Решение № 16383 от 3.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1281/2019 г.

Решение № 16383 от 3.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1281/2019 г., IV о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител юрисконсулт Л. Железарова, против решение № 48/7.01.2019 г. постановено по адм. дело № 472/2018 г. на Административен съд-Русе, с което е отменен негов акт изх. № 01-6400/79/31.08.2018 г. за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. за кампания 2017 г. и преписката е върната за ново произнасяне. Релевирани са доводи за неправилност на решението като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът – Производствена кооперация "Зора", чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. Шабанова, оспорва касационната жалба и претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на ПК "Зора", против акт изх. № 01-6400/79/31.08.2018 г. за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" за кампания 2017 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". На 3.05.2017 г. Производствена кооперация "Зора" е подала общо заявление за подпомагане за кампания 2017 г., като е заявила плащане по мярка 10 "Агроекология и климат", във връзка с поет петгодишен агроекологичен ангажимент. При извършени автоматични проверки на въведените данни е установено, че парцели 73362-306-2-1 и 73362-949-1-2 са във физически блок, който не попада изцяло в слоя със зимуващи гъски, за което кандидатът е бил уведомен и е поставил подпис и печат върху справката. При извършена редакция от 14.06.2017 г. на заявлението за подпомагане отново са заявени същите парцели по мярка 10. С писмо изх. № 01-6400/28/19.02.2018 г. заместник изпълнителният директор на ДФЗ е уведомил земеделския стопанин на основание чл. 26, ал. 1 АПК за откриване на производство по прекратяване на многогодишния ангажимент, като в указания срок ПК "Зора" не е представила доказателства или възражение срещу направените констатации. Въз основа извършените административни проверки е издадено оспореното уведомително писмо изх. № 01-6400/79/31.08.2018 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което е прекратен поетият агроекологичен ангажимент за кампания 2017 г., на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 7/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., по мотиви, че процентът на допустимата площ през текущата кампания, спрямо размера на одобрената площ за участие по направление "Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение /ВПС-4. 1/" е 86. 41 %. За изясняване на спора е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза, в чието заключение вещото лице е посочило, че парцели 73362-949-1-2 и 73362-306-2-1 попадат извън териториите, определени в чл. 5, ал. 3, т. 1 и/или чл. 4, ал. 1 от Наредбата, тъй като физическите блокове, в които се намират парцелите, не попадат изцяло в слоя по чл. 4, ал. 1 от Наредбата. По същество административният съд е приел, че атакуваният пред него акт е издаден от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия, но при допуснати съществени нарушения на формата на акта и в противоречие с приложимия материален закон. В тази връзка е отбелязано, че в акта не се съдържа позоваване на каквито и да е справки, писма и други документи, от които да се направи извод с какви средства и методи и въз основа на какви критерии е извършено недопускането за подпомагане на двата земеделски парцела. За да отмени оспореното писмо Административен съд-Русе е приел, че незаконосъобразно административният орган е изключил двата парцела, тъй като физическите блокове, в които се намират, не попадали изцяло в специализирания слой. Посочил е, че според изискванията по чл. 5, ал. 1, т. 3 и чл. 26, ал. 6 от Наредбата не се допускат за подпомагане и не се одобряват за участие земеделски парцели, а не физически блокове. Постановеното решение е неправилно. Оспореният акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" е мотивиран. В него се съдържат всички фактически основания, които са съобразени от заместник изпълнителния директор на ДФЗ при издаването му. В таблица 1 от Приложение 1 към административния акт са посочени: референтната /одобрена/ площ, заявената площ през текущата кампания, а в колона 3 – заявената допустима за подпомагане площ в текущата кампания. От приложението е видно, че за 2017 г. ПК "Зора" е заявила 315. 6 ха, които отговарят изцяло на референтната площ, но допустимата площ е в размер на 272. 71 ха, което представлява 86. 41 %. В таблица 2 от приложението са описани причините за намаление на площта. За парцел 73362-306-2-1 със заявена площ 2. 69 ха и парцел 73362-949-1-2 с площ 40. 2 ха е посочено, че парцелите или част от тях попадат извън териториите, определени в чл. 5, ал. 3, т. 1 и/или чл. 4, ал. 1, като във вр. чл. 26, т. 6 от Наредбата не са одобрени за участие. Съдържащите се в акта основания, приложените таблиците към него и описаните в тях парцели, посочените площи, приети за недопустими и причините за това, ведно с данните от административната преписка, ясно отразяват волята на административния орган и несъмнено позволяват упражняването на правото на защита на земеделския стопанин и осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност върху акта. С посочване на разпоредбата на чл. 18, ал. 3, т. 3 във вр. чл. 20, ал. 4 от Наредба № 7/2015 г., административният орган е пояснил причините за прекратяване на агроекологичния ангажимент. Поради това, неправилно съдът е констатирал липсата на фактически и правни основания при издаване на акта, както и че от него не ставало ясно какви видове административни проверки са извършени и въз основа на какви данни. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 52, ал. 1 от Наредбата Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, одобрява, намалява или отказва изплащането на годишната финансова помощ след извършване на административни проверки и проверки на място за изпълнението на изискванията за подпомагане на агроекологичните дейности. А според чл. 37, ал. 2 ЗПЗП Разплащателната агенция извършва административни проверки на подадените заявления чрез интегрираната информационна система, като съпоставя данните от заявленията с данните в регистрите. Административните проверки се извършват автоматизирано, като резултатите от тях се отразяват само в административния акт, с който се взема решение по чл. 11а, ал. 1, т. 1 ЗПЗП по заявленията за подпомагане. Неправилно съдът е достигнал до извод за нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредбата, за направление "Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение", се предоставя подпомагане във физически блокове, попадащи в специализирания слой на земи с висока природна стойност. А според чл. 5, ал. 3, т. 1 за прилагането на агроекологичните дейности по направлението по чл. 3, т. 2 са допустими за подпомагане земеделски парцели, които с цялата си площ попадат в: 1) списък на землищата, в които има местообитания на зимуващи видове гъски съгласно приложение № 1 и 2) специализиран слой на орнитологично значими места, включващ зоните на местообитанията и 3) слоя по чл. 4, ал. 1 /физически блокове, попадащи с цялата си площ в специализирания слой на земи с висока природна стойност/. В чл. 6, ал. 1 от Наредбата е посочено задължението на Министерството на земеделието, храните и горите всяка година до 28 февруари да предоставя на ДФЗ географски цифрови данни за специализираните слоеве по чл. 5, ал. 3 и 4. С писмо изх. № 13-2301/19.04.2016 г. министърът на земеделието и храните /понастоящем министър на земеделието, храните и горите/ е уведомил ДФЗ за изготвяне на слой местообитания на зимуващите гъски в орнитологично важни места, като данните следва да бъдат използвани при извършване на проверките по чл. 4, ал. 1 от Наредбата. Следователно, за да бъдат одобрени за подпомагане земеделските парцели, попадащи в землищата на населените места по Приложение № 1, те с цялата си площ трябва да попадат в специализирания слой на земи с висока природна стойност и в специализирания слой на орнитологично значими места, като изискването е кумулативно. Безспорно е, че изключените парцели, находящи се в землището на с. Тръстеник попадат в обхвата на землищата, в които има местообитания на зимуващи видове гъски по Приложение № 1 към чл. 5, ал. 3, т. 1 от Наредбата. Спорно по делото е обаче дали тези парцели са части от физически блокове, които падат изцяло в обхвата на слоя по чл. 4, ал. 1 от подзаконовия нормативен акт, за да са допустими за подпомагане. В този смисъл неправилно първоинстанционният съд се е позовал единствено на чл. 5, ал. 3, т. 1 и чл. 26, ал. 6 от Наредбата, като е посочил, че не се допускат за подпомагане и не се одобряват за участие земеделски парцели, а не физически блокове, които с цялата си площ не попадат в специализирания слой, без да е направил анализ и на чл. 4, ал. 1 от Наредбата. Съдът е цитирал легалните дефиниции, посочени в Наредбата, за физически блок, блок на земеделско стопанство и земеделски парцел, но въпреки това не е съобразил, че земеделският парцел е блок на земеделското стопанство или част от него, който от своя страна е физически блок или част от него, т. е. земеделският парцел е част от физически блок. Поради тази причина в чл. 4, ал. 1 от Глава втора "Условия за предоставяне на помощта" от Наредбата изрично е посочено, че за избраното от ПК "Зора" направление се предоставя подпомагане във физически блокове, попадащи в специализирания слой на земи с висока природна стойност, а за прилагане на агроекологичните дейности са допустими земеделски парцели, които с цялата си площ попадат в този слой /чл. 5, ал. 3, т. 1/. Установено е от административния орган, което се потвърждава и от изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, че два от заявените за кампания 2017 г. парцели не отговарят на изискванията за подпомагане, поради което и с оглед изискването на чл. 20, ал. 4 от Наредбата, че одобрената площ не може да бъде намалена с повече от 10 на сто спрямо площта, за която има поет ангажимент, правилно същият е прекратен. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на първоинстанционния съд не е съобразено с представените по делото доказателства, поради което като неправилно следва да бъде отменено. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, налице е основание касационната инстанция да се произнесе с ново решение по съществото на спора. Поради това, че законосъобразно административният орган е прекратил многогодишния ангажимент на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредбата и при липсата на установен съществен порок при постановяване на административния акт, жалбата на Производствена кооперация "Зора" срещу акт изх. № 01-6400/79/31.08.2018 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие: , следва да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода от спора, основателно е своевременно предявеното от процесуалния представител на касатора, искане за присъждане на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Поради това и ответникът по касационната жалба следва да бъде осъден да заплати на ДФЗ такова възнаграждение, в общ размер от 270 лв., от които 70 лв. държавна такса за касационната жалба и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение