Решение № 6868 от 19.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3848/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на ТД на Митница Варна, срещw решение № 2340/24.02.2026 г., постановено по адм.д. № 2995/2025 г. на Административен съд Варна, с което е отменен мълчалив отказ на директора на ТД Митница Варна да се произнесе по заявление рег. № 32-249705/14.08.2025 г., подадено от И. Ш., гражданка на държавата Израел, и преписката е изпратена на директора на ТД Митница Варна за произнасяне по подаденото от И. Ш., заявление рег. № 32-249705/14.08.2025 г. в частта за изплащане на законна лихва върху сума в размер на 5478,93 лв. за периода 01.10.2024 г. – 29.10.2025 г. и законна лихва върху сума в размер на 21915,73 лв. за периода от 01.10.2024 г. до датата на възстановяването й. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. В условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от ответната страна. Ответникът по касационната жалба - И. Ш., изразява становище за неоснователност на жалбата в писмен отговор. Претендира разноски в писмена молба – становище. По делото е постъпила молба с правно основание чл. 176а от АПК от директора на ТД на Митница Варна, с искане за изменение на решение № 2340/24.02.2026 г., постановено по адм.д. № 2995/2025 г. на Административен съд Варна, в частта за разноските. Претендира се намаление на присъдените съдебни разноски. Ответникът по молбата - И. Ш., изразява становище за неоснователност на искането за изменение на решението, в частта му за разноските и за обоснованост на определения размер на адвокатското възнаграждение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, но не по съображенията изложени в нея. Установено е, че на 01.10.2024 г., на МП Летище Варна, служители в ТД на Агенция Митници са извършвали проверка на пътниците, пристигнали с полет 6Н713 Тел Авив, Израел за Варна, сред които били И. Ш. и съпругът й О. Б. и още трима техни роднини. В салона за пристигащи пътници зоната за митнически контрол е била с ясно разграничени коридори, обособени с различни цветове и светещи табели с надписи „Червен коридор - за деклариране“ и „Зелен коридор - нищо за деклариране“ на български и английски език. Петимата се насочили към зеления коридор, откъдето преминавали лицата, които нямали нищо за деклариране. Единият от двамата митнически служители върнал пътниците за проверка. Ш. представила документ за самоличност и била установена като I. S., израелска гражданка, като била помолена да постави пренасяния от нея багаж на лентата на стационарен рентген и да премине през „червен коридор“. Попитали я колко парични средства носи, като същата отговорила, че носи около 12 000-13 000 долара. В определеното за целта помещение паричните средства били изброени и се установили сумите от 12 800 щатски долара и 2 500 евро. За извършените действия бил съставен протокол за извършена митническа проверка № 24BG002003M041777/01.10.2024 г., като с разписка за задържане е задържана недекларираната сума. При проверката е установено, че всички лица пренасят парични средства, но само пренасяните от И. Ш. и съпругът й подлежат на деклариране, тъй като надвишават лимита за пренасяне през границата на страната от трета страна. Служителите на ТД Митница Варна приели, че е налице нарушение на чл.10а, ал.2 от Валутния закон и на Ш. е съставен акт за установяване на административно нарушение. На 20.12.2024 г. е издадено наказателно постановление № BG2024/2000-206/2024 г., което е оспорено от И. Ш. пред РС - Варна. Със заявление № 32-1706/03.01.2025 г., процесуалният представител на жалбоподателката е поискал от ТД на Митница Варна да бъде извършено прихващане, като разликата бъде върната по сметка на доверителите му. Във връзка с депозираното заявление от началника на отдел МРР при ТД Митница Варна е изготвена служебна бележка рег. № 32-7062/08.01.2025 г. до началника на отдел ФУСРС на ТД Митница Варна, с която е изразено становище, че сумата, представляваща разлика между задържаната от нея сума и постановената с наказателното постановление сума в размер на 5478,93 лв. може да бъде върната. В тази връзка е приложено платежно нареждане от 14.01.2025 г., с което по сметката на О. Б. – съпруг на жалбоподателката, е възстановена цялата задържана сума и от двамата в общ размер на 27 939,92 USD. С Решение № 433/05.04.2025 г., постановено по АНД № 239/2025 г. по описа на Районен съд Варна, е отменено наказателно постановление № BG2024/2000-206/2024 г., издадено от директора на ТД Митница Варна. Решението е обжалвано пред Административен съд Варна, който с решение № 7891/14.07.2025 г. по КАНД № 1091/2025 г. го е оставил в сила. Установено е, че административното производство, по отношение на което е постановено и първоинстанционното съдебно решение, е образувано по заявление № 21-249805/14.08.2025 г., с което И. Ш. е поискала от директора на ТД на Митница Варна да й бъде върната задържаната сума в размер на 5478,93 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 01.10.2024 г. до деня на нареждането й по банковата сметка на съпруга й, както и да й бъде изплатена законната лихва за забава върху разликата до пълния размер на задържаните средства в размер на 21915,73 лв., считано от 01.10.2024 г. до деня на нареждането за възстановяването й. В тази връзка от директора на ТД на Митница Варна е изпратено писмо рег. № 32-257569/22.08.2025 г., с което на процесуалния представител на жалбоподателката е предоставен 7-дневен срок за отстраняване на нередовности по подаденото заявление. Със заявление вх. № 32-325789/23.10.2025 г. процесуалния представител на жалбоподателката е предоставил на административния орган изисканите допълнителни доказателства – банкова сметка, пълномощно и изпълнителен лист. Установено е, че със служебна бележка рег. № 32-329031/27.10.2025 г. началникът на отдел МРР при ТД Митница Варна е поискал от началника на отдел „ФУСРС“ при ТД на Митница Варна да бъдат изплатени в полза на И. Ш. поисканите суми в размер на 1850,00 лв. – представляващи присъдени по АНД № 239/2025 г. по описа на ВРС и КАНД № 1041/2025 г. по описа на Административен съд Варна, разноски, както и да бъде възстановен депозит в размер на 5478,93 лв. по приложената към заявлението банкова сметка. В тази връзка по преписката е приложено платежно нареждане от 29.10.2025 г., от което е установено, че сума в размер на 5478,94 лв., представляваща обезпечение за глоба по наказателно постановление № 206/2024 г., е възстановена на жалбоподателката. В процесния случай, административният съд е приел, че предмет на разглеждане е подадена жалба срещу мълчалив отказ на директора на ТД Митница Варна да се произнесе по подадено заявление № 32-249705/14.08.2025 г. от И. Ш., с което е поискано изплащане на законна лихва за забава, считано от 01.10.2024 г. до деня на нареждането й по банковата сметка на съпругът й, както и изплащане на законна лихва за забава върху разликата до пълния размер на задържаните средства – 21915,73 лв., считано от 01.10.2024 г. до деня за нареждането за връщане по сметката на съпруга й. Направен е извод, че оспорването е редовно и допустимо. С първоинстанционното решение съдът е отменил мълчаливия отказ на директора на ТД Митница Варна да се произнесе по заявление рег. № 32-249705/14.08.2025 г., подадено от И. Ш. и е изпратил преписката на директора на ТД Митница Варна за произнасяне по подаденото от И. Ш., заявление рег. № 32-249705/14.08.2025 г. в частта за изплащане на законна лихва върху сума в размер на 5478,93 лв. за периода 01.10.2024 г. – 29.10.2025 г. и законна лихва върху сума в размер на 21915,73 лв. за периода от 01.10.2024 г. до датата на възстановяването й. Първоинстанционният съд е обосновал приложимостта на чл. 10а от Валутния закон, съгласно който в компетентността на митническите органи е задържането на парични средства, пренесени през границата на страната, които не са декларирани. Съгласно чл. 11, ал. 13, ако в сроковете по ал. 1 или 11 не се вземе решение от други компетентни органи за по-нататъшно задържане на паричните средства в рамките на друго производство или установените факти и обстоятелства не оправдават по-нататъшното задържане на паричните средства, те се връщат чрез банков превод и/или в брой на лицето, от което са задържани, или на изрично упълномощено от него лице. Административен съд Варна е приел, че е налице искане за връщане на задържани парични средства в размер на 5478,93 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 01.10.2024 г. до деня на нареждането й по банковата сметка на съпруга й, както и да й бъде изплатена законната лихва за забава върху разликата до пълния размер на задържаните средства в размер на 21915,73 лв., считано от 01.10.2024 г. до деня на нареждането за възстановяването й. Съдът е обосновал извод, че в случая лисва произнасяне по частта от искането, касаеща претендираните лихви. Обоснован е извод, че компетентен да се произнесе по искането е директорът на ТД Митница Варна, който е следвало да се произнесе с изричен акт. Въз основа на събраните доказателства съдът е направил извод, че компетентният административен орган не се е произнесъл въпреки заявлението и водената кореспонденция, нито е прекратил производството. Прието е, че е налице отказ от провеждане на процедура и издаване на краен административен акт. Първоинстанционният съд е обосновал извод, че мълчаливият отказ на компетентния орган не съдържа мотиви, като същите не могат да бъдат заместени от съображения в хода на административното и съдебното производство. Мълчаливият отказ по чл. 58, ал. 1 от АПК е възприет за незаконосъобразен поради липса на мотиви, което възпрепятства произнасянето на съда по същество, в резултат на което преписката е върната на компетентния административен орган за решаване на въпроса и при отказ за постановяване на мотивиран акт. Решението е недопустимо. По делото липсва спор относно фактите и същите правилно са установени от първоинстанционния съд. Установено е, че на 01.10.2024 г. на И. Ш. е издаден акт за установяване на административно нарушение № BG01102024/2000/В-191 от главен инспектор в ТД Митница Варна във връзка с нарушение на чл. 10а, ал. 2 от Валутния закон /В3/, с което виновно е нарушила чл. 18, ал. 2 от ВЗ. С акта са задържани недекларирани по установения ред 12 800 USD и 2 500 EUR с равностойност в лева към момента на извършване на нарушението, възлизаща на 27 394, 66 лв. Във връзка с извършеното нарушение е издадено наказателно постановление № BG2024/2000-206/НП от 20.12.2024 г. от директора на ТД Митница Варна. Със заявление № 32-1706/03.01.2025 г., процесуалният представител на И. Ш. е поискал от ТД на Митница Варна да бъде извършено прихващане, като разликата бъде върната по сметка на доверителите му. Във връзка с депозираното заявление от началника на отдел МРР при ТД Митница Варна е изготвена служебна бележка рег. № 32-7062/08.01.2025 г. до началника на отдел ФУСРС на ТД Митница Варна, с която е изразено становище, че сумата, представляваща разлика между задържаната сума и постановената с наказателното постановление сума в размер на 5478,93 лв. може да бъде върната. В тази връзка е приложено платежно нареждане от 14.01.2025 г., с което по сметката на О. Б. – съпруг на И. Ш., е възстановена цялата задържана сума и от двамата в общ размер на 27 939,92 USD. С решение № 433/05.04.2025 г., постановено по АНД № 239/2025 г. по описа на Районен съд Варна, е отменено наказателното постановление. Решението е потвърдено с решение № 7891/14.07.2025 г. по КАНД № 1091/2025 г. на Административен съд Варна. Между страните не е спорно, че с платежно нареждане от 29.10.2025 г. сумата в размер на 5478,94 лв., представляваща обезпечение за глоба по издаденото на И. Ш. наказателно постановление е възстановена. Установено е, че административното производство е инициирано със заявление № 21-249805/14.08.2025 г., с което И. Ш. е поискала от директора на ТД на Митница Варна да й бъде върната задържаната сума в размер на 5478,93 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 01.10.2024 г. до деня на нареждането й по банковата сметка на съпруга й, както и да й бъде изплатена законната лихва за забава върху разликата до пълния размер на задържаните средства в размер на 21915,73 лв., считано от 01.10.2024 г. до деня на нареждането за възстановяването й. Поради липсата на произнасяне в законоустановения срок от страна на административния орган по цитираното заявление И. Ш. е депозирала жалба пред Административен съд Варна срещу мълчалив отказ. С уточняваща молба от 19.12.2025 г. жалбоподателаката е уточнила, че оспорва мълчалив отказ на директора на ТД Митница Варна за изплащане на законна лихва върху сумата от 5478, 93 лв. за периода от 01.10.2024 г. до 29.10.2025 г., както и за изплащане на законната лихва върху разликата между отнетите 27 394,66 лв. и глобата по отмененото наказателно постановление от 5478,93 лв., възлизаща в размер на 21915,73 лв. за периода от 01.10.2024 г. до датата на възстановяването й. Първоинстанционният съд неправилно е приел наличието на годен за съдебно оспорване мълчалив отказ. В процесния случай непроизнасянето на директора на ТД на Митница Варна по заявлението на И. Ш. за възстановяване на задържаната сума в размер на 5478,93 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 01.10.2024 г. до деня на нареждането й по банковата сметка на съпруга й, както и да й бъде изплатена законната лихва за забава върху разликата до пълния размер на задържаните средства в размер на 21915,73 лв., считано от 01.10.2024 г. до деня на нареждането за възстановяването й, не формира мълчалив отказ като годен предмет на съдебен контрол. Мълчаливият отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК представлява законно презумирано отрицателно волеизявление от страна на компетентния административен орган по отправено до него искане за издаване на административен акт с конкретно предвидено съдържание. За да се определи непроизнасянето на административен орган като мълчалив отказ, е необходимо да е налице редовно и допустимо искане, за органа да е налице нормативно установена компетентност да реши съответния въпрос и в законово установения срок същият да не се е произнесъл. При липсата на задължение за произнасяне по искането, непроизнасянето на административния орган не представлява мълчалив отказ, тъй като срок за произнасяне на органа по чл. 57 АПК въобще не започва да тече. По аргумент от предписанието на чл. 4, ал. 1 АПК, административните органи действат само в рамките на своята компетентност. По тази причина не може да бъде субект на мълчалив отказ орган, който не е овластен да издаде изричен административен акт, т. е. не е законно овластен да се произнесе в определен срок с властническо волеизявление по искането, с което е сезиран. В случая следва да бъде съобразено, че с подаденото до митническия орган заявление не е поискано издаването на индивидуален административен акт, с който да се признаят, изменят, погасят или установят права или задължения по смисъла на чл. 21 АПК, а е отправена претенция за заплащане на законна лихва върху суми, които са били задържани във връзка с проведено административнонаказателно производство и впоследствие възстановени след отмяна на наказателното постановление. Нито в специалния закон – Закона за митниците и Валутния закон, нито в АПК е предвидено административно производство, в рамките на което митническите органи да се произнасят с административен акт относно дължимостта и размера на законната лихва при възстановяване на суми вследствие отмяна на наказателно постановление. Следователно отправеното искане не поражда за административния орган задължение за произнасяне с индивидуален административен акт, поради което непроизнасянето не формира мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 АПК. Спорът относно дължимостта на законна лихва върху възстановените суми е имуществен спор относно отговорността на държавата за вреди от незаконосъобразна административна дейност, за който защитата се реализира по исков ред, а не чрез оспорване на мълчалив отказ. Видно от събраните по делото доказателства се установява, че обективираното в заявлението № 21-249805/14.08.2025 г. от И. Ш. искане, представлява искане за заплащане на обезщетение за незаконно отнетата и задържана сума, което обезщетение тя определя, като размер на базата на дължимата законна лихва. Като е приел обратното, отменил е несъществуващ мълчалив отказ и е върнал преписката на административния орган за произнасяне, първоинстанционният съд е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен, а производството по делото – прекратено. При съобразяване на така направените изводи е основателно искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски, като на основание чл. 143, ал. 3 от АПК възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 25 от наредбата за заплащането на правната помощ. Следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт за двете съдебни инстанции общо в размер на 205 евро. При изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, първо отделение