Решение № 10303 от 27.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5671/2020 г.

Решение № 10303 от 27.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5671/2020 г., VII о., докладчик съдията Христо Койчев Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Образувано е по касационна жалба на община Севлиево, срещу решение № 22/27.02.2020 г., постановено по адм. дело № 338/2019 г. по описа на Административен съд – Габрово, с което е отхвърлена жалбата против Решение от 29.11.2019 г., на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда" 2014-2020 г., за определяне на финансова корекция от 10% от допустимите разходи по договор № 0 П-32/12.08.2019 г., с изпълнител "Инфрастроежи" ООД, на стойност 10 375 лв. без ДДС. Поддържаните оплаквания са за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му и присъждане на разноски. Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за неправомерно наложена финансова корекция. Развива съображения, че в проведената възлагателна процедура не са допуснати сочените в акта нарушения на Закона за обществените поръчки /ЗОП/, обуславящи извод за извършени нередности по т. 11, бук. "а" от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС № 57 от 28.03.2017 г., обн., ДВ, бр. 27 от 31.03.2017 г., в сила от 31.03.2017 г. /Наредба за посочване на нередности/Наредбата/. Мотивира теза, че изводът на първата инстанция относно наличието на нарушение, описано в обжалвания административен акт, а именно – по т. 11, бук. "а" от Приложение № 1 към Наредбата за посочване на нередностите, състоящо се в отправянето на покана за участие в процедурата само до едно лице, е неправилен и необоснован, доколкото почива единствено на предположения, без да се подкрепя от доказателствата по делото. В тази връзка акцентира, че видно от приложените документи, процедурата е по своя вид "открита" и е обявена в Регистъра на обществените поръчки и в Официален вестник на Европейския съюз, с което е постигната максимална публичност. Счита, че липсата на подадени оферти в рамките на определения за това срок, очевидно доказва липсата на интерес от страна на участниците на пазара. Намира, че са били налице всички законоустановени предпоставки за вземане на решение за провеждане на процедура по реда на чл. 79, ал. 1, т. 1 ЗОП. Застъпва становище, че възложителят не е нормативно задължен да покани в процедурата по договаряне повече от едно лице, а съдът, приемайки обратното, е извършил недопустимо и разширително тълкуване на разпоредбата. Сочи се практика на различни административни съдилища в горната насока. Счита, че в рамките на съдебното производство пред АС – Габрово не се е доказало по безспорен начин извършването на нередност, нанасяща вреда на общия бюджет на ЕС – необходимо условие за налагането на финансова корекция, както и не е установено възложителят да е създал реални предпоставки за отказване от участие, приравняващо се на негативно финансово влияние на конкуренцията в обществените поръчки. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване на спора по същество с отмяна на оспорения индивидуален административен акт, както и присъждане на разноски. Ответникът – Ръководител на УО на Оперативна програма "Околна среда" 2014-2020 г., в писмен отговор, оспорва подадената касационна жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи се, че е налице извършено нарушение от страна на община Севлиево свързано с нарушаване на принципа на свободната конкуренция, тъй като възложителя не е обосновал необходимостта от прилагане на процедурата по чл. 18, ал. 7 от ЗОП. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за основателна, по следните съображения: С атакуваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на община Севлиево срещу решение на УО на ОПОС, с което в тежест на общината е определена финансова корекция в размер на 10 % от засегнатите от нарушението разходи и признати от УО на ОПС за допустими за финансиране по ОПС 2014-2020 г., представляващи средства от ЕСИФ по договор № 0 П-32/12.08.2019 г., с изпълнител "Инфрастроежи" ООД, на стойност 10 375 лв. без ДДС. За да постанови този правен резултат съдът е приел от фактическа страна, че между община Севлиево, от една страна, и Ръководителя на УО на "ОПОС" в МОСВ, от друга, е сключен Административен договор № Д-34-52/01.08.2018 г., за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по "ОПОС" 2014-2020 г., по процедура на директно предоставяне № BG16 M10 P002-2. 007 "Завършване на проект Прилагане на децентрализиран модел за управление на био-отпадъци в един от регионите за управление на отпадъци в България, вкл. Изграждане на необходимата техническа инфраструктура – система за разделно събиране и съоръжение за рециклиране на събраните био-отпадъци". Стойността на безвъзмездното финансиране е в размер на 1 557 812. 45 лв., т. е. помощта е 85% от предвидените разходи по проекта. В изпълнение на ангажиментите при осъществяване на разходите по проекта, общината е провела процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет "Избор на изпълнител за доставка на необходимото оборудване и консумативи за инсталациите за компостиране в гр. Севлиево и гр. Дряново и площадките за компостиране на място в Севлиево, Дряново и Сухиндол", по четири обособени позиции. С Решение № 0007/04.01.2019 г. кметът на община Севлиево е прекратил откритата процедура с горецитирания предмет в частта й по обособена позиция 2, 3 и 4 поради неподаване на оферти за тези позиции. С решение № 0706/17.07.2019 г. община Севлиево е открила процесната процедура за възлагане на обществена поръчка, с вид "договаряне без предварително обявяване", като е посочено правно основание – чл. 79, ал. 1, т. 1 вр. чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП. Предметът на поръчката е идентичен с предмета на обособена позиция 3 от прекратената поръчка. Определено е едно лице до което да се изпрати покана за участие – "Инфрастроежи" ООД Севлиево. В резултат на проведените преговори с последното и след преглед на представените от него документи, община Севлиево е направила предложение за сключване на договор и такъв е бил сключен на 12.08.2019 г. на стойност 10 375 лв. без ДДС. Обществената поръчка е била предмет на последващ административен контрол от ОПОС, при който е констатирано, че е допуснато нарушение – отправена покана само към едно лице, с което е нарушено правото на свободна конкуренция. След проведена процедура по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ, в рамките на която бенефициерът е подал своето възражение, УО е издал оспореният административен акт, с който е индивидуализирал нарушените национални разпоредби – чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 4 и ал. 2, което е квалифицирано като нередност по т. 11, бук. "а" от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередностите, обосноваваща определянето на финансова корекция в размер на 10 % от засегнатите от нарушението разходи и признати от УО на ОПС за допустими за финансиране по ОПС 2014-2020 г., представляващи средства от ЕСИФ по процесния договор. Въз основа на установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба на общностно и национално ниво, съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган и при спазване на процедурата по чл. 73 ЗУСЕСИФ. При преценката за съответствие на наложената финансова корекция с материалния закон, съдът е съобразил регламентацията на описаните нормативни разпоредби, като я е анализирал във връзка с твърденията за нередност по смисъла на т. 11, бук. "а" от Наредбата. Първоинстанционният съд е формирал извод, че са налице предпоставките за извършено нарушение по ЗОП, т. к. възложителят, изпращайки покана за участие в процедурата само до едно определено лице, е нарушил разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗОП. Съдът е аргументирал становището си, като е приел, че проведената процедура по договаряне без предварително обявление не попада механично в обхвата на изключението по чл. 18, ал. 7, пред. първо от ЗОП, а възложителя не е обосновал решението си в тази част. С оглед предмета на поръчката е прието, че тя може да бъде изпълнена от по-вече от един оператор и не попада в нито една от хипотезите на чл. 79, ал. 1 от ЗОП. Посочено е, че дори чл. 79, ал. от ЗОП да е във връзка с чл. 18, ал. 7 вр. ал. 1 от с. з. то следва предвидената от законодателят възможност да бъде обоснована при максимална гаранция за спазване на принципа на свободна конкуренция и воля на възложителя максимално да намали ограничаването и. Съдът се е позовал и на нормата на чл. 160, § 2 от Регламент № 2018/1046 ЕС като е приел, че тълкуването на тази норма не води до извод, че във всички случаи и във всички хипотези на чл. 79, ал. 1 от ЗОП закона допуска пълното ограничаване на конкурентната среда без да се интересува от обстоятелствата, които го налагат. При проверка на числовото изражение на определената финансова корекция АС - Габрово е отчел, че е същата е в минимално предвидения в Наредбата размер и не са налице предпоставки за ревизиране на този показател. Намерил е за законосъобразно формирана и основата, върху която е наложена административната мярка, при което е извел решаващ извод за неоснователност на подадената от община Севлиево жалба. Решението е валидно, допустимо но неправилно. Правилен е изводът на АС - Габрово, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалните разпоредби и целта на закона. Актът съдържа правни и подробни фактически основания за издаването му и е подписан е от издателя си. Правилно АС – Габрово е счел, че при издаване на обжалвания акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административното производство по администриране на нередност съгласно чл. 69, ал. 2 ЗУСЕСИФ е започнало по сигнал за нередност. При спазване изискването на чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ административният орган е уведомил бенефициера, като му е предоставил двуседмичен срок, в който бенефициера да изложи възражения и писмени доказателства във връзка с нередностите. Възраженията на общината са получени от административния орган, като обжалваното решение по реда на чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ е издадено в срока по чл. 73, ал. 3 от с. з. и съдържа обсъждане на представените от бенефициера доказателства и направените от него възражения. Съгласно чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган. Основанието на финансовата корекция е нередността, а фактическият състав на нередността, с оглед на дефиницията от член 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби на Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (Регламент № 1303/2013) включва кумулативно: 1.) действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове; 2.) което води до нарушение на правото на Европейския съюз или на свързаното с него национално право; 3.) и има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет. Първоинстанционният съд приема за правилен извода на органа за допуснато от бенефициера нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 4 и ал. 2 и чл. 79, ал. 1, т. 1 от ЗОП, което квалифицира като основание за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ за нередност по смисъла на т. 11, бук. "а" от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. В Глава IV "Процедури за възлагане. Стойностни прагове. Прогнозна стойност на обществената поръчка" в чл. 18, ал. 1, чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от ЗОП законодателят е регламентирал възможностите, които възложителят има по отношение на реда за възлагане на обществена поръчка. В чл. 18, ал. 1 ЗОП са регламентирани видовете процедури, чрез които възложителят може да възлага обществена поръчка. За публичния възложител (извън секторния и този от отбраната) процедурите са тези по т. 1, 2, 3, 6, 7, 8, 11, 12 и 13 ЗОП, като за приложимостта на всяка са налице нормативно установени изисквания. Разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗОП допуска провеждането на процедура на договаряне без предварително обявление – чл. 18, ал. 1, т. 8 ЗОП, в точно определени случаи. Процедурата на договаряне без предварително обявление в максимална степен ограничава приложимостта на принципите на закона, тъй като допуска сключването на договор без изискуемата по принцип публичност на поръчката, която е гаранция за свободна конкуренция и с оглед на това за постигане на целта на закона. Хипотезата на точка 1 на чл. 79, ал. 1 ЗОП предвижда приложимост на процедурата на договаряне без предварително обявление, когато при открита или ограничена процедура не са подадени оферти или всички подадени са неподходящи и първоначално обявените условия на поръчката не са съществено променени. От доказателствата по делото е безспорно, че бенефициерът е провел открита обществена поръчка със същия предмет като процесната, която е била прекратена на основание чл. 107, т. 1, предл. 2 и т. 2, бук. "а" от ЗОП, тъй като подадената единствена оферта е била неподходяща. Процесната обществена поръчка не съдържа съществени изменения на първоначално обявените условията. С оглед на това безспорно по делото е, че са налице предпоставките за провеждане на процедура на договаряне без предварително обявление. Спорът по делото е нарушил ли е бенефициерът принципите на закона като е отправил покана за договаряне само до един икономически оператор? Разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗОП съдържа различни хипотези, при които е допустимо провеждането на процедура на договаряне без предварително обявление. Законодателят, в чл. 64, ал. 1 ППЗОП във вр. с чл. 79, ал. 7 ЗОП, не е определил предварително и императивно броя на лицата, до които се изпраща поканата за договаряне без предварително обявление, а е използвал множественото число на думата - "лицата". Това значи, че с оглед на конкретното основание и обстоятелства по съответната обществена поръчка възложителят следва да прецени дали поканата трябва да бъде изпратена до един или до повече икономически оператори. В същия смисъл е и общата разпоредба на чл. 18, ал. 7 ЗОП, която за процедурите на договаряне по чл. 18, ал. 1, т. 8 – 10 и т. 13 ЗОП предвижда възможност за провеждане на преговори "с едно или повече точно определени лица". Тази обща принципна възможност за договаряне с едно или повече лица е приложима при условията, регламентирани в отделните разпоредби за процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 8, т. 9, т. 10 и т. 13 ЗОП, т. е. в чл. 79, чл. 138, чл. 164 и чл. 182 ЗОП. В хипотезата на чл. 79, ал. 1, т. 1 ЗОП законодателят е допуснал ограничаване на принципа на публичност, тъй като този принцип е бил надлежно спазен при първоначалното обявяване на обществената поръчка, но очевидно не се е стигнало до избор на изпълнител. Разпоредбата съдържа две различни хипотези: първата, когато не са подадени оферти и условията на новата поръчка не са променени съществено спрямо предходната, и втората, когато са подадени оферти, но те са неподходящи и условията на новата обществена поръчка не са променени съществено спрямо предходната. Общото между двете хипотези е липсата на съответен на изискванията на възложителя участник, който да изпълни обществената поръчка. Тази липса не е резултат на действията на възложителя, а на обективни факти, стоящи вън от неговата сфера на правно въздействие. В първата хипотеза икономическите оператори, по една или друга причина, не са проявили интерес към процесната обществена поръчка, поради което и не са участвали въпреки публичността, която е гарантирала информираността им за поръчката. Във втората хипотеза основанието за прекратяване на обществената поръчка не е незаинтересованост на икономическите оператори, а неподходяща оферта. Неподходяща оферта, с оглед на дефиницията на § 2, т. 25 ЗОП, е всяка оферта, която не отговаря на техническите спецификации и на изискванията за изпълнение на поръчката или е подадена от участник, който не отговаря на критериите за подбор. Следователно, в хипотезата на чл. 79, ал. 1, т. 1 ЗОП законодателят е приел за допустимо ограничаването на принципите, при които би следвало да се проведе обществената поръчка, защото факти и обстоятелства стоящи извън властта на възложителя са създали обективна ситуация, при която той не би могъл да осъществи поръчката, т. е. да задоволи съответния публичен интерес. В хипотезата на точка 1 предметът на обществената поръчка сам по себе си е без правно значение, както и факта дали този предмет обективно би могъл да се изпълни и от друг – непоканен, икономически оператор. Дали предметът на обществената поръчка може по принцип да се изпълни и от друг оператор е релевантен въпрос в хипотезата на чл. 79, ал. 1, т. 3 ЗОП, но там той е елемент на фактическия състав, при чието осъществяване е допустимо провеждането на процедура на договаряне без предварително обявяване. Преценката за нарушаване на границите на оперативната самостоятелност на възложителя в хипотезата на чл. 79, ал. 1, т. 1 ЗОП, а чрез това и на принципите на равнопоставеност и свободна конкуренция, не може да бъде обусловена от факта дали предметът на поръчката може или не може принципно да бъде изпълнен и от други икономически оператори, защото в тази хипотеза законодателят е приел принципът на свободната конкуренция да не бъде спазен в обема, в който се спазва при откритите процедури или при процедурите на публично състезание. Ако законодателят считаше, че за гарантиране на принципите на закона в хипотезата на чл. 79, ал. 1, т. 1 ЗОП е необходимо възложителят да отправи покана до повече от един икономически оператор той би го регламентирал изрично. В решение от 20 май 2010 г., Т-258/06, Съдът по повод на процедурата по договаряне без предварително публикуване на покана за представяне на оферти в т. 141 приема, че "когато изрично е позволена дерогация от директивите за обществените поръчки, ако условията на тази дерогация са изпълнени и следователно процедурата по договаряне без предварително публикуване на покана за представяне на оферти е оправдана, не може да съществува задължение за обявяване. При това положение принципите, които произтичат от Договора за ЕО, не могат да наложат задължение за обявяване, когато директивите изрично предвиждат дерогация, в противен случай тази дерогация би била безполезна". Релевантното за законосъобразното провеждане на процедурата при условията на чл. 79, ал. 1, т. 1 ЗОП е стриктното спазване на предпоставките, при които тя може да се проведе. А нейната цел е да създаде на възложителя механизъм, чрез който при липсата на интерес от потенциалните икономически оператори да може да постигне задоволяване на публичната цел, за която е отговорен в рамките на необходимия срок. Поради възможността възложителят евентуално да злоупотреби с използването на тази процедура на договаряне без спазване на изискването за прозрачност, което би имало много сериозни антиконкурентни последици, Съдът на Европейския съюз приема по отношение на една от допустимите хипотези за провеждане на процедура на договаряне без предварително обявление, че при упражняването на контрол на такава процедура е необходимо да се провери дали "възлагащият орган е положил дължимата грижа и дали е имал основание да приеме, че действително са изпълнени условията по член 31, параграф 1, буква б) Директива 2004/18" /Решение от 11 септември 2014 г., дело С-19/13; решение от 15 януари 2013 г., дело Т-54/11; решение от 8 май 2007 г., дело Т-271/04 и решението от 7 юни 2017 г., дело Т-726/15/. В посочените решения Съдът най-общо е приел, че "в рамките на такава процедура (на договаряне без предварително публикуване на обявление) възложителят може да избере предварително предприятие или предприятия, с което/които желае след това да започне да преговаря за целите на сключването на договора и възлагането на съответната поръчка. Прието е, че "възложителят разполага с широко право на преценка относно елементите, които следва да вземе предвид, за да реши дали да възложи въпросната поръчка за недвижим имот, както относно избора на даден оферент или оференти, тъй като всъщност възлагането на такава поръчка не трябва да се провежда непременно при осигуряване на възможно най-широка конкуренция между заинтересованите субекти". Следователно, именно спазването на законово определените, изключително конкретни хипотези, при които е допустимо тази процедура да бъде проведена, е основание да се приеме редът за законосъобразна, а не броят на поканените икономически оператори. Законодателят е приел, че спазването на принципа на свободната конкуренция в тази хипотеза по обективни причини не е обем, в който е при откритите процедури или при процедурите на публично състезание, поради което не може действията на възложителя да се преценяват с оглед на неговото спазване чрез преценка на броя на поканените икономически оператори определен на основата на потенциалната възможност за изпълнение на предмета на поръчката. Наред с това, с оглед на разпоредбата на чл. 79, ал. 7 ЗОП, възложителят, който реши да използва процедурата по чл. 79, ал. 1, т. 1 ЗОП, трябва задължително да издаде решение за откриване на процедурата, т. е. решение по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗОП, което с оглед на чл. 36, ал. 1, т. 1 ЗОП се публикува в Регистъра на обществените поръчки. Публикуването в регистъра гарантира публичност, а решението по чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗОП, с оглед на чл. 22, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 9 ЗОП е индивидуален административен акт и подлежи на съдебен контрол. Това значи, че дори и в хипотезата на чл. 79, ал. 1, т. 1 ЗОП е осигурена в значителна степен публичност на процедурата, чрез която се гарантира защитата на интересите на конкурентните икономически оператори и с оглед на това на принципа на свободната конкуренция. Видно от горното, преценката за законосъобразност на процедурата по чл. 79, ал. 1, т. 1 ЗОП се ограничава до преценката за наличието на предпоставките за нейното провеждане, като потенциалната възможност предметът на обществената поръчка да може да бъде изпълнен и от други икономически оператори сам по себе си не е факт, който доказва нарушение на принципите на закона и в частност на този на свободната конкуренция, тъй като в тази хипотеза законодателят е приел възможността този принцип да не бъде спазен в обема, в който се спазва при други процедури, с цел да се постигне целения чрез обществената поръчка резултат – задоволяването на съответния публичен интерес. За да обоснове елементът на фактическия състав на нередността – нарушение на правото на Съюза и на свързаното с него национално право, органът е приел, че с действията си бенефициерът е нарушил и член 160, § 2 от Регламент 2018/1046. Този регламент има за предмет установяването на правилата за съставянето и изпълнението на общия бюджет на Съюза. Регламент 2018/1046 установява принципите, въз основа на които се съставя и изпълнява бюджета на Съюза, като между тях е и принципът на добро финансово управление – член 33. Регламентът регламентира и обществените поръчки като средство за разходване на бюджетните средства на Съюза. Безспорно е, че в член 160, параграф 1 на Регламент 2018/1046 изрично е посочено, че всички договори, сключени въз основа на обществени поръчки, трябва да бъдат в съответствие с принципите на прозрачност, пропорционалност, равно третиране и недискриминация. Вярно е, че в параграф 2 на разпоредбата – член 160, е посочено, че при всички договори се осигурява конкуренция на възможно най-широка основа, освен когато се използва процедурата, посочена в член 164, параграф 1, буква г), т. е. процедура на договаряне, включително без предварително обявление. Но от тези разпоредби не следва извода на органа за нарушаване от възложителя на чл. 160 § 2 от Регламент 2018/1046. Посочената разпоредба не съдържа изрична забрана за договаряне с един единствен стопански оператор, а съдържа общи принципи, залегнали и в националното законодателство – чл. 2 от ЗОП, които не следва да бъдат нарушавани. В конкретния случай с оглед стриктното спазване на специалната процедура на договаряне без предварително обявление и покана отправена само до едни стопански оператор, възложителя община Севлиево не е нарушил сочената разпоредба на правото на ЕС. С оглед на изричната дефиниция на нередност – член 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013, нередност е налице, когато е осъществено нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба. В случая, нарушението е на чл. 79, ал. 1, т. 1 ЗОП, но тази разпоредба е резултат на транспонирането на член 26, параграф 6 и на член 32 от Директива 2014/24. Член 26, параграф 6 от Директива 2014/24 предоставя на държавите членки правото да осигурят на възлагащите органи възможност да прилагат процедурата на договаряне без предварително обявление, но само и единствено в случаите, регламентирани в член 32. С оглед на това ако е налице нарушение на чл. 79, ал. 1, т. 1 ЗОП то би било и във връзка с правото на Съюза – член 26, параграф 6 и член 32 от Директива 2014/24. Видно от изложеното изводът на първоинстанционния съд за осъществено от бенефициера нарушение на правото на Съюза и на свързаното с него национално право е неправилен. Както се посочи по-горе с оглед конкретното основание и обстоятелства следва да се извърши преценка от възложителя дали да отправи покана до едно лице или до по-вече. В конкретния случай възложителят е отправил покана само до един стопански оператор и то до такъв който е преценил, че може да изпълни поръчката с оглед нейния характер, тъй като други стопански оператори не са участвали в предходната такава по обособена позиция № 3, т. е. възложителят е отправил покана само до "Инфрастроежи" ООД поради липсата въобще на други участници в предходната обявена обществена поръчка, с цел нейното изпълнение. Както се посочи по-горе както в националното, така и в правото на ЕС липсва изрична законова забрана за отправяне на покана за провеждане на преговори само с едно лице, като извършването на такъв вид действия от възложител не водят до нарушение, нито на националното законодателство, нито на правото но ЕС. Отправянето на покана само до един участник в конкретния случай с оглед прекратена предходна обществена поръчка с идентичен предмет, поради липса въобще на подадени оферти за участие, е право на възложителя, при наличието на специалните предпоставки за това, посочено по-горе, които са били налични т. е. възложителят не е нарушил норми от ЗОП, нито от общностното право тъй като е пристъпил към покана само на един участник, при стриктно спазване на процедурата за това. Не е налице и нарушение на общите принципи залегнали в нормата на чл. 2 от ЗОП, тъй като органът не сочи нито едно условие или изискване, което да дава необосновано предимство или необосновано да ограничава участието на стопанските субекти в поръчката и което да не е съобразено с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на поръчката. Редът за възлагане не е условие или изискване по смисъла на чл. 2, ал. 2 ЗОП, поради което твърдението за неговото нарушение е несъответно на сочените фактически основания. Липсата на нарушение води до липса на основание за определяне на финансовата корекция, тъй като липсва нередност /в този смисъл решение № 6054/26.05.2020 г. постановено по адм. дело № 1383/2020 г. по описа на ВАС, VII отд. /. При липсата на нередност оспореният акт на органа се явява без правно основание за определената финансова корекция и това го прави незаконосъобразен. Като не е установил този порок на оспорения пред него административен акт и е отхвърлил жалбата на община Севлиево, административният съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено. С оглед на изхода от спора, направено от касатора искане и на основание чл. 143 във вр. с чл. 228 АПК съдът следва да осъди Министерството на околната среда и водите – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, да заплати на касатора направените по делото разноски. Видно от доказателствата по делото направените от касатора разноски за настоящата инстанция са в размер на 10. 38 лв. държавна такса и възнаграждение за представителство от адвокат в размер на 360 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, седмо отделение