Решение № 4413 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7357/2019 г.

Решение № 4413 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7357/2019 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Агенция "Митници", подадена чрез главен юрисконсулт К. Станкулова, против решение № 2675/17.04.2019 г. по адм. д. № 11301/2018 г. на Административен съд – С.-град, в осъдителната му част. Твърди, че решението е неправилно в тази част поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Възразява, че обезщетение не се дължи поради това че не е налице незаконосъобразно уволнение на Петров през исковия период. Моли да бъде отменено решението в обжалваната му част. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба – К. Петров, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Не са налице касационните отменителни основания на съдебния акт по чл. 209, т. 3 от АПК. При установената фактическа страна са обосновани изводите на съда, че в съответствие с разпоредбата на чл. 104, ал. 1 ЗДСл (в относимата редакция, обн. ДВ, бр. 95 от 2003 г.), когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на брутната си заплата за цялото време, през което не заема държавна служба, но за не повече от 10 месеца. Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред АССГ е образувано по искова молба от К. Петров против Агенция "Митници" за присъждане на обезщетение в размер на 6489, 36 лв. за периода 21.12.2010 г. до 27.07.2011 г., през който жалбоподателят не е заемал държавна служба поради отменена по-късно от органа по назначаването заповед за прекратяване на служебното му правоотношение, ведно с мораторната лихва, считано от 27.07.2011 г. до 21.11.2011 г. в размер на 217, 53 лв., ведно със законната лихва до окончателното заплащане на сумата и за обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода 22.08.2011 г. до 22.11.2011 г. в размер на 1664, 10 лв. във връзка с нарушеното законно право на ищеца да получи обезщетение за безработица, поради това, че не е бил осигуряван за този риск от органа по назначаването, ведно със законната лихва, считано от постъпването на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата. С обжалваното решение на Административен съд – С.-град е осъдена Агенция "Митници" да заплати на основание чл. 104, ал. 1 ЗДСл., на К. Петров сумата 6489, 36 лв., представляваща обезщетение за периода 21.12.2010 г. – 27.07.2011 г., през който Петров не е заемал държавна служба, поради отменена с Решение № 468/01.07.2011 г. на органа по назначаването Заповед за прекратяване на служебното му правоотношение № 14072/21.12.2010 г., ведно със законната лихва, считано от 22.11.2011 г. до окончателно изплащане на сумата, както и мораторна лихва за забава на основание чл. 86 ЗЗД, считано от 27.07.2011 г. до 21.11.2011 г. в размер на 217, 53 лв., както и разноски по делото в размер на 657 лв. Отхвърлен е предявеният от Петров срещу Агенция "Митници" иск за заплащане на сумата 1664, 10 лв., представляваща обезщетение за вреди в размер на неполучено обезщетение за безработица за периода 22.08.2011 г. – 22.11.2011 г., поради невнасяне на дължимите осигуровки от Агенция "Митници", ведно със законната лихва. В мотивите си съдът е приел, че съгласно чл. 104, ал. 1 ЗДСл (в относимата редакция, обн. ДВ, бр. 95 от 2003 г.), когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на брутната си заплата за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 10 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението. В процесната хипотеза, с влязло в сила административно решение, постановено в производство по чл. 99 и сл. АПК, е отменена влязлата в сила заповед за прекратяване на служебното правоотношение от 21.12.2010 г. на ищеца. Оспорването по общия ред, предвиден в АПК, и възобновяването на производството по издаване на индивидуални административни актове, са способи за защита срещу незаконосъобразни административни актове и е без значение по кой от двата процесуални реда е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Решението е правилно. Предмет на касационно обжалване е решението в осъдителната му част. Съдът задълбочено е анализирал фактите по делото в съответствие с приложимия материален закон. Доказателствата по делото установяват, че със Заповед № 14072 от 21.12.2010 г., издадена от директора на Агенция "Митници" служебното правоотношение на К. Петров с Агенция "Митници", М. Р., е било прекратено на основание чл. 103, ал. 1, т. 5 ЗДСл. С Решение № 468 от 01.07.2011 г. директорът на Агенция "Митници" е възобновил административното производство, на основание чл. 99, т. 2 и т. 4, предл. второ АПК, и е отменил своя Заповед № 14072 от 21.12.2010 г. Това решение е издадено след като на 02.05.2012 г. в Централното митническо управление на Агенция "Митници" е получено писмо с рег. № 4423/8 от зам. – районен прокурор на Районна прокуратура – Р., с което адресатът бил уведомен за отпадане на основанието, посочено в чл. 103, ал. 1, т. 5 ЗДСл за прекратяване на правоотношението на Петров, предвид това, че наказанието "лишаване от свобода", което е наложено на лицето е заменено с "пробация" по силата на влязло в сила решение от 19.04.2011 г. на Разградския окръжен съд. На 27.07.2011 г. е съставен протокол от същата дата за удостоверяване встъпването на Петров в длъжност "старши инспектор" в М. Р., съгласно Решение № 468 от 01.07.2011 г. на директора на Агенция "Митници". С. З. № 4032 от 23.08.2011 г., на основание чл. 107, ал. 1, т. 7, във вр. с ал. 7, ал. 1, т. 6 ЗДСл, във вр. с чл. 10, ал. 10, във вр. с чл. 10, ал. 1, предл. първо от Закона за митниците и предвид решения на две съдебни инстанции и това на ответника от 01.07.2011 г., служебното правоотношение на Петров било прекратено. Установено е от служебната книжка на ищеца, че за периода от 21.12.2010 г. до 27.07.2011 г., той не е работил по служебно правоотношение и не е получавал възнаграждение, както и от трудово правоотношение. Обосновани и в съответствие с приложимия материален закон са изводите на съда, че претенцията на К. Петров по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител е основателна. В този смисъл съдът правилно е съобразил и указанията в отменителното решение № 12742/03.10.2013 г. по адм. д. № 11423/2012 г. на ВАС, трето отделение. В това решение касационната инстанция е приела, че във всички случаи, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, без оглед на конкретното основание за прекратяване, нормата регламентира обезщетения на общо основание. Независимо дали уволнителната заповед е била отменена по административен или по съдебен ред, или органът по назначение е отменил същата при условията на чл. 123, ал. 3 ЗДСл, за държавния служител възниква правото на обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл. Съгласно чл. 224 АПК указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. По изложените съображения решението е правилно и следва да бъде оставено в сила в обжалваната му част. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2675/17.04.2019 г. по адм. д. № 11301/2018 г. на Административен съд – С.-град, в частта, с която е осъдена Агенция "Митници" да заплати на основание чл. 104, ал. 1 ЗДСл, на К. Петров сумата 6489, 36 лв., представляваща обезщетение за периода 21.12.2010 г. – 27.07.2011 г., през който Петров не е заемал държавна служба заради отменена с Решение № 468/01.07.2011 г. на органа по назначаването Заповед за прекратяване на служебното му правоотношение № 14072/21.12.2010 г., ведно със законната лихва, считано от 22.11.2011 г. до окончателно изплащане на сумата, както и мораторната лихва за забава на основание чл. 86 ЗЗД, считано от 27.07.2011 г. до 21.11.2011 г. в размер на 217, 53 лв., както и разноски по делото в размер на 657 лв. В останалата част решението е влязло в сила. Решението е окончателно.