Решение № 5331 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9717/2018 г.

Решение № 5331 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9717/2018 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Общинския съвет-В. чрез неговия пълномощник срещу решение № 1136/28.05.2018 г. по адм. д. № 2074/2015 г. на Административен съд - В.. Счита обжалваното решение за недопустимо и алтернативно за неправилно като необосновано и в противоречие с материалния закон. Претендира от съда да го обезсили, респективно да го отмени. Ответникът по касационната жалба "Индиан тандори" ООД чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Индиан тандори" ООД срещу решение № 2106-14 от 30.03.2015 г. на касатора, с който на основание чл. 129, ал. 1, във връзка с чл. 110, ал. 4, чл. 16, ал. 1-5, чл. 22, чл. 103, ал. 4 ЗУТ е одобрен план за регулация и застрояване /ПРЗ/ на ж. к. "Ч." (19 м. р. и 20 м. р.), гр. В., в частта, с която не им е отреден отделен УПИ за терена, върху който е построена собствената на дружеството сграда за обществено хранене и прилежащите й части. С обжалваното решение съдът е отменил административния акт в оспорената му част, като издаден в нарушение на материално-правните разпоредби. Изведен е извод, че с процесния ПУП не е отреден на жалбоподателя отделен УПИ, което се явява недопустимо засягане на частна собственост, равностойно на отнемане на право на собственост. Поради това е прието, че административният акт е издаден при превратно упражняване на власт. Така постановеното решение е допустимо, но материално незаконосъобразно по следните съображения: По делото е представен нотариален акт № 78, том I, рег. № 1449, дело № 109/2000 г., съгласно който "Индиан тандори" ООД се легитимира като собственик на сграда в недвижим имот, частна държавна собственост с пл. № 137 по ПР на кв. "Ч.", гр. В.. С изработения ПУП-ПРЗ на 19-ти и 20-ти м. р., ж. к. "Ч.", гр. В., сградата на жалбоподателя, представляваща три самостоятелни обекта с идентификатори № № 10135.2562.177. 4; № 10135.2562.177. 5; № 10135.2562.177. 6, попада в новообразуван УПИ I-177, отреден за комплексно жилищно строителство, подземни гаражи и трафопост. При анализ на оспорената заповед и представения нотариален акт е видно, че дружеството е носител на ограничени вещни права по отношение на имот, предмет на плана /право на преминаване/ и се явява засегнато по смисъла на чл. 131, ал. 1 ЗУТ. Освен това жалбоподателят е собственик на сграда в имот, предмет на плана. Разпоредбата на чл. 131 ЗУТ има за цел осигуряване на участие на действително заинтересованите лица, за да се гарантира правилното му прилагане. Приемането на обратното би означавало да се отрече правото на оспорване на субектите, които се легитимират като носители на вещни права върху засегнати имоти. След като жалбоподателят притежава вещни права върху имот, предмет на одобреното изменение на ПУП-ПРЗ, то за първоинстанционния жалбоподател са относими предпоставките по чл. 131, ал. 1 от ЗУТ и за него е налице правен интерес от оспорването. Правното основание за одобрения план е чл. 16, ал. 1 ЗУТ и чл. 22 ЗУТ. С плана по чл. 16 собствеността върху неурегулирани поземлени имоти се трансформира в собственост върху урегулирани поземлени имоти. Промяната на собствеността настъпва по силата на самия ПУП, като собствениците на поземлените имоти придобиват собственост върху новообразуваните урегулирани с плана поземлени имоти, а общината придобива собственост върху отстъпените и части от датата на влизане в сила на плана. С плана по чл. 22 ЗУТ се урегулират в имоти прилежащи части към съществуващи сгради, други имоти се урегулират и предвиждат за застрояване при спазване на правилата за комплексно застрояване, а незастроени имоти, за които не може да се предвиди застрояване съгласно чл. 22, ал. 6 ЗУТ, се урегулират като озеленена площ за широко обществено ползване. В това отношение съдът е изложил погрешни мотиви, относно засегнатия от обжалваното решение недвижим имот с пл. № 137. От представените по делото доказателства, както и от заключението на приетата съдебно-техническа експертиза не се установява дружеството да е собственик на засегнат от промяната поземлен имот. С одобрения ПРЗ не се определя засягане на собствената на жалбоподателя сграда, не се предвиждат промени в границата на правото на преминаване по нотариалния акт. В този смисъл не се установява нарушение на правото на частна собственост, тъй като приетият план за застрояване и регулация не променя конкретното предназначение и начин на устройство на целия имот, върху който се намира собствената на жалбоподателя сграда. Процесната сграда (с пристройките си) представлява нежилищен обслужващ обект, разположен в жилищна зона с преобладаващо комплексно застрояване. Посочените в плана показатели съответстват с нормативите към ОУП. Разпоредбата пък на чл. 17, ал. 1, т. 2 от Наредба № 7/22.12.2003 г. сочи, че в жилищните територии отделни поземлени имоти могат да се урегулират с устройствен план и за нежилищни обекти, в случая заведение за хранене. В конкретния случай жалбоподателят няма собственически права върху терена, поради което не може да се отрежда урегулиран имот за терен, който да бъде приобщен към сградата, собственост на жалбоподателя. Поради това с плана за регулация за жалбоподателя и неговата сграда не може да бъде отреден отделен урегулиран поземлен имот. Липсата на собственически права върху терена в полза на жалбоподателя е пречка за него да се породи правото на определяне на урегулиран с плана имот, отраден за сградата. В случая има отреден УПИ, но за много по-голям терен, в който попада и собствената на жалбоподателя сграда- УПИ I-177, отреден за комплексно жилищно строителство, подземни гаражи и трафопост, тоест за сградата има отреден урегулиран поземлен имот. Това обстоятелство обаче не води до следствието, че за собствената сграда на жалбоподателя трябва да бъде отреден отделен урегулиран поземлен имот, в какъвто смисъл е направен извод от решаващия съд. Този извод е в противоречие с приетите от административния орган правни основания за одобряването на процесния ПУП-ПРЗ. Предвид изложеното изводът на съда за незаконосъобразност на обжалвания акт е в противоречие с приложимия материален закон. Обжалваното решение като материално незаконосъобразно следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго в смисъл на отхвърляне на жалбата. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на касатора следва да бъдат присъдени направените и своевременно претендирани разноски в общ размер от 1 200 /хиляда и двеста/ лв. за две инстанции, представляващи възнаграждение за един адвокат. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,