Решение № 409 от 27.09.2010 г. на ВКС по н. д. № 380/2010 г.

Решение № 409 от 27.09.2010 г. на ВКС по н. д. № 380/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Производството е образувано по протест на Зам. апелативен прокурор при В. апелативна прокуратура, против решение № 63 от 24.03.2010 г. по внохд № 44/2010 г. на Великотърновски апелативен съд. Протеста е с оплакване за нарушение на закона, който е приложен неправилно-касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Твърди се, че подсъдимата Т. Б. при конкретните условия на видимост е имала възможност в момента на възникване на опасността за движение да намали или спре управляваното от нея МПС и предотврати удара. Прави се искане за отмяна па решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за отстраняване на допуснатото нарушение. Прокурорът не поддържа протеста като намира, че произшествието е непредотвратимо, при установената скорост на движение на автомобила. Причина за настъпване на вредните последици, е и неправилното изпълнение на предпазната ограда. Защитата на подсъдимата Б. -адв. Варамезов намира протеста за неоснователен. Представя и писмено становище, в което излага съображения за правилността на оправдателната присъда и на потвърдителното въззивно решение. ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 3 от 11.01.2010 г. по нохд № 471/09 г., Л. окръжен съд е признал подсъдимата Т. Т. Б. за невинна в това, на 24.01.2009 г. при управление на МПС, да е нарушил правилата за движение и по непредпазливост да е причинила смъртта на седем годишния и син-Дилен Р. Б., поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдана по предявеното и обвинение по чл. 343 ал. 1, б. "в", вр. с чл. 342, ал. НПК. С протестираното решение присъдата е потвърдена. Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК намира, че протеста е НЕОСНОВАТЕЛЕН. Според протеста, въззивният съд е нарушил процесуалните правила при проверката и анализа на доказателствата, което довело до неправилно приложение на закона. Оспорват се констатациите на въззивния съд и правните изводи за обективната и субективна несъставомерност на деянието извършено от подсъдимата Т. Б.. По принцип при обсъждане въпроса дали е приложен правилно материалния закон, касационната инстанция не може да приема други, освен установените фактически положения, ако не са допуснати нарушения при събирането, проверката, анализа и оценката на доказателствените материали от въззивната инстанция. Въззивният съд с основание е възприел изцяло фактическата обстановка за станалото ПТП, след като отново е обсъдила доказателствената съвкупност събрана от първоинстанционния съд. Даден е мотивиран и ясен отговор на всички възражения в протеста срещу оправдателната присъда на решаващия съд в изпълнение на изискванията на 379, ал. 2 НПК. Те са напълно идентични с направените и пред касационната инстанция и затова не се налага да бъдат повтаряни.. Спазени са правилата за оценката на доказателствените източници и са направени верни изводи от тях. Те се основават на подробни съображения, формирани логически последователно и научно подкрепени от заключенията на вещите лица. От гласните и писмени доказателства и назначените и приети от първоинстанционния съд тройна и допълнителна авто-технически експертизи, безспорно е установен механизма по който е станало произшествието. Безспорно е установено, че от момента когато насрещно движения се автомобил е бил възприет от подсъдимата като опасност в нейното платно за движение, и тя е възприела маневра с отклоняването на управлявания от нея автомобил вдясно по банкета за да избегне челен удар с него, той е попадал в опасната и зона за спиране, т. е. удара е бил непредотвратим. Допълнителна причина за настъпилите вредни последици е и дефектната и неправилно монтирана предпазна ограда. Налице е внезапност, която е била непредвидима и неочаквана за подсъдимата, за да и бъдат вменени във вина нарушения на правилата за движение. Касае се за случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК и правилно подсъдимата Б. е призната за невинна и оправдана по повдигнатото й обвинение, след като е изпълнила предписанията на правилата за движение по отношение на скоростта, но не е могла и не е била длъжна да предвиди и предотврати настъпването на обществено опасните последици. Водачите на МПС не могат да бъдат държани отговорни за това, че не са предвидили евентуално неправомерно поведение от друг или други участници в движението, освен ако за това поведение е имало достатъчно обективни данни, които преценени поотделно и в тяхната цялост сочат наличието на опасност за движението и налагат на водача да се съобрази с правилото на чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП. Решението като правилно и законосъобразно следва да остане в сила. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н. ж.