Решение № 3140 от 24.3.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Алфа инвест ЕООД- град Пловдив, представлявано от управителя Р. Костов, чрез адвокат Л. Карамитева, насочена срещу Решение 6107/ 27.10.2021г. по административно дело 11572/ 2020г. по описа на Административен съд- София- град (АССГ). В жалбата са изложени доводи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие със събраните доказателства. Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на решението на Комисията за енергийно и водно регулиране (Комисията/ КЕВР). Ответникът- Комисия за енергийно и водно регулиране в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Иванова, счита подадената касационна жалба за неоснователна и недоказана, а постановеният съдебен акт за правилен и законосъобразен. Моли да се остави решението в законна сила и в полза на КЕВР да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът- Водоснабдяване и канализация ЕООД- гр. Пловдив (ВиК), в писмен отговор, чрез управителя О. Кулишев, счита жалбата за неоснователна. Процесуалният представител на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Смята, че за съдебния акт не са налице касационните отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Върховният административен съд, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Решаващият съд е бил сезиран с жалба на Алфа инвест ЕООД срещу Решение Ж-673 от 27.10.2020г. на КЕВР, с което е прекратено административното производство, образувано по жалба от 30.01.2020г., подадена от жалбоподателя, срещу Водоснабдяване и канализация ЕООД- гр. Пловдив. Решаващият съд е посочил, че при проверка на дружеството от служители на ВиК в гр. Пловдив в УПИ Х-540 1311 е установен строеж на изкоп, и изградени 10 броя сондажи с монтирани помпи. На основание откритата партида 00104792402 за ползване на услугите канал и пречистване са издадени 4 броя фактури, без да е сключен договор по Наредба 7/2000 г. с Алфа инвест" ЕООД. Бил монтиран разходомер UFP 10. Поради несъгласие с начислената сума, било подадено възражение от касатора и Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. Пловдив е преразгледало формираните задължения на Алфа инвест" ЕООД за услугата пречистване на отпадъчни води" с нови кредитни известия. Инкасирането на услугата пречистване на отпадъчни води" изчислена по цена за промишлени и други стопански потребители" със степен на замърсеност е корегирана с цена за битови и приравнените към тях потребители. Дружеството пред КЕВР и адм. съд е оспорвало правилно ли Водоснабдяване и Канализация" ЕООД гр. Пловдив начислява и калкулира суми вследствие на заустване на води в канализационната мрежа. Видно от изготвения хидрогеоложки доклад за строителния обект и данните от монтирания разходомер UFP 10" са начислени задължения за услугите отвеждане на отпадъчните води" и пречистване на отпадъчните води" по цена за битови и приравнените към тях потребители" за периода 29.03.2019 г. - 25.06.2019 г.. С обжалваното решение съдът е ОТХВЪРЛИЛ оспорването на Алфа инвест ЕООД срещу Решение Ж-673 от 27.10.2020г. на КЕВР, с което е прекратено административното производство, образувано по жалба с вх. В-11Р-00-3 от 30.01.2020г., подадена от жалбоподателя, срещу Водоснабдяване и канализация ЕООД гр. Пловдив. Съдът, за да приеме този резултат, въз основа на доказателствата по делото и установената фактическа обстановка, е направил извод за неоснователност на оспорването от страна на дружеството. При анализа на събраните в хода на административното и съдебно производство писмени доказателства, първоинстанционният съд е приел, че оспореното пред него Решение Ж-673 от 27.10.2020г. е издадено от компетентен орган, в установената форма и при спазване на административно-производствените правила и на материалния закон. Обсъдил е твърденията на жалбоподателя, като е анализирал дали са подкрепени с доказателства. Преценил е като неоснователно възражението на жалбоподателя, че Водоснабдяване и канализация ЕООД- гр. Пловдив неправилно начислява и калкулира суми вследствие на заустване на води в канализационната мрежа. В заключение е приел, че решението на КЕВР е законосъобразно и подадената срещу него жалба е била отхвърлена като неоснователна. Решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са твърденията на касатора, че съдът не се е съобразил с твърденията на ищеца и събраните доказателства. Решението на адм. съд е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Решаващият съд в проведеното съдебно производство е събрал и анализирал относимите доказателства, като е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства. Съдът е преценил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно критериите на чл. 146 от АПК. Мотивите в съдебното решение са формирани на база възприетите факти и дават отговори на спорните въпроси- чл. 172а, ал. 1 и ал. 2 АПК. Неоснователно е и твърдението на касационния жалбоподател, че решението е издадено в нарушение на материалния закон. При правилно установена фактическа обстановка съдът е изградил правни изводи в съответствие с материалния закон. Правомощията на КЕВР в областта на водоснабдяването и канализацията се определят със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) по аргумент от чл. 21, ал. 7 ЗЕ, а за регулирането на цените по чл.12, ал.1, т.1- т.5 от ЗРВКУ. Съобразно чл. 22, ал. 1 от Закона за енергетиката, КЕВР разглежда жалби на потребители срещу лицензианти, свързани с изпълнението на лицензионната дейност. Съгласно чл. 22, ал. 7 ЗЕ, редът за подаване на жалби, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове са уредени в наредбата по чл. 60 от ЗЕ- Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката /Наредба 3 от 21.03.2013 г./. Видно от нормата на чл. 147 от Наредба 3/ 2013 г., за лицензиране на дейностите в енергетиката Комисията следва да се произнесе по постъпила жалба с изричен акт. В изпълнение на правомощията си, КЕВР може да постанови решение, с което да прекрати преписката, когато не установи нарушение на условията по лицензията, какъвто е и настоящият случай. С оглед правомощията, с които разполага и предвид конкретната фактическа обстановка, КЕВР е постановила законосъобразно решение, на основание чл. 22, ал.1, ал.5 и ал.7 от ЗЕ, вр. чл. 147, ал.1 от Наредба 3/ 2013г. Първоинстанционният съд подробно е обсъдил проведената от КЕВР процедура и правилно е приел, че не е налице нарушение на разпоредбите на процесуалния и материалния закон. При извършената проверка на Водоснабдяване и канализация ЕООД гр. Пловдив е изискана информация, и са събрани относимите доказателства. Изготвен е доклад на основание чл. 145 ал. 1 от Наредбата, разгледан от Комисията. Приетото административно решение, съдържа подробни мотиви. Посочените действия по издаването му водят до извода, че е спазена процедурата по чл. 144 и чл.145 от относимата Наредба 3 от 2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. Административният съд правилно е преценил за законосъобразно Решение Ж-673 от 27.10.2020 г. на КЕВР и обосновано е отхвърлил жалбата на лицето срещу това решение. Съдът обосновано е установил липсата на сключен договор между Алфа Инвест ЕООД и Водоснабдяване и канализация ЕООД гр. Пловдив по реда на Наредба 7 от 14.11.2000г. за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места и извършени контролни пробонабирания (Наредба 7 от 2000г.). На жалбоподателя са издавани фактури за пречистване на отпадъчни води по цена за промишлени стопански производители, които са сторнирани от Водоснабдяване и канализация ЕООД гр. Пловдив на по- ниските за битови абонати. Поради това Комисията правилно е приела, че допуснатата грешка е отстранена и липсват основания за даване на указания на ВиК оператора за извършване на корекция. Обоснован е изводът на съда, че спорът между страните се свежда до установяване на основателността на начисляването от страна на Водоснабдяване и канализация ЕООД гр. Пловдив на цена за услуга отвеждане на отпадъчни води и пречистване. Доколко при формиране на крайната цена на услугата е съобразен чл. 14 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Правилно административният съд установява, че за обекта на дружеството жалбоподател е необходимо отвеждане на отпадъчните води, формирани от подпочвени и дъждовни води в канализационната система, експлоатирана от Водоснабдяване и канализация ЕООД- гр. Пловдив. Жалбоподателят е потребител на услугите на ВиК дружеството по смисъла на &1, т.2 ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1 от Наредба 4 от 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредба 4 от 2004г.). По отношение на отвеждането на отпадъчните и/ или дъждовни води се прилага разпоредбата на чл. 4, ал. 5 от същата наредба, според който канализационните системи се ползват за отвеждане, пречистване и заустване в съответен водоприемник на отпадъчните и/ или дъждовните води от имотите на потребителите. По смисъла на § 1, ал. 1, т. 33 от Допълнителните разпоредби на Закона за водите (ЗВ) "канализационна система" е съвкупност от канализационни отклонения, улични канализационни мрежи в урбанизираните територии, отвеждащи колектори и пречиствателни станции или пречиствателни съоръжения, чрез които се извършва отвеждане на отпадъчните и/ или дъждовните води от имотите на потребителите, пречистването им и при необходимост обеззаразяването им до необходимите качества и заустването им в съответния воден обект. Неоснователен се явява довода на жалбоподателя, че на дружеството не следва да се начислява такса, защото не ползва услугата пречистване, тъй като прелива чисти води в канализационната система. От страна на дружеството не са опровергани констатациите, установени при проверките и изложени в решението на адм. орган. От негова страна не са ангажирани доказателства за това, че липсва необходимост от пречистване, поради това, че водите, които се заустват са условно чисти. Не е поискано и сравнение на качествата на водите при водовземането от сондажите и на заустваните води от канализацията, за което следва да са налице данни- чл.120, чл.124, чл.174, ал.1, т.1 и т.2 от ЗВ. Водовземане от подземни води с цел "водопонижение" следва да се извършва на основание разрешително за водовземане по чл.44, ал.1, чл.50, ал.1 от ЗВ. Дружеството не сочи и не представя такова разрешително, при което да е извършван собствен мониторинг на качеството на подземните води- чл.56, ал.1, т.14, чл. 174, ал.1, т.1 от ЗВ. Не сочи информация за индивидуалните емисионни ограничения от разрешителното за заустване на ВиК Пловдив- чл.46, ал.1, т.3, чл.56, ал.4, т.3, т.4 и чл.130 от ЗВ. Съответно не може да се обсъди въпроса дали отнетите подземни води имат по- добро качествено съдържание от пречистваните от ВиК води, което да сочи липса на необходимост от услугата "пречистване". Процесните цени правилно са определени от КЕВР при съблюдаване на чл. 14, ал. 4 ЗРВКУ и съобразно Наредба за регулиране на цените на водоснабдителните и канализационните услуги - чл. 13, ал. 5 ЗРВКУ. Цената за ВиК услугата "отвеждане на отпадъчни води и пречистване" е определена съобразно потребителя и в зависимост от степента на замърсеност. Освен това нормативно не се предвижда отделно плащане на "отвеждането" на водите и на тяхното "пречистване". Задължението на оператора на водопреносната мрежа да предлага услугите по чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги е в пряка връзка с изискването на чл. 14, ал. 2 от същия закон за прилагане на принципа за единна цена на ВиК услугата. По изложените съображения обжалваното съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на ответника за присъждане на направените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение е основателно. Касаторът следва да заплати на КЕВР сума в размер на 100 лв., определена, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, Трето отделение