Решение № 2178 от 14.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9579/2010 г.

Решение № 2178 от 14.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9579/2010 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 187 от 16.06.2010 г., постановено по адм. д. № 175/2010 г. Административен съд гр. Смолян е отменил решение № 12 от 15.04.2010 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" гр. Смолян, с което е оставено в сила разпореждане № 5004186124 от 16.03.2010 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ гр. Смолян като незаконосъобразно. Изпратил е преписката на директора на РУ"СО" гр. Смолян за решаване на въпроса по същество чрез ново произнасяне, съобразно дадените задължителни указания в мотивите на решението. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на РУ"СО" Смолян с оплакване, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, изводите на съда не кореспондират със събраните по делото доказателства. Моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита така подадената касационна жалба за допустима, но по същество се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Първоинстанционният съд е изяснил изцяло фактическата обстановка по спора и правилно е преценил, че оспорваното решение на директора на РУ "СО"-Смолян от 15.04.2010 г., с което е било отхвърлено искането за отпускане на добавка по чл. 9, ал. 1, т. 22 от ЗПГРРЛ, е незаконосъобразно. По делото е прието като доказателство удостоверение изх. № 2753 от м. юли 1991 г. на РДВР-Смолян, с което се установява факта на изселването на Ферде Салихова Мазнева и семейството й от с. Мугла в с. Бяла Черква, окр. Великотърновски, за периода от 25.07.1949 г. до 25.05.1954 г. През този период - на 18.04.1950 г. е роден жалбоподателят пред първата инстанция Страти Малинов Мазнев. Настоящата инстанция счита обжалваното решение за правилно. Репресивната мярка "изселване" се налага за определен срок и действа по време на цялото изтърпяване на принудителната административната мярка. Макар тази мярка да не е била наложена изрично по отношение на все още нероденото дете, от раждането на Страти Мазнев на 18.04.1950 г. в мястото на принудителното заселване до напускане на същото на 25.05.1954 г. и той е търпял негативите на упражнена по отношение на семейството политическа репресия. Необичайните условия за живот са дали отражение върху развитие на роденото в мястото на репресията дете. Съгласно § 3а, т. 4 от ДЗР на ЗПГРРЛ, за интернирани, изселвани и заселвани по административен ред са и членовете на семейството, включително малолетни, непълнолетни и пълнолетни деца. Фактът, че жалбоподателят е бил роден по време на принудителното изселване не отменя и не омаловажава негативните последици от разглежданата репресия, приложена спрямо неговото семейство. Репресивната мярка не преустановява своето действие с налагането й чрез издаване на административния акт, а продължава до нейното изтърпяване. Върховният административен съд не споделя изразеното становище от Централната комисия по чл. 4 от ЗПГРРЛ, на което се позовава касаторът в касационната жалба. Репресивната мярка в процесния случай е обхванала периода от м. юли 1949 г. до м. май 1954 г. и роденият непосредствено след началото на тази мярка Страти Мазнев е търпял неудобствата на принудителното заселване заедно с останалите членове на семейството до отпадането на мярката. Поради това и по силата на законовата дефиниция по § 3а, т. 4 ПЗР на ЗПГРРЛ е лице по чл. 9, ал. 1, т. 22 от ЗПГРРЛ и следва да му бъде признато правото на месечна добавка към получаваната пенсия. По тези съображения съдът счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,