Решение № 12959 от 16.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8466/2025 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба от Р. Г. П., подадена чрез М.-М. Г., срещу Решение 6375/15.07.2025 г., постановено по административно дело 579/2025 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 84 от Семейния кодекс (СК) и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Процесуалният представител на касатора прави оплакване за нарушение на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд.

Ответникът - Директорът на Регионална дирекция Социално подпомагане - Кърджали, не се явява, не се представлява в проведеното открито съдебно заседание по делото.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на чл. 84, ал.2 от СК за вписване на детето на жалбоподателката Р. Г. П. в регионалния регистър на деца за пълно осиновяване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна.

С решение 6375 / 15.07.2025 г. по адм. дело 579 / 2025 г. Административен съд Пловдив е отхвърлил оспорването по жалба на Р. Г. П., от гр. Пловдив срещу заповед 09-ЗДЗД-0038/09.01.2025 г. на директора на Регионална дирекция Социално подпомагане Кърджали, потвърдена с решение РД04-0166/25.02.2025 г. на изпълнителния директор на АСП София, с която е разпоредено вписването на детето М. Р. П. в регистъра за пълно осиновяване.

За да постанови този съдебен акт, административният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, при спазване на изискуемата писмена форма и административнопроизводствени правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона.

Решението е правилно.

В оспорения съдебен акт, законосъобразно е прието, че по силата чл. 84, ал. 2, изр. 3 от Семейния кодекс /СК/, в приложимата редакция от ДВ, бр. 101 от 2019 г., когато дете е настанено в приемно семейство и родителят не е поискал прекратяване на настаняването без основателни причини в срока по чл. 93, ал. 2 /6 месеца от датата на настаняването по административен ред съгласно Закона за закрила на детето/, Дирекция "Социално подпомагане" уведомява регионалната дирекция за социално подпомагане за вписването на детето в регистъра, ако интересите на детето налагат това.

Следователно, за да се постанови вписване на детето в регистъра за пълно осиновяване съгласно чл. 84, ал. 2, изр. 3 от СК /в приложимата редакция/, следва да са изпълнени три предпоставки, които са предвидени в условията на кумулативност:

• детето да е настанено по административен ред в приемно семейство, като мярка за закрила по чл. 4, ал. 1, т. 4 от ЗЗакрД;

• в 6-месечния срок родителите без основателна причина да не са поискали прекратяване на настаняването и. Тук следва да се отбележи, че детето няма установен произход от бащата и ще бъде разгледано единствено поведението на майката.

• интересите на детето да налагат вписването в регистъра на деца за пълно осиновяване.

Фактите по делото сочат, че са налице кумулативно предвидените материалноправни основания по цитираната правна норма.

Детето М. Р. П. е настанено по административен ред в приемно семейство със заповед ЗД/Д-К-021/02.02.2024 г. директора на ДСП Кърджали.

На 02.08.2024 г. е изтекъл нормативно установения срок, в който майката е могла да поиска реинтеграция на детето в биологичното му семейство, поради което обосновано е прието наличието на първата материалноправна предпоставка за приложение на чл. 84, ал. 2, изр. 3 от Семейния кодекс /в приложимата редакция/. Жалбоподателката е била запозната с правните последици от евентуално нейно бездействие за повече от 6 месеца, при което са и разяснени предпоставките за реализиране на процедурата по чл. 84 СК.

Правилно съдът е приел за законосъобразно позоваването от административния орган на разпоредбата на §1 т.5 от ДР на ЗЗДет, дефинираща понятието най- добър интерес на детето .

Административният съд е обсъдил и релевантните по спора факти, сочещи отчужденост между майката и детето и е направил обоснования извод, че евентуално осиновяване на малолетното дето ще е в негов интерес. Съобразени са и обстоятелствата, че членове на семейството (бабата и вуйчото) нямат реалистични представи за потребностите му и същите не могат да осигурят стабилна среда за отглеждането му, както и подкрепяща такава. Детето е отчуждено от майката, която от месец януари 2024 г. има издадено ЕР на ТЕЛК, в което са й определени 80% трайно намалена работоспособност с чужда помощ, със срок - пожизнен и водеща диагноза: [заличен текст]. Отсъствието на приложима терапия за заболяването, данните за доходи единствено от получаваната от нея пенсия, битовите условия в които живее, сведенията за последваща бременност, не дават индиция за желание, а и възможност майката да задоволява нуждите при отглеждането на дете, което е с ретардация в развитието си.

Осиновяването е безспорно в интерес на детето, тъй като благоприятства осигуряването на сигурна и защитена безопасна среда и представлява реална възможност детето да расте в семейство, осигуряващо му основни битови, житейски и морални ценности. В настоящото производство материалните предпоставки за издаване на процесната заповед са налице и няма нарушения, съставляващи основания за отмяната и като незаконосъобразна, така както обосновано е приел и Административен съд - Пловдив.

При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение