Решение № 7947 от 11.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16652/2013 г.

Решение № 7947 от 11.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16652/2013 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на ЕТ "Петър Лазаров", представляван от Петър Лазоров Мицов, чрез адв. И. Ангелов, против решение № 6303 от 17.10.2013 г. по адм. д. № 5369/2013 г. на Административен съд София - град с доводи, че е недопустимо и неправилно, поради което следва да се отмени със законните последици. Ответната страна - Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" към Министерството на труда и социалната политика /МТСП /, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери оспореното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение, в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, съдът е отхвърлил изцяло исковата молба на ЕТ "Петър Лазаров", представляван от Петър Лазаров Мицов, срещу Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" към МТСП за заплащане на сумата от 230 лв., представляващи имуществени вреди - заплатено адвокатско възнаграждение по нахд № 1125/2011 г. на РС Перник и кнахд № 44/2012 г. на АС Перник, ведно със законната лихва от 22.02.2012 г. до подаване на исковата молба, както и лихва от подаване на исковата молба до окончателното й плащане, по което дело е отменено Наказателно постановление № 23 - 2302542/16.06.2011 г. на директора на Дирекция "Инспекция по труда" Софийска област. По делото са събрани относимите към спора доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено. При изяснена фактическа обстановка са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Твърдението в касационната жалба, че оспореното решение е недопустимо, като постановено от некомпетентен съд - Административен съд София - град, а не Районен съд София, е неоснователно. Това е така, защото с окончателно определение № 9057 от 14.05.2013 г. на Софийски градски съд е оставена без уважение частната жалба с вх. № 1006943/19.02.2013 г., подадена от ЕТ "Петър Лазаров", представляван от Петър Лазаров Мицов, срещу определението от 07.02.2013 г. по гр. д. № 44102/2012 г. на СРС, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Административен съд София - град. По делото правилно е прието, че в случая не е налице незаконосъобразен акт по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Както вярно административният съд е посочил, отмененото наказателно постановление не може да се приравнява на отменен административен акт, тъй като налагането на административно наказание не се определя като типична административна дейност. Това е постоянната практика на Върховен административен съд. Неговото издаване и отмяна се извършва по реда на ЗАНН, което производство има санкционен характер и крайният акт по същество е израз на правозащитна дейност. С оглед липсата на издаден и съответно отменен по реда на АПК административен акт, ЗОДОВ е неприложим, поради отсъствието на елемент от фактическия състав на правната норма за реализиране на отговорността на държавата по този специален ред. Правилно е прието и че исковата претенция е недоказана. Това е така поради факта, че дори и да се разглеждаше производството по ЗОДОВ и да се търсеше наличие на трите предпоставки по чл. 1 от закона, то исковата претенция за имуществени вреди не следва да бъде уважавана, тъй като липсват имуществени вреди, причинени на ищеца като следствие от издаването на наказателно постановление - държавата отговаря за причинените вреди, които са настъпили като непосредствена последица от незаконното разпореждане, действие или бездействие на администрацията, а изразходването на средства за адвокатско възнаграждение за защита пред съд не може да се определи като пряка вреда от административна дейност. От изложеното е видно, че касационните основания по чл. 209 от АПК не са налице. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение