Решение № 10537 от 2.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1213/2023 г.
ВАСПърво отделение02.11.2023 г.докладчик Полина Якимова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 1454/07.12.2022 г. на Административен съд Бургас, постановено по адм. д. 1637/2022 г.
Решението не подлежи на обжалване
Председател: /п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА Членове: /п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА/п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по касационната жалба на началник отдел Оперативни дейности Бургас в дирекция Оперативни дейности в главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП чрез юрк. Динева срещу Решение 1454/07.12.2022 г. на Административен съд Бургас, постановено по адм. д. 1637/2022 г., с което, по жалбата на С. Кирязов, едноличен търговец с фирма ЕТ Сток С. Кирязов, [ЕИК], гр. Бургас, [жк], [адрес], е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ ФК-67-0094255/12.07.2022 г., издадена от началника на отдел Оперативни дейности Бургас в дирекция Оперативни дейности в главна дирекция Фискален контрол" при ЦУ на НАП, потвърдена с Решение ГДФК-108/01.08.2022 г. на горестоящия административен орган, с която е разпоредено запечатване на търговски обект бензиностанция Черни връх, намираща се на главен път Бургас - Средец и забрана на достъп до него за срок от 3 дни. Наведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, чието осъществяване се аргументира с довод, че извършеното от търговеца нарушение по чл. 59а, ал. 1, изр. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба Н-18/2006 г./ във връзка с чл. 118, ал. 10 ЗДДС е установено по несъмнен начин; че административният акт съдържа подробни, ясни и последователни мотиви относно срока и целта на налагане на ограничителната мярка. Претендира се отмяна на решението и постановяване на ново такова, с което жалбата на търговеца да бъде отхвърлена, както и деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба, С. Кирязов, едноличен търговец с фирма ЕТ Сток С. Кирязов, в писмено становище отрича основателността й с позоваване на Решение на СЕС от 4 май 2023 година по дело С-97/21. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното първоинстанционно решение с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Пред Административен съд Бургас е оспорена ЗНПАМ ФК-67-0094255/12.07.2022 г., издадена от началника на отдел Оперативни дейности Бургас в дирекция Оперативни дейности в главна дирекция Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект бензиностанция Черни връх, намираща се на главен път Бургас - Средец и забрана на достъп до него за срок от 3 дни. Ограничителната мярка е наложена за нарушение по чл. 59а, ал. 1, изр. 3 от Наредба Н-18/2006 г. във връзка с чл. 118, ал. 10 ЗДДС. Проверяващите констатирали, че за три доставки на течно гориво газьол по три АДД с дата 21.04.2022 г., отчетени от нивомерната измервателна система, са изпратени данни до сървъра на НАП на 21.04.2022 г. в 18.23.50 часа, 16.51.58 часа и 16.29.38 ч. Въвеждането на УКН на еАДД за доставени количества горива трите АДД, е следвало да се извърши чрез баркод четец при постъпването им, вместо което това е сторено на 22.04.2022 г. в 11.31 ч. С обжалваното решение съдът е отменил административния акт като материално незаконосъобразен поради приложимост на изключението по чл. 118, ал. 11, т. 5 от ЗДДС, според което данни по чл. 118, ал. 10 ЗДДС не се подават от получателя по доставки, които е отчел като получени чрез ЕСФП. Но дори при извод, че нарушението е установено по несъмнен начин, то е преустановено на следващия календарен ден, което обуславя извод за непропорционалност на административната принуда. Решението е правилно. Съгласно чл. 118, ал. 1, б. г) ЗДДС ПАМ се налага на лице, което не подава данни от ЕСФП по чл. 118 в Националната агенция за приходите. Според чл. 118, ал. 10 от същия закон данните за доставката на течни горива се подават на датата на данъчното събитие. Поддържаният от администрацията пропуск на задълженото лице доставчик/получател по доставка на течни горива е за подаване в НАП на данни по чл. 118, ал. 10 ЗДДС за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис. При действието на чл. 59а, ал. 1 и ал. 3, т. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин получателят по доставката на течни горива подава данните в НАП чрез електронен документ за получаване /ЕДП/ за потвърждаване на полученото количество гориво. Това задължение е различно от задължението по чл. 118, ал. 6 ЗДДС на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, да предават по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. В съответствие с чл. 3, ал. 2 от Наредба Н-18 лицето, което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, е длъжно да регистрира и отчита продажбите на течни горива чрез издаване на фискална касова бележка от ЕСФП, включително за платените чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, наличен паричен превод или пощенски паричен превод по ал. 1. В чл. 3, ал. 3 от Наредбата е възпроизведена разпоредбата на чл. 18, ал. 6 ЗДДС, като за целите на определянето на наличните количества горива като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежаща на метрологичен контрол. Не е субект на задължението за подаване на данни по реда на чл. 118, ал. 10 ЗДДС получателят за доставки, които е отчел като получени чрез електронната си система с фискална памет /вж. чл. 118, ал. 11, т. 5 ЗДДС/. По установяванията на първостепенния съд полученото от едноличния търговец количество гориво на 21.04.2022 г. е било отчетено чрез нивомерната измервателна система и данните са изпратени до НАП чрез изградената дистанционна връзка. Правилен е изводът на първостепенния съд, че дори при доказаност на нарушението, то е преустановено преди извършването на проверката от органите по приходите и почти три месеца преди издаване на ЗНПАМ. Принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС има за цел да дисциплинира търговците при осъществяване на тяхната стопанска дейност, но както многократно ВАС се е произнасял по сходни случаи, когато мярката е наложена след преустановяване на нарушението, тя има характер на санкция, а принудителните административни мерки не изпълняват такава функция - в този смисъл са решението по адм. д. 10079/2022 г. на ВАС и цитираната в него съдебна практика. Несъобразяването на ПАМ с принципа на пропорционалност съответства на приетото от СЕС в неговото решение от 4 май 2023 г. по дело С-97/21 (т. 50, т. 51). Като е отменил ЗНПАМ като незаконосъобразна, Административен съд Бургас е постановил правилно решение, което не страда от пороците, заявени в касационната жалба. Водим от горното и на основание на чл. 222, ал. 1, изр. 1, предл. 1 АПК Върховният административен съд, състав на Първо отделение,