Решение № 1950 от 26.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9214/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране, срещу решение 14162 от 08.08.2024 г. постановено по адм. дело 3937/2024 г. по описа на Административен съд София-град. С доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му, като се постанови ново по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата против оспорения пред съда административен акт. Иска присъждане на разноските по делото и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът Електроразпределение север АД не взема становище по касационната жалба. Ответникът Стожер 2008 ЕООД не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита обжалваното решение за правилно. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок. Производството пред Административен съд София-град се е развило по жалба на Електроразпределение север АД, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, срещу решение Ж-229 от 14.03.2024 г., на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ), във вр. с чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 от 21.03.2011 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката и чл. 6, т. 4 и т. 8 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), на дружеството са дадени задължителни указания: в 7-дневен срок от получаване на решението Електроразпределение Север АД в съответствие с чл. 65 от Наредба 6 да продължи процедурата, като насрочи дата за присъединяване на новоизградената електрическа централа към електрическата мрежа в с. Стожер, област Добрич; 2. В 7-дневен срок след изпълнение на указанията по т. 1 Електроразпределение Север АД да представи доказателства на КЕВР. За да постанови този резултат КЕВР е приела, че електроразпределителното дружество е извършило нарушение на чл. 59, чл. 65 и чл. 66 от Наредба 6 от 24 февруари 2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (Наредба 6 - отм.) С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт и е върнал преписката на КЕВР за ново произнасяне, при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на съдебния акт. Съобразно този резултат са присъдени и разноски по делото. За да постанови този резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган в кръга на предоставените му по закон правомощия, при необходимия кворум и мнозинство за вземане на решение, в предвидената от закона писмена форма, но в нарушение на административнопроизводствените правила, установени в разпоредбата на чл. 35 АПК, както и на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Административният акт се явява немотивиран, като това е резултат от липсата на изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост. Съдът е осъществил дължимата преценка на относимите към спора доказателства, събрани в хода на административното и съдебно производство. Въз основа на установените по делото факти е извел правни изводи, които надлежно е мотивирал. Обоснован е изводът на съда, че оспореното пред него решение е постановено в нарушение на изискванията на чл. 35 АПК и не отговаря на законовите изисквания за мотивиране на административния акт по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Пред КЕВР е подадена жалба от Стожер-2008 ЕООД по повод получено уведомление от Електроразпределение Север АД, че сключеният между тях договор за присъединяване от 19.07.2023 г. е изтекъл на 30.09.2023 г., съгласно чл. 95 от Наредба 6 в този период е следвало да бъдат съгласувани проекти, такива липсват и е необходимо дружеството да стартира нова процедура за проучване. Уведомлението е във връзка с подадено на 18.09.2023 г. заявление от Стожер-2008 ЕООД за извършено монтиране на инсталация за производство на електрическа енергия по смисъла на чл. 31, ал. 1 от ЗЕВИ за обект, фотоволтаична централа с предоставена мощност 30 кW, който не е по чл. 24, т. 1 ЗЕВИ. Правилно е прието в обжалваното решение, че вместо съображения по спорните въпроси повдигнати от страните в административното производство, обжалваното пред съда решение на КЕВР съдържа единствено извод, че Стожер-2008 ЕООД преди изтичане на срока на сключения между страните договор за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия, е внесло в ЕРП Север заявление за извършено монтиране на инсталация за производство на електрическа енергия, към което е приложило изискуемите се от чл. 65 и чл. 66 от Наредба 6 документи, съответно в срока по чл. 65 електроразпределителното дружество е следвало да насрочи дата за присъединяване на обекта към електрическата мрежа. Мотивирането на административния акт е гаранция за неговата законосъобразност, даваща възможност на страните в административното производство да се запознаят със съображенията на административния орган за издаването му, съответно съдът да осъществи дължимата се преценка на съответствието му с материалния закон. Такава преценка в случая не е извършена, като административният орган формално, без да извърши анализ на установените факти е приел изпълнение на законовите задължения от Стожер-2008 ЕООД и съответно е дал указания на разпределителното дружество да продължи процедурата по чл. 65 от Наредба 6 (отм.). Както правилно е прието в обжалваното съдебно решение, КЕВР на първо място дължи преценка за наличие на компетентност да разгледа подадената до нея жалба, с оглед направените в нея искания и съдържанието на уведомлението на електроразпределителното дружество, което я е породило. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 4 и т. 8 ЗЕВИ, на които решението на комисията се основава, тя осъществява контрол при провеждането на процедури за присъединяване на енергийни обекти за производство на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи и за спазването на сроковете по процедурите за присъединяване, като осъществява и други правомощия в областта на възобновяемите източници, възложени й с този закон и с други нормативни актове. От тези разпоредби не следва възможност КЕВР да извършва намеса в договорни правоотношения възникнали при прилагането на закона. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 22, ал. 1 , т. 1 от Закона за енергетиката, съгласно която Комисията разглежда жалби на ползватели на мрежи и съоръжения срещу оператори на преносни и разпределителни мрежи, добивни предприятия, оператори на съоръжения за съхранение на природен газ и оператори на съоръжения за втечнен природен газ, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон. Отделно от това, с оглед възможността КЕВР да осъществява контрол при провеждане на процедури за присъединяване и спазване на сроковете им, от обжалваното пред съда нейно решение не става ясно коя е приложимата в случая. Безспорно е установено по делото, че предмет на процедурата е фотоволтаична централа, като е сключен договор за присъединяване и като обект за производство на електрическа енергия извън тези, уредени по ЗЕВИ. Уведомлението на електроразпределителното дружество, срещу което Стожер-2008 ЕООД възразява в подадената до КЕВР жалба, се основава на чл. 95 от Наредба 6 (отм.), който е в Раздел ІV Проектиране и изграждане на съоръжения за присъединяване от Глава пета Ред за присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници. Заявлението на Стожер-2008 ЕООД по съществото си е по чл. 96, ал. 1 от Наредба 6 (отм.) за извършено монтиране на инсталация за производство на електрическа енергия от възобновяем източник. Приложимостта на тези разпоредби не е намерила отражение в обжалваното пред съда решение на КЕВР. Същото се основава единствено на чл. 65 от Наредба 6 (отм.), който е в Раздел ІV на Глава трета Ред за присъединяване на електрически централи към електрическите мрежи извън тези, уредени по ЗЕВИ. Но според чл. 101 от Наредба 6 (отм.), само за неуредените в тази глава (Глава пета) случаи, се прилагат разпоредбите на глава четвърта. Липсата на мотиви към административния акт е достатъчно основание за отмяната му. Съдът следва да провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК, като при липса на мотиви в административния акт, тази проверка е невъзможна. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за правилно, споделя мотивите му, съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 2 , изр. второ АПК препраща към тях, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение