Решение № 7395 от 17.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4753/2021 г.

Решение № 7395 от 17.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4753/2021 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция "Земеделие" - София област, срещу решение № 1089 от 22.02.2021 г. постановено по административно дело № 12273/2020 г. по описа на Административен съд София – град. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че същото е неправилно и необосновано. Оспорва извода на съда, че в оспорваната заповед не били посочени фактическите обстоятелства, обуславящи релевантната за спора "обективна невъзможност" за изпълнение на служебните задължения. Сочи, че съдът е игнорирал приложения и приет към делото формуляр за участие в конкурс за длъжността "главен юрисконсулт", попълнен от служителя и протокол на комисията, като резултатите от конкурса са показателни за знанията, подготовката и юридическата компетентност на служителя, заемал длъжностите "старши юрисконсулт" и "главен юрисконсулт". Това показвало наличието на конкретни факти, сочещи за обективна невъзможност служителят да изпълнява задълженията си и функциите си, присъщи на заеманата от него длъжност. Иска жалбата да се уважи и оспорваното решение да се отмени като неправилно и незаконосъобразно. Не претендира разноски. Ответникът по касация – В. В. в представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба. Счита, че постановеното решение е правилно и законосъобразно, тъй като издадената процесна заповед не съдържа фактическите обстоятелства, обуславящи обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Иска от съда да отхвърли жалбата и да остави в сила оспорваното решение. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отменил заповед № РД - 05 -01 -146 от 23.11.2020 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - София област, с която на осн. чл. 107, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 108 от ЗДСл. е прекратено служебното правоотношение на В. В. на длъжност "главен юрисконсулт" в дирекция "Административно - правна, финансово - стопанска дейност и човешки ресурси" в Областна дирекция "Земеделие" - София област. За да се произнесе по спора, съдът е приел, че в оспорената заповед, освен изписаното правно основание на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл., не са посочени конкретни факти - в какво се изразява обективната невъзможност за неизпълнение на длъжността, което прави невъзможна проверката от страна на съда, относно законосъобразността на издадената заповед, както и да установи мотивите на органа за посочената обективна невъзможност и съществуването на тези факти. Представените като доказателства, формуляри за участие в конкурс, тест и др., съдът е счел за неотносими към предмета на спора и не подлежащи на обсъждане. По тези съображения, съдът е отменил оспорената пред него заповед. Решението е правилно. Правилни са изводите на съда, че в случаите по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. се посочват и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Правилно съдът е посочил, че такива фактически обстоятелства не са посочени в оспорваната заповед. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че съдът е игнорирал приложения и приет към делото формуляр за участие в конкурс на служителя, тест, както и резултатите от тях, обективирани в представения протокол. На първо място в оспорваната заповед липсва каквото и да е препращане към този формуляр, за да се приеме, че фактическите обстоятелства за издаване на заповедта са изложени в него. На следващо място, нито от изложеното в оспорваната заповед, нито от изложеното във формуляра за участие в конкурс и протокол, може да се разбере в какво се състои обективната невъзможност за изпълнение на задълженията. Съгласно чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3. Разпоредбата има бланкетен характер и от нея не могат да се изведат фактическите основания за прекратяване на служебното правоотношение. Във всеки конкретен случай органът по назначаването следва да мотивира подробно заповедта за едностранно прекратяване на служебното правоотношение на това основание, т. е. да посочи фактическите обстоятелства, които обективират обективната невъзможност на държавния служител да изпълнява служебните си задължения. Разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. изисква такава обективна промяна в обстоятелствата, която възниква въпреки и независимо от волята на всяка от страните по правоотношението и която води до невъзможност за изпълнение на задълженията на конкретната длъжност. За да е налице обективна невъзможност по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл., същата следва да е породена от причини, за настъпването на които нито една от страните не е изразила изрична воля или не е съдействала за настъпването им по какъвто и да било начин. Издаването на оспорената заповед в един и същи ден на датата, на която служителят е възстановен на заеманата длъжност с влязло в сила решение на АССГ, сочи недвусмислено на липсата на основанието по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл., както и тенденциозно отношение на органа по назначаването, неизпълнение на влязло в сила съдебно решение, както и превратно упражняване на предоставените му правомощия и власт в нарушение на основни принципи за законност и безпристрастност. Съдът е обсъдил всички събрани в хода на делото относими доказателства и въз основа на тяхната съвкупна преценка е стигнал до извод, че издадената заповед е незаконосъобразна. Решението му не е необосновано. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение в насоките, които не са установени от закона. Изложените от касатора доводи за необоснованост на решението са неоснователни. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила Ответникът по касация на претендира разноски, поради което такива не му се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение