Решение № 14169 от 22.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4149/2015 г.

Решение № 14169 от 22.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4149/2015 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ във вр. с чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба на Й. К. Т. и П. П. Я., двамата от гр. С., чрез адв. Д. И. като пълномощник, против разрешение за строеж № РС-5 от 31.03.2000 г., издадено от министъра на регионалното развитие и благоустройството в частта относно имоти с идентификатори 10135.2571.1276 и 10135.2571.1277 по кадастралната карта на гр. Варна. Изложени са доводи за нищожност на разрешението за строеж, като се твърди, че с него е разрешено строителство в собствените им имоти без да има отстъпено право на строеж за това, без същите да са възложители на строежа или да са дали нотариално заверено заявление. Алтернативно са релевирани възражения за незаконосъобразност на оспорения акт поради неспазване на установената форма с твърдения за липса на правни основания за издаването му, както и липса на точно описание на имотите, за което е издадено разрешението - нарушение на чл. 226, ал. 3 ППЗТСУ (отм.). Твърдят, че актът не им е съобщен и жалбата като подадена в срок е допустима. Иска се прогласяване нищожността на разрешението за строеж, евентуално - отмяната му като незаконосъобразно. Жалбоподателите претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуалните си представители юрк. К. и юрк. А., в съдебно заседание и в представено писмено становище изразява становище за недопустимост, а по същество - за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от фактическа страна: Относимите за спора факти и обстоятелства се установяват от документите към административната преписка, от допълнително представените от страните писмени доказателства, както и от заключението на вещите лица арх. Мирослав Сталев и инж. Рени Попова. С оспореното разрешение за строеж № РС-5 от 31.03.2000 г., издадено на основание чл. 226а, ал. 2 ППЗТСУ, е разрешено на Министерство на регионалното развитие и благоустройството като инвеститор да извърши предвидените строителни и монтажни работи съгласно одобрените на 29.03.2000 г. проекти и другите условия, посочени в него, за обект: "Укрепване на свлачище в к. к. "Чайка - Кабакум и път IV - 90023 Варна - к. к. Златни пясъци". Разпоредено е да се определи строителна линия и ниво от община Варна, да се уведомят заинтересуваните собственици на недвижими имоти и да се осигури свободен достъп за извършване на отводнително - укрепителните работи при изпълнение на геозащитните проекти, укрепване на свлачище и др. при спазване на изискванията на чл. 211 ППЗТСУ (отм.); да се опазват от повреди и да се възстановяват съществуващи подземни и надземни технически проводи, съоръжения, сгради и др. по време на строителството. С разрешение за ползване № 475/08.09.2003 г. на началника на ДНСК на основание чл. 222, ал. 1, т. 8 и чл. 177, ал. 2 ЗУТ, чл. 17, ал. 1, т. 1 от Наредба № 2 за въвеждане в експлоатация на строежите в РБългария и минималните гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти (обн. ДВ, бр. 72/2003 г.) във вр. с § 5 от ПЗР на Наредба № 2/2003 г., е разрешено ползването на строеж: "Укрепване на свлачище в м. "Кабакум", к. к. "Чайка" и възстановяване на път IV-90023 Варна-Златни пясъци км 3+190 - км 3+901". Видно от представения протокол по гр. дело № 4209/1984 г. на ВРС е одобрена постигнатата между страните спогодба за делба, при която П. К. Й. получава в дял имот пл. № 411А с площ 600 кв. м, а Й. К. Й. и К. Й. Й. получават собствеността върху имот № 411Б в м. "Оброклука" с площ от 600 кв. м. С нот. акт № 171/1986 г. Калистрат Йорданов дарява на дъщеря си Й. К. Т. собствената си 1/2 ид. част от имот № 411Б. С нот. акт № 19, т. III, дело № 813/1985 г. П. К. Й. прехвърля собствеността си върху имот № 411А чрез замяна на П. П. Я.. С нот. акт № 22, т. X, дело № 3334/1985 г. последният дарява имота на своите родители, а впоследствие с нот. акт за дарение № 129, т. XXVIII, дело № 7040/1993 г. и по силата на наследствено правоприемство отново придобива собствеността върху имот № 411А. С жалбата се оспорва разрешението за строеж в частта му относно двата имота с идентификатори 10135.2571.1276 и 10135.2571.1277 по одобрената КККР на гр. Варна, идентични с имоти № 411А и 411Б по стар кадастрален план на гр. Варна предвид допълнително направеното уточнение. Твърди се, че към момента в имотите има изградена подпорна стена с канавка и пилотна конструкция, както и подземни хоризонтални дренажи като части от противосвлачищно съоръжение. Видно от приетото по делото заключение на съдебно - техническата експертиза, неоспорено от страните, което настоящият състав възприема като компетентно изготвено, е налице пълно съответствие между имотите, предмет на делбата по гр. дело № 1984/1984 г. на ВРС и тези по посочените нотариални актове. Имотите с пл. № 411А и 411Б са идентични с нанесените в одобрената кадастрална карта и кадастрален регистър на гр. Варна такива с идентификатори 10135.2571.1276 и 10135.2571.1277. Имотите, собственост на жалбоподателите попадат в територията на к. к. "Чайка", местност "Кабакум", община Варна, предвидена за укрепване на свлачище с оспорения административен акт. В имотите са изградени пилотна конструкция с ростверк, подпорна стена с височина от 1-1,20 м с отводнителна канавка и 7 бр. хоризонтални дренажи, като за последните не може да се каже как точно засягат имотите, тъй като са подземни съоръжения. Пилотната конструкция с ростверка и подпорната стена с отводнителната канавка са разположени по цялата ширина на ПИ 1276 с около 17 м дължина, като навлизат и на територията на ПИ 1277 с приблизителна дължина около 9 м. Посочените строителни, отводнителни и укрепителни съоръжения са предвидени за изграждане с оспореното разрешение за строеж и одобрените проекти към него. Изпълнени са в пълен обем. Като част от административната преписка по делото са приети и следните писмени доказателства: писмо № 08-В-23/4.03.1997 г. на зам. министър Никифоров; писмо изх. № РД0415/12/25.02.1997 г. на областен управител - Варна; писмо № 080В-96/10.10.1997 г. на МРРБ; писмо № 08-В. 87/21.01.2000 г. на зам. министър Зегова; скица към решение за определяне границите на строителния обект със съоръженията, охранителната зона, забранена за експлоатация по време на строителството; кореспонденция между кмета на община Варна и МРРБ; протокол № 6/18.09.1997 г. на ЕКС към МРРБ; протоколи № ВС-01-12/23.07.1998 г., № ВС-01-03/05.01.1999 г. и № ВС-01-11/14.05.1999 г. на Върховния съвет за ТСУСА; задание за проектиране на обект "водоснабдяване и канализация към свлачище к. к. Чайка и път IV-90023"; задание за проектиране; обяснителна записка; протокол от 07.08.2003 г. от заседание на Държавната приемателна комисия; актове за установяване и приемане на извършените СМР от 18.08.2003 г. При така установените факти настоящият съдебен състав приема следното от правна страна: Оспорването е процесуално допустимо. По делото не са представени доказателства от ответника за съобщаване на строителното разрешение на жалбоподателите. Въпреки продължителното време от издаването му до подаване на жалбата срещу него, няма твърдения и данни за предходно оспорване на акта и доколкото жалбоподателите се явяват заинтересовани лица като собственици на имоти в хипотезата на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ, попадащи в обхвата на разрешението за строеж, то оспорването следва да се приеме като подадено от надлежни страни с установен правен интерес и в срок. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и изцяло обжалвания административен акт съобразно критериите, визирани в разпоредбата на по чл. 146 АПК, съдът счита жалбата за неоснователна по следните съображения: Оспореното разрешение за строеж на министъра на регионалното развитие и благоустройството е валиден административен акт, постановен от административен орган с материална компетентност, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, действали към момента на издаването му. Съгласно разпоредбата на чл. 226а, ал. 2, предл. 2 ППЗТСУ (отм.), приложима предвид датата на издаване на акта (31.03.2000 г.), разрешения за строеж за обекти на техническата инфраструктура за обекти с национално значение се издават от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Видно от проведената между областния управител на област Варна, кмета на община Варна и издателя на оспорения акт кореспонденция се касае за укрепване на свлачище, прекъснало път IV-90023 Варна - к. к. Златни пясъци, инженерните мрежи и комуникации, увредило и прилежащите терени. Засягането на пътен възел, предназначен за придвижване на неограничен кръг лица на територията на северното Черноморие, за транспортно обслужване на голям брой сгради, плажове в к. к. Чайка, комуникации и терени безспорно определя обекта като такъв с национално значение. От формална страна оспореният акт съдържа фактически и правни основания, т. е. същият е надлежно мотивиран. Като фактически основания са посочени финансов договор между РБългария и Европейската инвестиционна банка (проект "България - защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията и свързаните с тях свлачищни процеси), ратифициран със закон (обн. ДВ, бр. 53/1999 г.), Национална програма за укрепване на свлачищата по Черноморското крайбрежие 1999 - 2003 г., съгласувателни писма и становища от съответните държавни органи по чл. 216, ал. 1 ППЗТСУ и протокол № ВС 01-11/14.05.1999 г. на Върховния съвет по ТСУАРП при МРРБ. Няма процесуална пречка мотивите да са отразени и в друг документ, съставляващ неразделна част от процедурата по издаването на конкретния акт (т. 7 от ППВС № 4/1976 г.; ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС). В случая фактическите основания се съдържат в приложената административна преписка - съгласувателни писма и др. документи. Правното основание за издаване на акта се извлича от данните по делото - чл. 55 и чл. 56, ал. 1 ЗТСУ (отм.). Неоснователно е възражението за съществено нарушение на формата на акта предвид изискването на чл. 226, ал. 3 ППЗТСУ (отм.) в разрешението за строеж да се вписват всички фактически и правни основания за издаването му, условията, свързани с изпълнението на строежа, включително премахването на сградите без режим на застрояване, както и възможността да останат до завършването на строежа или за срока на временното им запазване. Непосочването на други правни основания извън нормата, определяща компетентността на органа да издаде разрешение за строеж за обект с национално значение, не води до незаконосъобразност на акта само на това основание. Неизброяването на конкретните имоти, за които се отнася разрешението за строеж, също не влияе на законосъобразността му. Безспорно е установено, че актът е с обхват цялата територия на м. Кабакум, к. к. Чайка, като засегната от активизиралото се свлачище с унищожени имотни граници и имотите, собственост на жалбоподателите попадат в нея. Неуведомяването на заинтересованите лица за издаване на строителното разрешение също не се отразява на неговата законосъобразност. Неизпълнението на чл. 226, ал. 4 ППЗТСУ (отм.) касае процесуалните права на заинтересованите страни да подадат жалба срещу него. Това е последица на издадения административен акт, чието неспазване не съставлява основание за отмяната му. Доводите на жалбоподателите в тази насока са неоснователни. По отношение материалната законосъобразност на оспорения акт настоящият състав приема следното: Съгласно § 1а, ал. 1, т. 1 ДР ЗТСУ (отм.) по смисъла на този закон свлачищните райони представляват "зони с особена териториалноустройствена защита", като редът за тяхната защита се определя с правилника за прилагане на закона и с устройствените планове на тези територии. Предвид характера на обекта, предмет на разрешението за строеж - укрепване на свлачище в случая е приложима и Наредба № 1/20.01.1994 г. за геозащитната дейност (обн. ДВ, бр. 12/08.02.1994 г.). Съгласно чл. 2 от същата геозащитна дейност е комплексът от дейности и мероприятия по проучване, проектиране, строителство, експлоатация и поддържане на съоръжения за защитата на застрашени и засегнати територии от оврази, свлачища, срутища, морска абразия, речна ерозия и неблагоприятни техногенни процеси. Според чл. 14 от наредбата приемането и одобряването на проектите, издаването на разрешения за строеж, приемането и разрешаване ползването на строежите се осъществяват по общия ред на ЗТСУ. В случая разрешението за строеж е издадено на министерство на регионалното развитие и благоустройството като инвеститор. По делото не са представени доказателства жалбоподателите да са учредили право на строеж в полза на държавата или инвеститора. Липсват доказателства, че техните имоти са отчуждени с цел реализиране на предвидените строителни и монтажни работи по укрепване на свлачището. При тези данни следва да се приеме, че по отношение на двата имота разрешението за строеж е издадено в полза на несобственик без надлежно учредено право да строи в чужд имот в нарушение на чл. 56, ал. 2, т. 1 ЗТСУ (отм.). От обяснението на вещите лица в съдебно заседание се установява, че за имотите в обхвата на разрешението за строеж, няма одобрено изменение на ПУП. Тези оплаквания на жалбоподателите обаче са неотносими към нищожността на оспорения акт, а касаят неговата материална законосъобразност. Въпреки констатираните нарушения настоящият състав приема, че оспореният акт не подлежи на отмяна поради законовата забрана на чл. 156, ал. 1 ЗУТ (в първоначалната редакция) предвид факта на изпълнение на строежа. В случая разрешението за строеж е издадено при действието на ЗТСУ (отм.), но строежът е реализиран след приемането на ЗУТ, в сила от 31.03.2001 г. С оглед временния характер на разрешението за строеж законодателят е обвързал действието му с определени обективни факти. Съгласно чл. 154а, ал. 2 ЗТСУ (отм.) забраната за отмяна настъпва с "реализирането на строежа", а съгласно чл. 156, ал. 1 ЗУТ - "до започването на строежа". След този момент издадените разрешения за строеж подлежат на отмяна по законосъобразност само при визираните в ал. 2 предпоставки. По делото са налице данни, че към 19.07.2001 г., когато са съставени протоколите за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, е започнало изграждането на обекта, разрешен с оспореното строително разрешение. Т. е. най - късно до този момент е било възможно то да се отменя по законосъобразност на всички основания. След издаване на разрешение за ползване по аргумент от чл. 156, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ се санират допуснатите при издаването на акта и извършването на строежа нарушения. С издаването на разрешението за ползване отпада и действието на строителното разрешение. Следователно, както разрешението за строеж, така и одобрените проекти, въз основа и в съответствие с които е изграден строежа, са придобили стабилитет с разрешаване на ползването му, поради което не могат да бъдат отменяни по силата на цитираната норма нито по целесъобразност, нито на други основания, дори и с оглед на евентуално констатирана нищожност, каквато в случая не е налице. Тази окончателност следва от произтичащата от законовата разпоредба стабилност на разрешението за строеж, която изключва възможността за отмяната му включително и при съществено нарушаване на изискванията за законосъобразност поради несъответствието му с плана или поради липса на учредено право за строеж в чужд имот. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че подадената жалба е неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена. Ответникът не претендира присъждане на разноски. Решението на основание чл. 215, ал. 7 ЗУТ не подлежи на обжалване. Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение