Решение № 11007 от 1.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13525/2010 г.

Решение № 11007 от 1.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13525/2010 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Евгений Димитров Евлогиев от с. Соволяново, Кюстендилска област срещу решение от 20.09.2010 г. по адм. д. № 253/2010 г. на Административен съд Кюстендил, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № 90019/18.08.2009 г. на ВНД началник сектор "ПП-КАТ" при ОД на МВР гр. Кюстендил, издадена на основание чл. 171, т. 2, б. "д" от Закона за движение по пътищата, за спиране от движение на МПС "ДЕУ Ланос" КН 5699АТ. Излагат се касационни основния за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, с доводи, че в заповедта липсва индивидуализация на моторното превозно средство, което означава, че няма ясна разпоредителна част, не са посочени фактическите основания за издаване на акта и на коя от хипотезите на чл. 171, ал. 1, т. 2, б."д" от Закона за движение по пътищата се позовава административния орган. Жалбоподателят не е уведомен за започване на административното производство, не се е запознал с представените доказателства по преписката и не е изразил становище по представените доказателства. В производството пред съда не са събрани доказателства, обосноваващи заключението на съда, че първоначалната дата на регистрация на процесния автомобил е преправена от 1999 г. на 2003 г. Ответникът по жалбата не е взел становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Принудителната административна мярка "временно спиране е от движение на МПС" по чл. 171, т. 2, б. "д" от Закона за движение по пътищата е наложена поради това, че автомобилът, предназначен за таксиметров превоз, не отговаря на изискванията, определени в чл. 10, ал. 5 от Наредба № 34/99 г. за таксиметров превоз на пътници, поради изтекъл годишен срок от датата на първоначалната регистрация. За да отхвърли подадената жалба съдът е изложил мотиви, че издателят на акта е посочил правното основание, което съставлява и фактическо основание за издаване на акта и в хипотезата на чл. 171, т. 2, б."д" от ЗДвП правното основание съставлява и фактическо основание. Посочил е, че административното производство е образувано въз основа на предложение до началника на ПП"КАТ" при ОД на МВР Кюстендил, по реда на надзора за законност от екип прокурори при КРП, в което се съдържа фактическото основание за издаване на заповедта. Констатирано е, че към предложението е приложен и протокол за извършена експертиза № 127/19.03.2009 г., изготвена по досъдебно производство № 9/2009 г. по описа на РУ на МВР Кюстендил, с предмет оригиналното свидетелство /италиански талон/ за регистрация на автомобила, със заключение, че първата регистрация на автомобила е 1999 г., като бланката е преправена на 2003 г. и при прочитането на закодираната информация в номер рама е установено, че автомобилът носи година на производство 1999 г. Направени са от съда изводи, че жалбоподателят е имал процесуална възможност да защити позицията си и да представи доказателства, не е оспорил доказателствата по преписката, за което е имал процесуална възможност, с оглед на което не е засегнато правото на процесуална защита на адресата на мярката. Прието е за установено, че първата регистрация на автомобила, предназначен за таксиметров превоз, е през 1999 г., а датата на вписване на автомобила за първи път в регистъра е 18.11.2008 г., т. е. след като са изминали повече от 5 години от първоначалната регистрация, следователно в нарушение на чл. 10, ал. 5 от Наредба № 34/1999 г. за таксиметровия превоз на пътници. Решението е правилно. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че в заповедта липсва индивидуализация на моторното превозно средство, след като такава се съдържа в предложението за издаването й и че в заповедта не се съдържат фактическите основания за издаване на акта, те са посочени в предложението за издаването на заповедта и мотивират хипотезата на чл. 171, ал. 1, т. 2, б."д" от Закона за движение по пътищата за временно спиране от движение на пътно превозно средство, което не отговаря на изискванията, определени в нормативен акт. Административното производство по прилагане на оспорената ПАМ е инициирано по предложение на Районна прокуратура (РП) - Кюстендил, към което е приложен протокол, съставен от експерт от НТЛ при ОДМВР - Кюстендил за извършена техническа експертиза, с която е установено, че има извършени поправки в годината на първоначална регистрация. Наличието на поправка на цифрите, обозначаващи годината на първата регистрация и кодираната в ИН година на производство, са обосновали извода на административния орган, че тази регистрация е извършена преди 2000 г. По този начин е опровергана удостоверената дата на първа регистрация в свидетелството за регистрация на МПС. Последното съставлява констативен административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 2 АПК, като удостоверените с него факти и обстоятелства могат да бъдат опровергани с други допустими доказателствени средства. Независимо, че техническата експертиза е извършена за нуждите на досъдебно производство, протоколът, изготвен от експерт от НТЛ при ОДМВР е писмено доказателство, въз основа на което по предложение на РП - Кюстендил е образувано административното производство по налагане на ПАМ. Предложението за образуване на административно производство е във връзка с установеното нарушение от длъжностно лице в ОДМВР, ето защо следва да се приеме, че компетентният административен орган е образувал производството въз основа на служебно събрани писмени доказателства. Съгласно приложимата норма на чл. 171, т. 2, б."д" ЗДвП, прилага се ПАМ "временно спиране от движение на МПС", което е обозначено с опознавателни знаци за извършване на таксиметрови превози, но не е включено в списък към издаден лиценз или издадено удостоверение за регистрация или не отговаря на изискванията, определени в нормативен акт. Разпоредбата на чл. 10, ал. 5 от Наредба № 34/6.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници, издадена от министъра на транспорта (НТПП, обн., ДВ, бр. 109/14.12.1999 г.) изисква при вписване за първи път в регистъра по чл. 9 от датата на първата регистрация на МПС да не са изтекли повече от 5 години. Неоснователни са доводите, че в заповедта липсва индивидуализация на моторното превозно средство. С оспорената пред съда заповед е постановено спиране от движение на МПС "ДЕУ Ланос" КН 5699АТ. поради това, че не отговаря на изискванията определени в нормативен акт. Несъответствието с разпоредбата на чл. 10, ал. 5 НТПП е основание за образуваното административно производство по налагане на ПАМ, за което касаторът действително не е била уведомен, но фактическите обстоятелства въз основа на които е издадена заповедта - вписване в регистъра за таксиметрови превози в нарушение на чл. 10, ал. 5 НТПП, след като са изтекли повече от 5 години от датата на първата регистрация на МПС, не са опровергани в съдебната фаза на производството. В касационната жалба също не е оспорено констатираното обстоятелство от административния орган за подправка на годината на първата регистрация. Поради това допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила не е повлияло на съдържанието на акта и правилно е преценено като несъществено. При гореизложените съображения, касационната жалба е неоснователна. Административният съд е обсъдил данните за извършена поправка на годината на първоначалната регистрация, поради което е стигнал до верния извод, че към момента на вписване в регистъра за таксиметрова дейност, нормативно предвиденият петгодишен срок е изтекъл и е налице несъответствие с изискванията на чл. 10, ал. 5 НТПП, следователно осъществени са правнорелевантните факти, визирани в посочената хипотеза на чл. 171, т. 2, б."д" ЗДвП, въз основа на която е наложена ПАМ. С оглед изложеното, не са налице касационни основания за ревизиране на съдебния акт, който е постановен в съответствие с нормите на материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Съдът е провел последователен контрол за законосъобразност на оспорената заповед, ангажираният доказателствен материал е обсъден и преценен в неговата съвкупност и съотносимост. Оспореното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, Върховният административен съд, Седмо отделение