Решение № 11910 от 9.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13959/2013 г.

Решение № 11910 от 9.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13959/2013 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Ивелина Илиева, в качеството й на процесуален представител на Гено Колев Генов, управител на "Винарна Селановци Ахинора" ЕООД, срещу решение № 421 от 15.07.2013 г. по адм. дело № 438 по описа за 2012 г. на административния съд - Велико Търново. С него е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу ревизионен акт № 061102770 от 22.12.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Велико Търново, потвърден с решение № 190 от 6.04.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Велико Търново относно начислен ДДС в размер на 683.20 лв. и лихва за забава в размер на 135.54 лв. за данъчен период м. 10.2009 г. и отказано право на данъчен кредит в размер на 137 147.78 лв. за данъчен период м. 05.2011 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се също, че решението е недопустимо, без да са изложени съображения затова. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Велико Търново оспорва същата като неоснователна чрез депозирано становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК от процесуалния представител юрисконсулт Мариан Иванов. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е частично основателна. Административният съд - Велико Търново е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 061102770 от 22.12.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Велико Търново, потвърден с решение № 190 от 6.04.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Велико Търново. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на търговското дружество по прилагането на ЗДДС за ревизирани данъчни периоди от 7.10.2008 г. до 31.05.2011 г., като с него е начислен ДДС в размер на 683.20 лв. и лихва за забава в размер на 135.54 лв. за данъчен период м. 10.2009 г. и отказано право на данъчен кредит в размер на 137 147.78 лв. за данъчен период м. 05.2011 г. В хода на административното производство е установено, че търговското дружество, което е регистриран земеделски производител, обработва пшеница и слънчоглед, като са добити определени количества земеделски култури от този вид. Произведената продукция е продавана, като през м. 10.2009 г. е осъществена продажба на слънчоглед, без това да е отразено в счетоводството на дружеството. Освен това е отказано право на данъчен кредит в размер на 137 147.78 лв. за данъчен период м. 05.2011 г. по фактура № 0000001003 от 30.05.2011 г., издадена от "Технопътстрой" ЕООД с предмет на доставката "извършено СМР по Протокол № 1 и договор за строителство на обект Винарна Ахинора". Констатирано е, че по фактурата има само авансово плащане от 8.12.2010 г. В ревизионното производство е извършена насрещна проверка на доставчика и е връчено ИПДПОЗЛ. По писмени обяснения на управителя на това дружество се установява, че СМР са превъзложени на "Строителство и монтаж" ООД. На това дружество също е извършена насрещна проверка и е връчено ИПДПОЗЛ, като с писмени обяснения на управителя на това дружество е установено, че е нает подизпълнител "Дончев" ЕООД, като цялото строителство е предоговорено. На това последно дружество е извършено насрещна проверка и е връчено също ИПДПОЗЛ. Според ревизиращия орган не са представени доказателства за закупени, съхранявани и вложени материали, като след приключването на ревизията са представени допълнително доказателства. Същите са преценени като недоказващи действителното осъществяване на процесните СМР, като е прието, че жалбоподателят не е реален получател по отношение на тези работи. Възложена е експертиза за определяне на пазарната цена на строителните услуги, като е констатирано несъответствие между стойността, определена от експерта и тази по акт обр. 19. Тази фактическа обстановка по спора е установена и в съдебното производство, като в него също са събрани доказателства и са изслушани съдебно-техническа експертиза, съдебно-счетоводна експертиза и съдебно-графологическа експертиза. Първоинстанционният съд е обсъдил заключенията по назначените съдебни експертизи, но не е кредитирал. Обосновал е извод за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспорения ревизионен акт. Според него изпълнител на строителната услуга е "Дончев" ЕООД и негови подизпълнители. По отношение на това търговско дружество се установява кадрова и техническа обезпеченост, но според съда не се доказва при условията на пълно насрещно доказване реалното изпълнение на процесните СМР. Жалбоподателят не е твърдял, че този подизпълнител сам е изпълнил всички посочени в акт обр. 19, се твърди, че е ползвал също подизпълнители - "Цейс ЕООД, "Юро къмпани Т. М. И." ЕООД, "Стоби С Сървис" ЕООД, ЕТ "Пламен Пейчев - Техни 67", "Арка консултинг хаус" ЕООД и "Корса Тим България" ЕООД. Представени са договори с тези дружества, както и с "Булмекс" ЕООД, "Омикрон" АД, "Термометал инженеринг" ЕООД, с "Ръш-2007" ЕООД, с "Фри стойл груп" ЕООД, с "Космополитън уорд вижън" ЕООД. От тези крайни подизпълнители не са представени никакви доказателства за материална и техническа обезпеченост, за да изпълнят строителните услуги, които са диференцирани по вид, както и дали са отчитали разходи за тях. Според съда е изместен центърът на доказване, а именно, че СМР са изпълнени в обема, в който са описани в акт обр. 19 под № 1 от 30.05.2011 г., което е безспорно, без да се доказва кои са действителните изпълнители на СМР, както и доставката на материали. По повод втория спорен момент относно начисления ДДС за м. 10.2009 г. относно продажба на слънчоглед за сумата 4 099.20 лв., според съда не са ангажирани никакви доказателства, които да обосноват различен извод от този за начисляване на ДДС, на основание чл. 86, ал. 2, във връзка с чл. 6 и чл. 25, ал. 2 от ЗДДС за извършената доставка. Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е основателна в частта, в която е направена преценка за законосъобразност на ревизионния акт по повод отказаното право на данъчен кредит в размер на 137 147.78 лв. за данъчен период м. 05.2011 г. По делото безспорно е установено, че процесните СМР са възложени по силата на договор на "Технопътстрой" ЕООД, като главен изпълнител. Той от своя страна е осъществил превъзлагане на "Строителство и монтаж" ООД с подизпълнител на обекта "Дончев" ЕООД. По делото безспорно е установено, че са извършени процесните СМР за обект "Винарна "Ахинора", с. Селановци, а спорът се свежда до това кой е действителният изпълнител на същите, понеже е извършено превъзлагане. Липсата или не на клауза за превъзлагане в основния договор не може да съставлява аргумент за нереалност на доставката, след като с последващите действия се установява, че на практика страните са се съгласили на това. Не следва да бъде тълкуван превратно и фактът на непълното плащане на уговорената крайна цена от 822 886.52 лв., а заплащане на част от нея в размер на 684 000.00 лв. Настоящата съдебна инстанция споделя изцяло защитната теза на дружеството - жалбоподател. Експертът по назначената по делото съдебно-техническа експертиза е проследил осъществяването на доставката подробно, като е направена съпоставка между количествено-стойностните сметки на обекта и извършената реална дейност, съгласно представените актове обр. 19 и този към процесната фактура. По повод на оспорването на последния чрез съдебно-графологическа експертиза е установена неговата автентичност. Чрез техническата експертиза са проследени позициите по отделните актове и тяхната количествена обвързаност. Осъществен е анализ на вложения материал, къде е извършена строителната услуга и на цялата строителна документация, с която обектът е предаден. Отграничено е кое от СМР е извършена ръчно и кое чрез механизация. Констатирана е техническа (собствена и наета техника) и кадрова (собствени и наети работници) обезпеченост при подизпълнителя "Дончев" ЕООД от експерта по съдебно-счетоводната експертиза. Както е приел съда не са установени и различия между вложеното по договор с главния изпълнител и свършената и отчетена работа. От съдебно-счетоводната експертиза, след проверка на счетоводствата на възложителя, ревизирания субект, на главния изпълнител и подизпълнителя, е направен извод за редовно водено счетоводство и отразяване на всички дейности по повод изпълнението на основния договор. Всички дейности по процесните СМР, изпълнени от подизпълнители на "Дончев" ЕООД са въз основа на договори, представени по делото и преписката, като тяхното изпълнение е проследено от двамата съдебни експерти съответно в техните заключения по двете категории експертизи. Обектът е приет, като са издадени всички необходими строителни книжа. По делото не е спорен фактът на начисляване на ДДС. Настоящият съдебен състав не споделя аргумента на съда, че реалността на СМР за обсъждания обект не се явява доказана, поради недоказаност на кадровата и техническа обезпеченост на подизпълнителите на основния подизпълнител. Приемането на тези съображения би довело до проследяване на веригата от стопански субекти, което рефлектира върху механизма на облагане с ДДС и принципите, които го ръководят при конкретната фактическа обстановка по делото и липса на данни за данъчна измама. В тази част обжалваното решение следва да се отмени и постанови решение по съществото на спора с отмяна на ревизионния акт. Същият се явява законосъобразен в другата част на спора, понеже по делото не са ангажирани никакви доказателства относно липсата на основание за начисляване на ДДС в размер на 683.20 лв. и лихва за забава в размер на 135.54 лв. за данъчен период м. 10.2009 г. Обжалваното решение в тази част следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото и на основание чл. 161 от ДОПК на касатора следва да се присъдят съдебни разноски за двете инстанции съобразно уважената част от жалбата в размер на 11 526.17 лв., а на ответната страна в размер на 300.00 лв., и на основание наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата редакция, в сила от 28.03.2014 г., чл. 8, ал. 1, т. 1 от нея. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение