Решение № 4364 от 6.4.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11355/2020 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Ц. Ц., представлявана от адв. И. М. срещу решение 1222 от 13.07.2020 г. по адм. дело 914/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив, ХV състав, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 01-6500/2161 от 18.10.2018 г., издаден от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, както и лицето е осъдено да заплати в полза на ДФЗ разноски по делото в размер на 100 лева. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода на съда за липса на нарушения в рамките на административнопроизводствените правила, като поддържа, че административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 26 АПК за започване на административното производство и не е положил необходимите разумни усилия да уведоми адресата на акта по смисъла на чл. 4, ал. 3 и чл.6, ал. 1 АПК, както и са нарушени разпоредбите на чл. 34, ал.1 и ал. 3 АПК. На второ място, касаторът твърди, че необосновано съдът не е отчел, че от доказателствата по делото се установява, че за кампания 2011 г. е изплатена сума в общ размер на 10 754,94 лева, а не сума в размер 10 963,43 лева, както е посочено в АУПДВ. На следващо място, оспорва като неправилен извода на АС Пловдив за липса на допуснато нарушение, изразяващо се в неиздаване от страна на административния орган на административен акт за прекратяване на поетия от земеделския производител многогодишен ангажимент. Иска отмяната на съдебния акт със законните последици. Претендира разноски. Ответната страна зам. изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие, чрез процесуалния си представител юрк. М. в писмено отговор по делото оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по чл. 218 АПК, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС Пловдив е АУПДВ изх. 01-6500/2161 от 18.10.2018 г., издаден от зам. изпълнителния директор на ДФЗ. С него на основание чл. 14, ал.1, т. 2 от Наредба 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони и мярка 212 Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. 2013 г. / Наредба 11 от 03.04.2008 г./ по отношение на Ц. Ц. е установено публично държавно вземане, представляващ 75 % от общата изплатена сума по мярка 211 за кампания 2011 г., 2012 г. в размер на 16 288,78 лева, с лихва от деня, следващ последния ден на 50 дневния срок за доброволно изпълнение. Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по издаването на оспорения АУПДВ. Приел е, че актът е издаден от материалнокомпетентен орган, в установената писмена форма. Отхвърлил е като неоснователни възраженията на лицето за допуснати в рамките на производството съществени нарушения на административнопроизводствените правила нарушения на чл. 26, ал. 1 и чл. 34 АПК. Формирал е извод за материална законосъобразност на процесния АУПВД, като е изложил мотиви, че са спазени условията и процента по чл.14, ал.1, т. 2 от Наредба 11 от 03.04.2008 г., като размерът на подлежащата на възстановяване субсидия е правилно определен в акта и безспорно установен по делото съобразно доказателствата. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не налице твърдяните от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган съгласно чл.20 а, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ при условията на делегиране съгласно заповед 03-РД/715 от 27.06.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Касационната инстанция възприема съображенията на АС Пловдив за липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, каквито твърдения се съдържат и в настоящата касационна жалба. Видно от приетите по делото доказателства, като адрес за кореспонденция в рамките на административното производството Ц. Ц. е посочила [населено място], общ. Белово, обл. Пазарджик, [адрес], п.к. [номер], като в заявленията за подпомагане изрично е посочила, че желае уведомяването да се извършва с обикновена поща. Посочила е мобилен телефон, както и постоянен адрес в гр. Пловдив, [адрес]. От административния орган са представени и приети по делото известия за доставяне / на л. 135 от делото/ за изпращане на 20.04.2018 г. на посочения в заявлението адрес за кореспонденция на писмо 01-6500/2161 от 12.04.2018 г. с получател - Ц. Ц., които са върнати с отбелязване сменен адрес. Съставен е констативен протокол на 15.06.2018 г. от служители в ОД Пазарджик на ДФЗ, съгласно който на основание чл. 61, ал. 3 АПК след невъзможност да бъде намерено лицето на посочения адрес за кореспонденция, на таблото за обявление в ДФЗ се поставя уведомително писмо за открито производство по издаване АУПДВ на Ц. Ц. с УРН 534362 с писмо изх. 01-6500/2161 от 12.04.2018 г., както и е отразено, че е направен опит за свързване с бенефициента по телефона от служителя М. Д. на посочената в протокола дата. Обявлението е свалено от таблото на 02.07.2018 г. Съгласно цитираната разпоредба на чл.26, ал. 1 АПК / в приложимата редакция/ за започване на производството се уведомяват известните заинтересовани граждани и организации освен заявителя, като в ал. 2 е записано, че ако адресът или другите възможни начини за уведомяване /телефон, факс, електронна поща/на заинтересованите граждани и организации са неизвестни, съобщаването се извършва по реда на чл. 61, ал. 3 АПК. Видно от представените от органа доказателства лицето не е намерено на посочения адрес за кореспонденция съгласно известията за доставяне, върнати с отбелязване "сменен адрес". След това обосновано органът е процедирал съгласно чл.61 ,ал. 3 АПК / отм./, както и е извършил опит да уведоми лицето за започване на производството по телефона. При наличието на тези данни обосновано съдът е заключил, че не е нарушено изискването по чл. 26, ал. 1 АПК до степен, препятстващо правото на защита на лицето, включително и не са нарушени чл. 34, ал.1 и ал. 3 АПК. Нарушението би било съществено само тогава, когато то само по себе си опорочава процедурата по издаване на административния акт допускането му се отразява на съдържанието на акта и ако не е било допуснато, то въпросът би бил разрешен по друг начин и крайният резултат би бил различен. В случая приетото за установено от административния орган от фактическа страна се основава на доказателства, които се събират служебно от органа, водещ производството, а не от жалбоподателя или от трети заинтересовани лица. Поради това и при активното участие на жалбоподателката тези факти не биха били променени. Същата не е оспорила факта, че не е подала заявление за кампания 2013 г., а единствено твърди, че спрямо нея не е издаден акт за прекратяване на многогодишния ангажимент, както и оспорва изплатените й компенсаторни плащания и размера на установеното с акта публично държавно вземане. В допълнение на горното следва да се посочи, че на жалбоподателката е осигурено в пълна степен право на защита пред първоинстанционния съд, който е развил съображения за допустимост на нейната жалба срещу АУПДВ, като подадена в срок. Правилен и обоснован съобразно доказателствата по делото е изводът на АС Пловдив за материална законосъобразност на процесния АУПДВ. Неоснователно е възражението на касатора относно липсата на издаден и влязъл в сила акт за прекратяване на многогодишния ангажимент. Съгласно чл. 14, ал.1, т. 2 от Наредба 11 от 03.04.2008 г. земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане по тази наредба и се задължава да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях, в зависимост от годината, в която е прекратил участието си в мерките, като в хипотеза на прекратяване след втората година от поетия петгодишен ангажимент земеделският стопанин дължи възстановяване на 75 % от получените компенсаторни плащания. В посочената приложима редакция на нормата липсва изискване преди издаването на АУПДВ да е налице влязъл в сила предходен акт за прекратяване на многогодишния ангажимент, каквото съдържание чл. 14, ал. 1 от Наредба 11 от 03.04.2008 г. е имал преди влизане в сила на Решение 4401/13.04.2016 г. на ВАС, пето отделение. С чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба 11 от 03.04.2008 г. изрично се предвижда задължение за кандидата за подпомагане да подава заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район за всяка година след първото компенсаторно плащане. Следователно, с оглед установените факти и обстоятелства по делото Ц. Ц. не е изпълнила това императивно изискване на Наредбата и не е подала заявление за подпомагане за кампания 2013 г., с който факт именно се свързва изпълнението на фактическия състав на чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредба 11 от 03.04.2008 г. Както правилно е заключил първоинстанционният съд, не е налице и твърдение, подкрепено с доказателства за приложението на чл. 15, ал. 1 от Наредба 11 от 03.04.2008 г. относно настъпили форсмажорни или изключителни обстоятелства. Неоснователен е доводът на касатора, поддържан и пред първата инстанция, за неправилно определен размер на субсидията, която следва да бъде възстановена от лицето. Размерът на задължението съгласно АУПДВ е определен като 75 % от получените до съответния момент компенсаторни плащания / за 2011 г. и за 2012г./. Видно от представените от ответника писмени доказателства, приети по делото / л. 143 - л. 146 от делото/ Ц. е получила следните компенсаторни плащания по мярка 211 НР 1 сума в размер на 10 963,43 лева на 23.12.2011 г., и сума в размер на 1 935,89 лева на 20.12.2012 г. и сума в размер на 8 819,05 лева на 20.12.2012 г. В АУПДВ са посочени сумите: - в размер на 10 963,43 лева за първата година от ангажимента и в размер на 10 754,94 лева за втората година на ангажимента. Следователно, посочените в АУПДВ суми, които служат като основа за определяне на публичното задължение, са правилно определени, като изплатени от органа на бенефициента за първите две години от поетия ангажимент. Съответно, размерът на задължението съгласно процесния АУПДВ е определен на основание чл.14, ал. 1, т. 2 от Наредба 11 от 03.04.2008 г., за сумата от 16 288,78 лева / 75 % от сбора на посочените две суми 21 718,37 лева/. По така изложените съображения, като е достигнал до извода за законосъобразност на обжалвания АУПДВ, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение