Решение № 8400 от 29.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1693/2020 г.

Решение № 8400 от 29.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1693/2020 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът –Директор на дирекция "Контрол" при ТД на НАП София моли да бъде отменено решение № 7276/25.11.2019 г. по адм. дело № 9206/2019 г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отменена негова заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ № 0390834/16.07.2019 г. като неправилно. Подържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния и процесуални закони. Подробни съображения излага в жалбата си и в становище по съществото на спора, изразено от процесуалния представител юрск. Недков. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Ч. М." ООД гр. София, чрез процесуалния представител адв. Л. Димитров - в писмен отговор на касационната жалба и молба изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил ЗПАМ № 0390834/16.07.2019 г. на директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП София, с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – магазин "Ч. М.", намиращ се в гр. Гоце Делчев, ул. "Тодор Александров" № 38, стопанисван от "Ч. М." ООД, за срок на ПАМ от 14 дни, на основание чл. 118, чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и от ЗДДС, чл. 25, ал. 1 и ал. 3 и чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. В мотивите си съдът е приел, че оспореният пред него административен акт не е съобразен с материалния закон, тъй като не е установен юридическият факт, осъществяващ хипотезата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС и обуславящ приложение на диспозицията на праната норма, а именно – да е осъществена от търговеца продажба на стоките в обекта, така както са индивидуализирани в акта. Според съда не са установени съществени реквизити на договора за продажба, а именно страните по сделката, което е в доказателствена тежест на издателя на акта, така както и му е указано при разглеждане на спора пред съда. Съдът правилно е възприел фактическата обстановка и въз основа на нея е направил законосъобразни и обосновани правни изводи. Не е доказано сключването на договори за продажба, тъй като нито в оспорената ЗПАМ, нито в констативния протокол за извършена проверка не са коректно индивидуализирани купувачите на трите стоки. Посочването им като "трима ОП" не е достатъчно за установяване на страната по сделката. За една от стоките липсва и посочена цена в протокола, не е установено и времето на заплащането на стоките. Извън представения протокол не са ангажирани други доказателства от ответника по жалбата за установяване съществените реквизити на извършените продажби. Протоколът, макар и подписан без възражения, поради това, че не съдържа достатъчно данни за релевантни факти и обстоятелства, не е достатъчен за установяване извършване на нарушението, за което е издадена ЗПАМ. При касационната проверка се установи също, че за описаното нарушение, предмет на ЗПАМ няма данни, нито твърдения, да е съставен АУАН и съответно да е издадено НП. Съгласно чл. 193 от ЗДДС установяването на нарушенията на този закон се извършва по реда на ЗАНН. Според чл. 193, ал. 2 от ЗДДС актовете за нарушение се съставят от органите по приходите. Цитираните норми изискват да бъде съставен акт за административно нарушение след съставянето на протокола за извършената проверка, какъвто не е приложен по делото, вкл. и пред касационната инстанция. Предвид чл. 193, ал. 1 от ЗДДС нарушението - при липса на акт за установяването му, не е установено по предвидения в закона ред. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на разноски в размер 500 лв., така както се претендира и за които е представен списък на разноски и доказателства за плащането им. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,