Решение № 11433 от 24.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6926/2024 г.

Производството e по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 27, ал. 6 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет./. Образувано е по касационна жалба на Г. П. П. от гр. София, подадена чрез адвокат С. Георгиева, против Решение 1488 от 07.03.2024 г., постановено по адм. дело 982/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед ЗД/Д-С-КС-005/23.01.2024 г. на директора на Дирекция Социално подпомагане /ДСП/ - Красно село, гр. София, относно спешното настаняване на детето К. П. П. в семейство на роднини, съпрузите О. П. П. и И. М. П., дядо и баба по бащина линия на детето. Наведените в жалбата възражения относно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценката на съвкупния доказателствен материал, довели до неправилно приложение на материалния закон по отношение на наложената мярка за закрила на дете - временно настаняване по административен ред, установена в хипотезата на чл. 25, ал.1, т. 1 ЗЗДет., във вр. чл.33, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето /ППЗЗДет./ са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т.3, пр.1 и пр.2 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отменен издадения административен акт. Ответникът директорът на Дирекция Социално подпомагане Красно село, гр. София, не изразява становище по касационната жалба. Ответниците - О. П. П. и И. М. П., чрез процесуалния си представител адв. С. Стоев, в писмени отговори оспорват основателността на касационната жалба. Намират първоинстанционното решение за правилно, поради което искат оставянето му в сила. Ответникът К. П. П., чрез особен представител Д. Митов, не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед ЗД/Д-С-КС-005/23.01.2024 г., издадена от директора на ДСП - Красно село, гр. София, с която на основание чл. 26, ал. 1 и чл. 27, ал.1 ЗЗДет, вр. чл. 25, ал.1, т.1 ЗЗДет. и чл.33 ППЗЗДет. малолетното дете К. П. П., роден на [дата], е настанено временно и при условията на спешност, считано от 23.01.2024 г. до произнасяне на съда, съгласно чл.28 ЗЗДет, в семейство на роднини, съпрузите О. П. П. и И. М. П., дядо и баба по бащина линия на детето. Първоинстанционният съд намира за безспорно установена фактическата обстановка, описана в приложения по делото Доклад за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила спрямо дете изх. СЛ/Д-С-КС/2254-003 от 23.01.2024 г., изготвен по постъпил сигнал по електронната поща на 23.01.2024 г. от РДСП София-град. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира за обосновано наличието на предпоставките по чл.25, ал.1 ЗЗДет., с оглед разпореденото настаняване на дете извън семейството. Формиран е извод, съобразно който доколкото детето се отглежда от неговите баба и дядо по бащина линия, по отношение на които безспорно е установено, че разполагат с необходимите условия за отглеждането му и които изрично са изразили съгласието си за това в приложени декларации по чл.24, ал.3 ЗЗДет, както и че други близки и роднини към настоящия момент не са установени, с тази мярка за закрила се постига и целта на закона да бъде защитен най - добрия интерес на детето. Развити са съображения, че оспореният административен акт има характер на временна административна мярка, която осигурява защита на дете в риск до разрешаване на въпроса от съответния районен съд. Върховният административен съд шесто отделение, споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател, че съдът не е разпределил доказателствената тежест между страните. При спазване на разпоредбата на чл. 170, ал. 3 АПК съдът е дал указания относно разпределението на доказателствената тежест, видно от определение от 13.02.2024 г. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Към обжалваното съдебно решение са изложени мотиви, в които в съответствие с чл. 172а, ал. 2 от АПК, са посочени становищата на страните, установените по делото факти и формираните правни изводи по прилагането на закона. По изложените съображения, касационната инстанция намира, че първоинстанционното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Съдът е подложил на самостоятелна преценка всички събрани по делото доказателства и доводи на страните, които са относими към спорния предмет, а формираното вътрешно убеждение относно фактите и обстоятелствата от обективната действителност не се отклонява от правилата на формалната и правната логика. При спазване на чл. 168, ал. 1 от АПК е извършена проверка за законосъобразност на всички основания по чл. 146, т. 1 5 от АПК. Принципно положение е, че съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. С разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК законодателят е предвидил, че установяването на нови факти от значение за делото след издаването на акта се преценяват към момента на приключване на устните състезания. При наличието на горната разпоредба, съдът е задължен при извършваната от него проверка за законосъобразност на обжалвания административния акт да съобрази всички факти и обстоятелства, имащи значение за правилното разрешаване на спора. Предвид изложеното неоснователни са доводите на касатора, съобразно които първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на основания, които не са съществували към датата на издаване на акта, с което е допуснал съществено процесуално нарушение при преценка законосъобразността на акта към момента на издаването му. В хода на съдебното производство безспорно е установено, че след издаване на процесната заповед по отношение на майката на детето с протоколно определение 121/30.01.2024 г. по ВЧНД 20241000600105 / 2024 г. по описа на Апелативен съд София е взета мярка за неотклонение задържане под стража , като към датата на проведените устни състезания по делото липсват данни за промяната й. Този факт от значение за делото, установен след издаване на акта до приключване на устните състезания в първоинстанционното производство, на основание чл.142, ал.2 АПК правилно е съобразен от съда. С установяване на изискуемите от приложимата правна норма юридически факти, предпоставките за прилагане на мярката временно настаняване на дете в семейството на роднини по административен ред, разписана в хипотезата на чл. 25, ал.1, т.1 ЗЗДет., във вр. чл.33, ал.1 ППЗЗДет. и чл.27, ал.1 ЗЗДет., са доказани. В случая предприетата мярка за закрила на детето е в съответствие с най-добрия интерес на детето, обезпечаването на който е свързано със способността на родителите да се грижат за него - § 1, т. 5, б. "д" от ДР на ЗЗДет. Във всички случаи, водещ принцип и целта на закона е осигуряването на най-добрия интерес на детето. На основание § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет. този интерес съставлява преценка на: желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето. Административният съд е обосновал подробно правните си изводи в съответствие с установените фактически обстоятелства, отделяйки спорното от безспорното при вярна преценка на фактите. Материалноправната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ППЗЗДет. предвижда предприемане на спешно настаняване извън семейството в случаите, когато има опасност за здравето и живота на детето. В тези случаи не се извършва предварително проучване на възможността за настаняването на детето в семейство на роднини или близки с подготвено становище за годността на близките или роднините да отглеждат детето (чл. 24 от ППЗЗДет). На основание чл. 33, ал. 2 от ППЗЗДет. настаняването се извършва незабавно след получаването на сигнала със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане", а на основание следващата алинея 3 проучването започва незабавно и се извършва в срок до 10 дни от издаване на заповедта. Обезпечителният характер на мярката по отношение на интересите на детето изисква провеждане на бързо административно производство, като административното решение следва да бъде взето незабавно. В контекста на изложеното, наведените възражения досежно липсата на обективни данни за наличието на предпоставките по чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗЗДет., във връзка с неизвършена оценка на родителския капацитет на майката и неосъществено всеобхватно проучване на случая, са неоснователни. Спазена е и разпоредбата на чл. 33, ал. 3 ППЗДет. проучването е започнало незабавно с изготвения преди издаване на заповедта социален доклад за оценка на постъпил сигнал, приет като доказателство от първоинстанционния съд - официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, като издаден от длъжностно лице в кръга на службата му и след извършена проверка по установения ред и форма, с който са установени факти и обстоятелства с правно значение и основание за издаване на обжалваната заповед. Защитата на най-добрите интереси на детето е право, принцип и процесуално правило, основаващо се на оценка на всички елементи от интересите на дете или деца в конкретна ситуация. Когато се оценяват и определят най-добрите интереси на детето с оглед вземане на решение по отношение на конкретна мярка, трябва да се съобразят: конкретната фактическа обстановка по случая, като се установи кои елементи имат отношение към оценката на най-добрите интереси, да им се придаде конкретно съдържание и да се определи тежестта на всеки от тях спрямо останалите; за тази цел се следва производство, осигуряваща правни гаранции и правилно прилагане на правото. В конкретния случай, първоинстанционният съд е съобразил релевантните фактически обстоятелства по спора, относими към защитата на най - добрия интерес на детето. Първоинстанционното решение е съответно и на практиката на Съда по правата на човека и основните свободи, (решението Cristescu v. Romania, 13589/07), според която държавата има задължение да предприеме мерки за защита на най висши интереси на детето. Съобразно практиката на Съда по правата на човека по приложението на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧ) националният съд дължи да осигури справедлив баланс между интересите на детето и тези на родителя, като се подчертава, че водещ е интересът на детето (решение на Голямата камара, по делото Sahin v. Germany, 30943/96). В този смисъл е и решението на Съда по правата на човека по делото Ribic v. Croatia, ( 27148/12). Неоснователни са касационните възражения относно наличие на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, водещи до отмяна на съдебния акт. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорената заповед, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване, обуславящи разпоредените правни последици. Предвид изложеното Върховният административен съд състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1- во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,