Решение № 2915 от 25.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10399/2010 г.

Решение № 2915 от 25.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10399/2010 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУ "СО") - гр. Пазарджик, представлявано от пълномощника юрисконсулт Ралина Арнаудова, против решение № 232 от 14.06.2010 г., постановено по адм. дело № 130/2010 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик, в частта, с която е оставено без уважение искането на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Касаторът поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствени правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат съображения, че съдът не е съобразил решението си в тази част с Тълкувателно решение (ТР) № 3 от 13.05.2010 г. на ВАС. Касаторът моли решението да бъде отменено в обжалваната от него част и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъде присъдено претендираното юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Николай Петков Симеонов от гр. Пазарджик, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд - гр. Пазарджик е отхвърлена жалбата на Николай Петков Симеонов против мотивирано решение № 5/22.02.2010 г. на и. д. директор на РУ "СО" гр. Пазарджик, с което е оставена без уважение жалбата срещу разпореждане № 6012283504 ПР - 764/10.11.2009 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване. С решението съдът е оставил без уважение искането на директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и предмет на настоящото производство е решението само в тази част. Съдът е приел за неоснователно искането на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение поради липсата на данни ответникът по жалбата да е ползвал адвокат, както и поради това, че същият е административен орган и не може да се приложи субсидиарно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК. Решението в обжалваната част е неправилно. Безспорно е по делото, че ответната страна в първоинстанционното производство - РУ "СО" - гр. Пазарджик, е представлявана пред съда от юрисконсулт Ралина Арнаудова, която е направил своевременно искане - преди приключване на устните състезания, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Оспорването против административния акт е отхвърлено от съда. Предвид тези обстоятелства, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и съдът е следвало да го уважи. Изложените в обжалваното решение доводи за неоснователност на искането, не са съобразени с ТР № 3/13.05.2010 г. на Общото събрание на съдиите на ВАС, с което изрично е прието, че в случаите, в които съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата си, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно административното производство. Това решение е изведено от тълкуването на разпоредбите на 143, ал. 1 - 4 АПК, както и на чл. 17, ал. 3, чл. 32, т. 3 и чл. 78, ал. 8 ГПК. Тълкувателното решение е задължително за съдилищата съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт. Затова, като не е съобразил решението си с това ТР първоинстанционният съд е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен и вместо него да бъде постановено решение по същество, с което да бъде присъдено дължимото юрисконсултско възнаграждение. Предвид естеството на разрешения от първоинстанционният съд правен спор, който е с неоценяем материален интерес, размерът на възнаграждението следва да бъде определен на основание чл. 8, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 150 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,