Решение № 8721 от 18.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9683/2011 г.

Решение № 8721 от 18.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9683/2011 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на кмета на Столична община против решение от 25.05.2011 г., постановено по адм. дело № 455/2011 г. на Административен съд София - град /АССГ/, в ЧАСТТА, с която е отменено негово решение № РД-09-ЗДОИ-2/24.01.2011 г., за отказ да бъде предоставена обществена информация по т. 1, б."а", "б", "г"/ за гробищните паркове, находящи се в район "Витоша"-Бояна, и б."д", както и т. 2 и 3 от заявление вх. № 94-ЗДОИ-82/1.12.2010 г. на Цветана Георгиева Гочева и е върнал преписката за ново разглеждане на административния орган. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуален закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата - Цветана Георгиева Гочева от град София оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение АССГ е отменил решение № РД-09-ЗДОИ-2/24.01.2011 г., за отказ да бъде предоставена обществена информация по т. 1, б."а", "б", "г"/ за гробищните паркове, находящи се в район "Витоша"- Бояна, и б."д", както и т. 2 и 3 от заявление вх. № 94-ЗДОИ-82/1.12.2010 г. за достъп до обществена информация, и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона в мотивите на решението. Първоинстанционният съд е установил, че със заявление вх. № 94-ЗДОИ-82/1.12.2010 г. Цветана Георгиева Гочева е поискала от кмета на Столична община/СО/ да й бъде предоставен достъп до обществена информация, на хартиен носител следните документи: 1. Актове за собственост на гробищни паркове и на техните разширения, издадени през годините за: а/ Централни софийски гробища; б/ терена до ТЕЦ София - бившите оранжерии, на чието място е предвидено гробище; в/ Район "Витоша"- Бояна - УПИ I, II и III, Драгалевци, Симеоново; г/ Владая. 2. всички решения, заповеди и други подобни, експертизи, мнения, становища и т. н., по силата на които са се състояли промени в собствеността на посочените гробищни паркове или на части от тях, включени са в капитала на търговски дружества, учредени са вещни права върху тях или е предприето каквото и да било друго разпореждане с тези имоти; 3. Предложение/я, обяснителна/и записка/и, решения, заповеди съгласувателни писма експертизи, разрешителни за строеж и ползване, собственик, възложител, инвеститор и всякаква друга информация относно новопостроения обект до крематориума. С оспореното пред АССГ решение зам. кмета на СО е постановил, че исканата информация е обществена по смисъла на ЗДОИ и че информацията по т. 1, б."г" от заявлението се съдържа в приложените към писмо изх. № 94-ЗДОИ-82/12.01.2011 г. на кмета на район - "Витоша"- СО документи и че същите се намират в районната администрация. От на съдържанието на писмото, на което се позовава административният орган е установено, че документите са изпратени на СО, поради отказ на заявителя да ги получи от районната администрация. За останалата искана по т. 1 от заявлението информация, след като се е позовал на чл. 32, ал. 1 ЗДОИ, е посочил, че е предоставена с писмо № 94-ЗДОИ-82/ЗЮ4.11.2011 г. на директора на ОП Гробищни паркове, "адресирано директно до заявителката". По отношение на исканата в т. 2 от заявлението информация е посочил, че гробищните паркове на територията на СО са публична общинска собственост, поради което са изключени от гражданския оборот и не могат да бъдат предмет на разпоредителни сделки и придобивна давност. За исканата по т. 3 от заявлението ОИ / свързана с новопостроен обект до крематориума/, органът е посочил, че в изпратеното до Павлова писмо от директора на ОП "Гробищни паркове", се посочва кой е задълженият субект, който съхранява тази информация. Като е обсъдил всички събрани по делото доказателства, АССГ е обосновал мотиви, че оспорения изричен отказ е незаконосъобразен, като издаден в противоречие с разпоредбите на чл. 38 и 39 от ЗДОИ, който задължават субектите по чл. 3 от закона да се произнесат с мотивирано решение в законоустановения срок по подаденото заявление за достъп до обществена информация дори и в случаите на отказ тя да бъде предоставена. Прието е също така, че исканата информация представлява "обществена информация" по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, както и че СО е задължения субект по чл. 3 от ЗДОИ да съхранява исканата информация със заявлението и да я предостави на заявителя. По тези съображения изричният отказ е отменен и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по искането на заявителя, с дадени указания по тълкуване и прилагане на закона. Касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно. Разпоредбите на ЗДОИ уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. При анализа на законовите разпоредби досежно реализацията на тези отношения се налага изводът, че задължения субект по чл. 3 от същия закон дължи мотивирано писмено произнасяне. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 - изискваща писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, чл. 38 и чл. 39 - въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното решение, връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Законът за достъп до обществена информация не поставя издаването на решения за достъп до обществена информация в компетентност на определени държавни органи, нито въвежда специална спрямо възложената им с други закони материална компетентност. Както предвижда чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Република България. От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. Според чл. 28, ал. 2 ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. В мотивите на решението на АССГ неправилно е прието, че изричния отказ да бъде предоставена обществена информация е незаконосъобразен. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ е държавният орган по чл. 3, съхраняващ информацията или упълномощено лице, и в случая това е кмета на СО е длъжен да предостави съхраняваната при него обществена информация, която ще даде възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на този задължен субект. Исканата информация в заявлението на жалбоподателката, представлява "обществена информация " по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като този вид информация е свързана с дейността на задължения субект - СО, поради което такъв вид информация може да даде възможност на гражданите са си създадат мнение за нейната дейност. Поради това решението на АССГ в частта му, в която е отменил отказа на административния орган да предостави информация по заявлението е неправилно, като противоречащо на разпоредбите на материалния закон по следните съображения: По отношение на поисканата с т. 1 от заявлението информация, информацията по т. 1, б. "г" от заявлението е била предоставена на молителката в деловодството на Столична община, като в решението е посочено времето и мястото, на което тя може да се запознае с тази информация. По останалите искания в б."а", "б." и "д" на т. 1 от заявлението информацията е предоставена от Общинско предприятие "Гробищни паркове" с писмо от 04.01.2011 г. до молителката. Следователно, независимо, че част от исканата информация е предоставена не от кмета на СО, а от друг задължен субект, който съхранява същата, са изпълнени целите на ЗДОИ, като искането на молителката е било удовлетворено. В потвърждение на този извод са и приложените към административната преписка актове за публична общинска собственост, от които може да се установи собствеността и ползването на гробищните паркове на територията на Столична община. Не могат да бъдат споделени и правните изводи на АССГ за незаконосъобразност на оспореното решение на зам. кмета на СО за относно направеното искане по т. 2 от заявлението, касаещо достъп до обществена информация за разпоредителни сделки и промени в собствеността на посочените от заявителката гробищни паркове или части от тях чрез включването им в капитала на търговски дружества, както и учредяването на вещни права върху тях или каквито и да било други действия на разпореждане. По това искане в решението на зам. кмета на СО са изложени мотиви, че гробищните паркове на територията на Столична община са публична общинска собственост, която е изключена от гражданския оборот и по отношение на нея не могат да бъдат извършвани разпоредителни сделки, както и тези имоти не могат да бъдат придобивани по давност. Тези мотиви сочат на отказ да бъдат предоставени документи за промяна в собствеността и извършване на разпоредителни сделки, поради липса на такива. Следователно задълженият субект не притежава поисканата информация и не би могъл да я предостави. Предвид разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, която задължава субектите да предоставят обществена информация, която се създава или съхранява в тях и с оглед представените доказателства за наличната информация, която е създадена и се съхранява в СО по отношение на т. 2 от заявлението, следва да се приеме, че задълженият субект не е създал и не съхранява така поисканата информация. Материалноправната разпоредба на чл. 3 от ЗДОИ и целта на закона не предвижда задължените субекти да извършат специални дейности с цел създаване на конкретна информация, която е поискана в случая, при положение, че информацията не се създава в поисканата форма. При положение, че задълженият субект не съхранява и не създава поисканата в заявлението информация, то той не може да бъде задължен да е предостави. Същите мотиви са относими и към поисканата с т. 3 от заявлението информация, която не се съхранява в СО. Тъй като такава не се съхранява в СО, в решението на зам. кмета е посочен задълженият субект, който може да предостави информация относно новопостроен обект до крематориума, намиращ се на територията на СО, и това е "София крематориум" АД. Като търговско дружество, независимо от собствеността на капитала му, това юридическо лице не е подчинено на кмета на СО и той няма задължение да предоставя информация, касаеща търговското дружество. Предвид на изложеното, решението на АССГ в оспорената му част като необосновано и постановено в противоречие с приложимите разпоредби на материалния закон, следва да бъде отменено и вместо него настоящата инстанция да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на Цветана Георгиева Гочева. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане пред АССГ от процесуалния представител на Столична община за присъждане на разноски пред първоинстанционния съд, касационната ответница следва да бъде осъдена да заплати на СО 150 лева юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение