноски за две инстанции, включващи юрисконсултско възнаграждение, разходи за превод на документи и държавна такса за образуване на касационното производство. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. В допълнително постъпила на 30.09.2024 год. молба от процесуалния представител на РУО се изразява съгласие за даване ход на делото в отсъствие на представител на касатора, заявява се, че се поддържа касационната жалба и искането за отмяна на решението с решаване на спора по същество, както и се поддържа претенцията за разноски. Представен е списък по чл. 80 от ГПК, придружен с доказателства. Заявено е възражение за прекомерност на евентуално претендираното от ответника адвокатското/юрисконсултско възнаграждение над минималните размери с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Ответникът Сдружение Арда 2003, чрез представител по пълномощие адв. М. Ангелова от Софийска адвокатска колегия, представя писмен отговор на касационната жалба, в който излага становище за нейната неоснователност. Формулира искане за оставяне в сила на съдебното решение. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция по приложен списък, придружен с доказателства. В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител поддържа становището си за неоснователност на касационната жалба и прави искане за присъждане на разноски за две инстанции.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. По подробно изложени съображения предлага решението да бъде отменено.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК, съобрази доводите на касатора и доказателствата по делото, намира касационната жалба за основателна по следните съображения:

С оспореното решение състав на Административен съд Хасково е отменил Решение РД-02-14-1177/02.11.2023 год., издадено от РУО по Програма за трансгранично сътрудничество Интеррег ИПП България Турция 2014-2020 и директор на дирекция Управление на териториалното сътрудничество към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с което е определена финансова корекция в размер на 100% от допустимите разходи, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, по Трудов договор 1/01.10.2020 год., сключен с Ф. Г. С., за изпълнение длъжността координатор по проект СВ005.2.21.107, и в тежест на МРРБ са присъдени разноски.

За да постанови обжалваното решение, от фактическа страна административният съд е приел за установено следното:

Със свое решение по Протокол от 07.03.2018 год. Управителният съвет на Сдружение Арда 2003 е дал съгласие за разработване и изпълнение на проектно предложение по Програма Интеррег ИПП за трансгранично сътрудничество България Турция с цел на програмата укрепване капацитета за трансгранично сътрудничество между България и Турция в областта на опазването на природата и устойчивия туризъм, както и е упълномощил Ф. С. да участва в семинари и срещи с кандидат-партньори общини и организации с нестопанска цел, за подготовка на документация за кандидатстване по програмата.

С решение по Протокол 23.01.2020 год. на общото събрание на Сдружение Арда 2003 за член на УС на сдружението и председател на УС е била избрана С. С..

Съдът е установил, че между Министерство на регионалното развитие и благоустройството - Управляващ орган по Програмата за трансгранично сътрудничество Интеррег ИПП ТГС България Турция 2014-2020, и Община Мерич, Република Турция водещ партньор, е сключен Договор за субсидия по инструмента за предприсъединителна помощ II РД-02-29-130/24.08.2020 год. за изпълнение на проект Българо-турско партньорство в туризма за по-добро използване на природното, културното и историческото наследство на пограничните региони, който ще се изпълнява в сътрудничество с партньор 2 сдружение Арда 2003. В договора за субсидия е предвидено административните разходи да се възстановяват под формата на плоска ставка, определена като процент от допустимите разходи за персонал, определена за всеки проектен партньор в Приложение 1 към договора. В чл. 15 от договора е предвидено задължение на страните да предприемат всички мерки, за да се избегне всякакъв конфликт на интереси и да се информират взаимно за всички обстоятелства, които са създали или може да създадат такъв конфликт, и да докладва на УО за това.

На проведено на 28.08.2020 год. извънредно събрание на УС на Сдружение Арда 2003, с оглед воденето на комуникацията и документацията по проект СВ005.2.21.107 на английски език, е било взето единодушно решение (по т.1) за определяне на англоговорящ екип и назначаване на такъв. С решение по т.1.3, след разисквания и обсъждания на подадените две кандидатури от Х. Б., с приложено Удостоверение за завършен курс по английски език ниво В2, и от Ф. Г. С., с приложен Сертификат за положен изпит при IELTS за ниво С1, УС взел единодушно решение (т.1.3) за назначаване на Ф. С. за координатор на проект CВ005.2.21.107 Българо-турско партньорство в туризма за по-добро използване на природното, културното и историческото наследство на пограничните региони.

Със Заповед 1/01.09.2020 год., С. С., в качеството си на управител на Сдружение Арда 2003, определила екип за изпълнение на проект СВ005.2.21.107 в лицето на Ф. С. координатор, и Р. М. К. счетоводител. На 01.10.2020 год. е бил сключен Трудов договор 1/01.10.2020 год. между работодателя Сдружение Арда 2003, представлявано от С. С. управител, и работник/служител Ф. С. за изпълнение на трудови задължения като координатор по проект СВ005.2.21.107.

На 18.07.2023 год. до РУО на Програма Интеррег ИПП България Турция е подадено уведомление за съмнение за нередност УТС-1606, в което са изложени твърдения за възможен конфликт на интереси между бенефициера възложител по трудовия договор и изпълнителя, с оглед установени чрез правно-информационна система Сиела данни за свързаност между представляващата бенефициера С. С. и Ф. С. в Гюсеф ЕООД и в Сдружение Съюз за развитие на Тракия, както и възможна роднинска връзка по права линия.

От страна на органа с писмо изх. УТС-1606/15.08.2023 год. до главна дирекция Гражданска регистрация и административно обслужване (ГД ГРАО) в МРРБ е изискана справка за наличие на родствена връзка между лицата, като с писмо вх. 1606/17.08.2023 год. на ГД ГРАО е потвърдено, че С. Н. С. и Ф. Г. С. са роднини по права линия от първа степен майка и син.

По повод така постъпилото уведомление за съмнение за нередност и в изпълнение на задължението си по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, РУО е изпратил до бенефициера писмо изх. 99-00-3-90/08.09.2023 год., с което го уведомил за констатациите, имащи характер на нарушение, квалифицирано като нередност по т. 1 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (загл. изм. - ДВ, бр. 59 от 2024 год.), както и за размера на финансовата корекция, като му е осигурена възможност да представи своите коментари, бележки и/или допълнителни документи, с които да мотивира възражение срещу налагането на финансовата корекция или срещу нейния размер. С оглед предоставената му възможност, бенефициерът е представил възражение на 28.09.2023 год., в което е оспорил констатациите на РУО и е заявил несъгласие с предложението за определяне на финансова корекция.

Като е приел депозираното възражение за неоснователно, РУО е постановил Решение РД-02-14-1177/02.11.2023 год., с което е определил финансова корекция в размер на 100% от допустимите разходи, финансирани от ЕСИФ, по Трудов договор 1/01.10.2020 год. с Ф. Г. С., за изпълнение на длъжността координатор по проект СВ005.2.21.107. В акта е посочено, че на основание чл. 16, ал. 10 от Договор за субсидия РД-02-29-130/24.08.2020 год., бенефициерът следва да възстанови на УО сумата от 10 199,54 евро, от които 9 272,31 евро засегнати от нередността разходи и сумата от 927,23 евро, която представлява плоска ставка засегнати разходи за заплати и административни разходи, като е уточнено, че нередната сума е била заявена с останалите разходи по проекта с финално искане за плащане 7/17.02.2023 год. и изплатена на бенефициера на 11.05.2023 год.

В мотивите на постановения административен акт е посочено, че установената роднинска връзка между С. Н. С., която от една страна е член на УС на Сдружението и от друга работодател по Трудов договор 1/01.10.2020 год., и Ф. Г. С. изпълнител по трудовия договор и син на С. С., представлява обстоятелство, което води до извода, че към момента на подписването на договора, работодателят (в лицето на бенефициера) има интерес, за който може да се приеме, че влияе на безпристрастното и обективно упражняване на функциите му по повод получените средства от ЕСИФ, по причини, свързани със семейството. Налице са семейни и емоционални връзки между лицата, което опорочава безпристрастното и обективно упражняване на функциите на бенефициера като финансов участник при разходването на средствата.

Органът е приел, че тези обстоятелства водят до нарушаване условията на договора за субсидия, с който страните са поели отговорност да предприемат всички необходими мерки за избягване конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046 (чл. 15 от договора за субсидия), както и са в противоречие с условията на подписаното между партньорите Споразумение от 30.03.2018 год., съгласно които предпоставка за конфликт на интереси би могла да възникне и в резултат на икономически интереси, предпочитания към определени политически или национални възгледи, семейни връзки (чл. 14 от Споразумението).

В мотивите си органът е посочил, че при извършени проверки в Търговския регистър е установена и следната свързаност между С. С. и Ф. С.:

• в Гюсеф ЕООД, където в периода 01.09.2011 год. 17.07.2014 год. Ф. С. е управител, за периода 17.07.2014 год. 05.01.2022 год. управител на дружеството е Г. Ф. С., който е съпруг на С. С., а към настоящия момент управител и едноличен собственик на капитала е самата С. С.;

• в Сдружение Съюз за развитие на Тракия, в което лицата са членове на Управителния съвет, считано от 15.03.2019 год. до настоящия момент.

С оглед тези данни, органът е формирал извод, че е налице свързаност между лицата С. С. и Ф. С. (майка и син) и в Сдружение Съюз за развитие на Тракия и Гюсеф ЕООД по смисъла на § 1, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ДР на Търговския закон, и Трудов договор 1/01.10.2020 год. е сключен при наличие на конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046, с което бенефициерът е нарушил европейското законодателство и договора за субсидия и партньорско споразумение.

В акта си органът е изложил мотиви, че установената роднинска връзка между С. Н. С. и Ф. Г. С. представлява обективно обстоятелство, обуславящо, че работодателят по трудовия договор към момента на сключването му, има интерес, за който може да се приеме, че влияе на безпристрастното и обективно упражняване на функциите на бенефициера по повод получените по силата на договора за субсидия средства от ЕСИФ, поради причини, свързани със семейството. Доколкото този факт е елемент на дефиницията за конфликт на интереси, съгласно § 3 на чл. 61 от цитирания регламент, то органът приема, че е обоснован извода за възникване на трудовото правоотношение при конфликт на интереси.

Освен семейните отношения, обуславящи личен интерес, органът приема, че между лицата са налице и общи икономически интереси, което обстоятелство също опорочава безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансов участник, разходващ безвъзмездна финансова помощ. Тъй като бенефициерът, чрез представляващото го лице С. С., не е съобразил наличието на предпоставки, водещи до възникване на конфликт на интереси поради родствената връзка с Ф. С., е действал в нарушение на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046 и чл. 15 от Договор за субсидия РД-02-29-130/24.08.2020 год. Приел е, че възлагането на функцията координатор при наличието на родствена връзка е обстоятелство, което обуславя наличие на пряк личен икономически интерес от разходването на средствата по проекта, поради облагата за изпълнителя, посредством полученото от него трудово възнаграждение.

В съответствие с горното органът е приел наличието на нарушение на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046, както и на чл. 2, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, което е квалифицирано като нередност по т. 1 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, за която е предвидено определяне на финансова корекция в размер на 100% от допустимите разходи.

В съответствие с така установената фактическа обстановка, първоинстанционният административен съд е приел за незаконосъобразен оспорения пред него административен акт, поради което е постановил решение, с което го е отменил. За да обоснове този правен резултат, съдът е приел, че решението е издадено от материално компетентен административен орган, в изискуемата форма, съдържа законоустановените реквизити, като при постановяването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но същото е издадено в противоречие с материалния закон.

Като е анализирал приложимите разпоредби от европейското и националното законодателство, съдът е формирал извод, че не е осъществена приетата от органа хипотеза на чл. 61, § 3 от Регламент (ЕС) 2018/1046. Съдът е приел, че наличието на семейни връзки между С. С. и Ф. С., с който е сключен Трудов договор 1/01.10.2020 год., в общия случай действително може да доведе до конфликт на интереси по смисъла на сочената разпоредба, но за да се обоснове определянето на финансова корекция в случая, е било необходимо извършването на проверка, резултатите от която да са показали, че отношенията между лицата са оказали конкретно влияние върху поведението на сдружението в рамките на проекта, какъвто резултат не е налице. Приел е, че органът не е доказал и че семейната връзка между лицата е довела до нарушаване на конкуренцията между кандидатите за позицията и на принципите на равно третиране и на прозрачност при избора на Ф. С.. В тази връзка е посочил, че с оглед доказателствата по делото се установява, че Ф. С. е бил с по-добра квалификация от другия кандидат за длъжността координатор, с оглед същественото за позицията ниво на владеене на английски език. Взел е предвид и доказаната активна роля на Ф. С. при осъществяването и поддържането на контактите на сдружението с водещия партньор от турска страна още преди сключването на трудовия договор, както и участието му при реализирането на контакти с други субекти във връзка с дейността на ЮЛНЦ.

Съдът е приел, че органът не е обосновал наличието на общи и оттам на частни икономически интереси на С. С. и Ф. С. и изводът му е бланкетен, тъй като не е изследвано по какъв начин сключването на трудовия договор обслужва общ икономически интерес на физическите лица. Посочил е, че във всички случаи длъжността координатор е щяла да бъде заета и за изпълнението на задълженията по нея съответното лице е щяло да получи трудово възнаграждение, което така или иначе, в хода на дейностите по проекта, е било верифицирано от УО като обща сума за съответния период.

Съдът е приел, че по смисъла на член 61, § 3 от Регламент (ЕС) 2018/1046 конфликтът на интереси не е автоматична последица от семейни отношения, поради което констатациите не са достатъчни да се презюмира такъв, както неправилно е сторил органът, а следва да бъде извършен конкретен анализ и подробно изследване, каквито не са направени.

Съдът е формирал извод и за нарушение на чл. 13 от АПК, доколкото разходите за заплати по обсъждания договор са били верифицирани и изплатени от органа, т.е. същият е знаел за съществуването и въпреки това не е направил отказ за верификация, а едва с решението е преценил, че разходите са незаконосъобразно получени от бенефициера.

В допълнение, съдът е приел, че от съдържанието на решението и от административната преписка не става ясно как е формиран размерът на финансовата корекция.

В съответствие с горните мотиви, първоинстанционният съд е формирал решаващ извод за незаконосъобразност на административния акт и го е отменил, като е осъдил органа за разноски.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

На първо място, настоящата касационна инстанция приема за правилни изводите на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания за постановяването му, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват незаконосъобразност на собствено основание. Поради това и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК съдът препраща към мотивите на първоинстанционното решение.

Относно материалната законосъобразност на оспореното съдебно решение, настоящата касационна инстанция приема следното:

В разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕФСУ, в приложимата редакция, е указано, че финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция, когато по отношение на бенефициента е налице конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046. От своя страна, в чл. 61, § 1 от Регламент (ЕС) 2018/1046 е посочено, че финансовите участници по смисъла на глава 4 от настоящия дял и другите лица, включително националните органи на всяко равнище, участващи в изпълнението на бюджета при условията на пряко, непряко и споделено управление, включително в подготвителните действия, в одита или в контрола, не предприемат никакви действия, които могат да поставят собствените им интереси в конфликт с тези на Съюза. Те предприемат също така подходящи мерки за предотвратяване на конфликт на интереси във функциите, за които носят отговорност, и за справяне със ситуации, които обективно могат да бъдат възприети като конфликт на интереси. По отношение на понятието конфликт на интереси, в § 3 на чл. 61 от същия регламент е указано, че за целите на параграф 1 конфликт на интереси съществува, когато безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансов участник или друго лице, посочено в параграф 1, е опорочено по причини, свързани със семейния и емоционалния живот, политическа или национална принадлежност, икономически интерес или всякакъв друг пряк или косвен личен интерес.

Анализът на така цитираната правна регламентация обосновава извод, че понятието конфликт на интереси е относимо по отношение на фактически обстоятелства, при които лицата, участващи в изпълнението на бюджета на Съюза и имащи задължение за неговото правилно разходване, действат безпристрастно и обективно и не са опорочени по причини, свързани със семейния и емоционалния живот, политическа или национална принадлежност, икономически интерес или всякакъв друг пряк или косвен личен интерес.

Текстът на § 1 на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046 недвусмислено въвежда и понятието ситуации, които обективно могат да бъдат възприети като конфликт на интереси. Това от своя страна обосновава извод, че наличието на риск от предполагаем конфликт на интереси следва да се основава на обективни и разумни съображения, т.е. следва да бъдат подложени на проверка фактическите данни за наличие на връзки между функциите и съответния интерес.

За да обоснове твърдението си за установен конфликт на интереси по смисъла на посочената разпоредба, административният орган е установил свързаност по родствена линия между назначеното да осъществява функциите координатор по проекта лице и представляващия Сдружение Арда 2003, за която е достигнал до извода, че е повлияла на решението за назначаването на това лице.

Безспорно от събраните по делото доказателства се установява наличната родствена връзка по права линия между С. С., която е представляващ бенефициера Сдружение Арда 2003 към датата на сключване на разглеждания трудов договор, и Ф. С. назначен като координатор по проекта, който е син на С. С.. Този факт се установява от направената в хода на административното производство справка за родствените връзки между лицата по права линия от първа степен и по съребрена линия от втора степен, изготвена въз основа на данни от Национална база данни Население, а и не се оспорва от бенефициера. Видно от сключения Трудов договор 1/01.10.2020 год., като работодател е посочено Сдружение Арда 2003, представлявано именно от С. Н. С. на длъжност управител. Същата, преди подписването на трудовия договор, е издала и Заповед 1/01.09.2020 год., отново в качеството си на управител на Сдружение Арда 2003, с която е определила екип за изпълнение на проект СВ005.2.21.107, включващ Ф. С. на позицията координатор.

С оглед горното, както обосновано е приел и РУО, това фактическо установяване е достатъчно да обоснове наличие на нарушение на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046, тъй като безпристрастното и обективно упражняване на функциите на управляващ сдружението получател на безвъзмездна финансова помощ във връзка с подписания договор за субсидия, от страна на представляващата го С. С., е опорочено именно от наличната родствена връзка с назначения от нея като координатор по проекта Ф. С. нейн син. Както правилно е прието и в административния акт, пристрастността може да бъде установена само въз основа на обективно положение, каквото в случая се явява безспорно установената родствена връзка. Другите установени от органа данни за съвместно участие на лицата в управителен орган на друго сдружение, както и участието им в различни времеви периоди в търговското дружество Гюсеф ЕООД нямат отношение към горното обстоятелство, макар да са допълнителен аргумент за наличието на свързаност между лицата. Не е необходимо конфликтът на интереси да е намерил реално изражение, противно на възприемането на първоинстанционния съд.

В качеството си на партньор за изпълнение на одобрения проект по Програма Интеррег ИПП България Турция, Сдружение Арда 2003 се явява получател на безвъзмездни финансови средства от ЕСИФ, поради което представлява и лице, което участва в изпълнението на бюджета на Съюза. Съгласно Договор за субсидия по инструмента за предприсъединителна помощ ІІ РД-02-29-130/24.08.2020 год., подписан с Община Мерич, водещият партньор поема задължението да изпълни проекта в сътрудничество с партньора Сдружение Арда 2003, като гарантира за себе си и за партньора си, че спазват всички законови изисквания и условията на договора, в т.ч. предприемане на всички необходими мерки за да се избегне всякакъв конфликт на интереси, съгласно чл. 15 от договора. Съгласно чл. 10, ал. 4 от договора за субсидия, следва да бъде гарантирано изпълнението на финансираната операция в съответствие с регламентите, посочени в уводната част на договора, сред които е посочен и Регламент (ЕС) 2018/1046, разпоредбата на чл. 61 от който се сочи за нарушена от органа в случая. Задължението за избягване конфликт на интереси е въведено и в Споразумението за партньорство от 30.03.2018 год. между водещия партньор и Сдружение Арда 2003, като семейните връзки са посочени като една от предпоставките за възникване на конфликт на интереси. Наличието на родствена връзка между представляващия Сдружението партньор по проекта, и назначен от него член на екипа за управлението му, обосновава наличието на частен интерес, за който съществува вероятност да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на дейностите по проекта.

По изложените съображения, законосъобразен се явява изводът на РУО, противно на този на първоинстанционния съд, че са нарушени разпоредбите на чл. 15 от договора за субсидия, задължение за спазването на който е поето от страна на Сдружение Арда 2003 в качеството му на партньор по проекта и с оглед сключеното партньорско споразумение, както и на разпоредбата на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046. Установеното от РУО нарушение правилно е квалифицирано като нередност по т. 1 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, доколкото в случая по отношение на получател на безвъзмездни средства е налице конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046, в какъвто смисъл е описанието на тази нередност. Определеният размер на финансова корекция от 100% съответства на процентния показател, посочен в относимата т. 1 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности. Несъответен на съдържанието на административния акт и доказателствата по делото е изводът на съда, че не е ясно как е формиран размерът на финансовата корекция. В действителност доводите на съда имат отношение към стойността на финансовата корекция при прилагане на определения с процентен показател от 100% неин размер спрямо допустимите разходи, т.е. към нейното извършване. В този смисъл, законосъобразността на разпоредителното волеизявление на органа, с което за установената нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕФСУ, е определена финансова корекция в размер на 100% от допустимите разходи по засегнатия от конфликт на интереси трудов договор, не е опорочена. Волеизявлението на органа е в пълно съответствие с чл. 71, ал. 1 и ал. 2 ЗУСЕФСУ, съгласно които чрез извършването на финансови корекции се отменя предоставената по глава трета финансова подкрепа със средства от ЕФСУ (ЕСИФ) или се намалява размерът на изразходваните средства - допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, подадени пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство, като финансова корекция може да се извърши за целия проект или за отделна дейност, отделен договор с изпълнител или за отделен разход. Определянето на размера на допустимите разходи не е предпоставка за определянето на финансова корекция с мотивирано решение по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, както погрешно приема съдът, доколкото и решението може да бъде издадено и преди извършване на плащане след верифициране на разходи по съответната операция. В тази връзка и на основание чл. 16, ал. 10 от договора за субсидия, доколкото към момента на издаване на оспореното решение за определяне на финансова корекция, вече е извършено плащане след верифициране на разходи по проекта, включително на трудови възнаграждения по засегнатия от конфликт на интереси договор с Ф. С., органът е определил и сума за възстановяване, т.е. извършил е определената финансова корекция спрямо установения размер на допустимите разходи.

Предвид така развитите мотиви, настоящата касационна инстанция намира, че са налице заявените с касационната жалба доводи за отмяна, поради което решението на първоинстанционния съд се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено. Оспореният пред Административен съд Хасково акт е законосъобразен, респективно жалбата срещу него следва да се отхвърли.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК претенцията на касатора за разноски се явява основателна. Такива се претендират за юрисконсултско възнаграждение за две инстанции, за превод на документи размер на 585,88 лева с ДДС, както и за платена държавна такса за образуване на касационното производство в размер на 59,59 лева. Към списъка по чл. 80 от ГПК са представени доказателства: приемателно-предавателен протокол за извършени преводачески услуги от 07.03.2024 год., в който фигурира подадена заявка за извършване на превод на документи конкретно във връзка с адм. дело 1255/2023 год. по описа на Административен съд Хасково, фактура и доказателство за извършено плащане. С оглед на горното, претенцията за разноски в частта за превод на документи и държавна такса за касационното производство е установена по основание и размер. В полза на Министерство на регионалното развитие и благоустройството юридическото лице, в чиято структура се намира органът, издал оспорения акт следва да се присъди сумата от общо 845,47 лева, включваща юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на по 100 (сто) лева за всяка от инстанциите, разноски за превод в размер на 585,88 лева с ДДС и заплатената държавна такса за образуване на касационното производство в размер на 59,59 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл. чл. 221, ал. 2 във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,