Решение № 678 от 21.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5449/2014 г.

Решение № 678 от 21.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5449/2014 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенцията за социално подпомагане (АСП), представлявана от изпълнителния директор, чрез процесуален представител, против решение № 13/12.02.2014 г. по адм. дело № 160/2013г. на Административен съд - гр. Кърджали, с което Агенцията е осъдена да заплати на Фатме Халил Осман сумата 5 628,41 лв. на основание чл. 104 от ЗДСл, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 8.10.2013г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 900 лв., представляваща направени по делото разноски. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни касационни основания по реда на чл. 209, т. 3 от АПК и излага съображения в 3 пункта: Навеждат се доводи за неправилна преценка на съда относно наличие на основание за присъждане на обезщетение на основание чл. 121, ал. 1, т. 3, вр. чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, респ. и неоснователно присъждане на законна лихва. Прави се възражение за прекомерност на присъдените от първоинстанционния съд разноски в полза на жалбоподателя. Иска се отмяна на съдебното решение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Фатме Халил Осман, жив. в гр. Крумовград, редовно призована, чрез своя процесуален представител изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Иска се потвърждаване на съдебното решение и се претендират разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред АС - Кърджали е образувано по искова молба на г-жа Осман против АСП, с която се претендира присъждане на обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл в размер на 5 628,41 лв. заедно със законната лихва върху сумата, считано от 1.03.2013 г. до окончателното й изплащане, както и направените съдебно-деловодни разноски. В основанията на иска ищцата се е позовала на отменената заповед за прекратяване на служебното й правоотношение с влязло в сила съдебно решение по адм.д № 2763/2013 г. по описа на АССГ и разпоредбата на чл.104, ал.1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/. С решение № 4164/24.06.2013 г. по адм. дело №2763/2013 г., АССГ е отменил заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на ищцата, поради което със заповед от 19.08.2013 г. на изпълнителния директор на АСП г-жа Осман е била възстановена на заеманата, преди уволнението държавна служба Директор на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Крумовград, считано от 19.08.2013 г. с основна месечна заплата в размер на 975 лева. По делото е установено, че основната заплата получавана от ищцата за заеманата от нея длъжност към 1.03.2013 г. е в размер на 975 лева и за времето от издаване на незаконосъобразната заповед за прекратяване на служебното правоотношение на ищцата, до нейното възстановяване на държавна служба, същата не е била в трудово или служебно правоотношение с друг работодател. За да постанови обжалваното решение, съдът приема, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на ищцата е отменена от съда с влязло в сила решение, поради което искът е процесуално допустим, а разгледан по същество е основателен. Съдът е приел, че искът досежно главницата не се оспорва от страните, а предмет на съдебна преценка е единствено размерът на лихвата, присъден съобразно разпоредбата на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите. С оглед изхода на спора съдът е присъдил и разноски по водене на делото в полза на ищеца. Решението е правилно и законосъобразно. Съдът установява правнорелевантните за съдебноадминистративния спор фактически обстоятелства и упражнява изискуемия се съдебен контрол, предвиден в чл. 168 АПК като излага подробни и задълбочени правни съображения относно оплакванията в жалбата. Неоснователни са твърденията на касатора досежно присъденото от съда обезщетение. Правилни са мотивите на съда, че съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл (в редакцията ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.), когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, каквато хипотеза е налице, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но за не повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение. Видно от данните по делото предпоставките за присъденото обезщетение досежно главницата са били налице - влязло в сила съдебно решение за отмяна на незаконно обезщетение и съобразен размер на обезщетението. В тази връзка е неоснователен доводът на касатора, че искът досежно главницата, се оспорва от ответника в първоинстанционното производство. Видно от протокол от проведено о.с.з. от 16.01.2014 г. ответникът, чрез процесуалния си представител сочи, че "се оспорва исковата молба, в частта й за претенцията за законна лихва върху обезщетението с начален период 1.03.2013 г. (стр. 1, абзац последен) и в тази връзка надлежно упълномощеният процесуален представител споделя становището на ищеца да не се назначава съдебно-счетоводна експертиза, тъй като се оспорва "исковата молба в частта й за претенцията за законната лихва, което не е от компетенциите на вещото лице" (стр. 2, абзац 3 от протокола). По смисъла на чл. 152 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК протоколът от заседанието е доказателство за извършените в съдебното заседание процесуални действия. Неудостоверените в протокола действия се смятат за неизвършени. Страната, която счита, че протоколът следва да се допълни или поправи разполага с възможност, предвидена в чл. 151 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, но това не е сторено от настоящия касатор. Правилно съдът се е произнесъл и по искането за присъждане на мораторна лихва с правно основание на чл. 86 от ЗЗД, върху определеното обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Началният момент на забавата, посочен в ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС по т. д. № 3/2004 г. т. 4 от същото, съгласно който мораторната лихва върху присъдената сума може да се претендира от влизане влязлото в сила решение, с което е отменен незаконосъобразен или унищожаем административен акт поради незаконно уволнение и тази дата е 8.10.2013 г. когато е влязло в сила решението на АССГ за отмяна на незаконното уволнение. Неоснователни са доводите на касатора за прекомерност на присъдените разноски. Съгл. чл. 78, ал. 5, ГПК, вр. чл. 144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Възражението за прекомерност е направено едва с касационната жалба и същото се явява преклудирано. Решението като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, представен договор за правна защита и съдействие за изплатено възнаграждение в брой, представен списък на разноските и липса на възражение за прекомерност, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 800 (осемстотин) лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,