Решение № 3972 от 12.4.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 20, ал. 4, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет.). Образувано е по два броя касационни жалби, подадени от М. Казакова, действаща като майка и законен представител на А. Казакова и М. Казакова, подадена чрез адв. М. Василева, срещу Решение 138/15.04.2022г., постановено по адм. дело 12/2022 г. по описа на Административен съд Добрич, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед ЗД/Д-ТХ-094/27.10.2021 г. на директора на Дирекция Социално подпомагане Добрич, потвърдена с решение 08-РД06-0026/08.12.2021 г. на директора на РДСП Добрич и срещу заповед ЗД/Д-ТХ-093/27.10.2021 г. на директора на Дирекция Социално подпомагане Добрич, потвърдена с решение 08-РД06-0025/08.12.2021 г. на директора на РДПС Добрич. Наведените в касационната жалба възражения за недопустимост на обжалваното решение, неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на съвкупния доказателствен материал и твърдение за необоснованост, са относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 2. и т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отменят обжалваните заповеди. Втората касационна жалба е на А. Казакова, подадена чрез особен представител адв. М. Илиева, срещу Решение 138/15.04.2022г., постановено по адм. дело 12/2022 г. по описа на Административен съд Добрич. Твърди се, че решението е неправилно, поради противоречие с материалния закон. Ответникът - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Добрич, не изразява становище. Ответникът А. Казаков, представляван от пълномощника си адв. М. Славова, в писмен отговор, постъпил на 19.05. и 30.05.2022 г., изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Счита, че първоинстанционното решение е правилно, поради което моли същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационните жалби. Счита, че решението не страда от пороци, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационните жалба за процесуално допустими, като подадени в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за които решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледани по същество на основанията посочени в жалбите и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационните жалби са неоснователни. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство са два броя заповеди, а именно: заповед ЗД/Д-ТХ-093/27.10.2021 г. на директора на Дирекция Социално подпомагане Добрич и заповед ЗД/Д-ТХ-094/27.10.2021г., с които на основание чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДет. е наредено да се предостави дългосрочна социална услуга в общността в Център за обществена подкрепа 2, град Добрич, на децата М. и А. Казакови, с майка М. Казакова с постоянен и настоящ адрес гр. Добрич, и баща А. Казаков, с постоянен и настоящ адрес в гр. Козлодуй. Предоставянето на дългосрочната социална услуга е за индивидуална и семейна работа с психолог и социален работник предвид конфликтните ситуации между родителите и родителското отчуждение; за снижаване на напрежението от преживяното насилие; за провеждане на контролирани срещи между децата и бащата; за промяна и надграждане методите на възпитание, които майката прилага спрямо децата, и за повишаване на родителски капацитет. Горните заповеди са потвърдени с решение 08-РД06-0025/08.12.2021 г. на директора на РДСП Добрич и решение 08-РД06-0026/08.12.2021 г. на директора на РДСП Добрич. От данните по делото е видно, че с решение 89 от 21.01.2019 г. по гр.д. 3489/2018г. по описа на Районен съд Добрич бракът между двамата родители е прекратен с развод. Упражняването на родителските права върху децата е предоставено на майката, като на бащата е определен режим на лични контакти с децата. Решението е обжалвано и е образувано гражданско дело 427/2019 г. по описа на Окръжен съд Добрич. По време на провелото се съдебното производство по настоящия казус по обжалване на процесните заповеди пред Административния съд - Добрич, е постановено решение 260005 от 14.03.2022 г. по в.гр.д. 427/2019 г. по описа на Окръжен съд Добрич, с което е отменено решението на РС-Добрич по гр.д. 3489/2018 г. в частта, в която упражняването на родителските права по отношение на децата е предоставено на майката, и вместо това е постановено друго по същество, с което те са предоставени на бащата, като на майката е определен режим на лични контакти. От фактическа страна по делото е установено, че двамата родители спорят за родителските права и тяхното упражняване, поддържат постоянни конфликти помежду си, отправят си взаимни обвинения за липса на родителски умения и оказано насилие върху децата, подават молби, сигнали, жалби (в т.ч. по ЗЗДН), във връзка с които са образувани множество и различни производства пред органите на полицията, прокуратурата в гр. Добрич, съдилищата, ДСП-Добрич. Част от производствата са приключили, а други са висящи, като някои от молбите и жалбите на родителите са уважени, други не. ДСП Добрич е започнала работа по случаите на малолетните деца от началото на м. август 2018 г. Предприети са мерки за закрила на децата по чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗДет. чрез оказване на съдействие, консултиране и предоставяне на услуги в семейна среда, като са изготвяни множество планове за действие и доклади за оценка на случаите. Издавани са редица направления за ползване на краткосрочни и дългосрочни социални услуги от децата и родителите за периода 2018 г. 2021 г. с цел оказване на психологическа подкрепа и превенция на родителско отчуждение. В направленията е посочено, че децата са поставени в ситуации на постоянни конфликти между родителите, което дава отражение в психоемоционалното им състояние. С цел предпазване на психиката на децата и превенция на родителско отчуждение на членовете на семейството са необходими консултации с психолог и социален работник, както и съдействие за провеждане на контролирани срещи. Първоначално децата са насочени към социална услуга в общността в ДЦ към ДМСГД Добрич за срок от три месеца. Поради нередовни посещения и нежелание на майката да ползва социална услуга, директорът на ДСП Добрич е издал заповеди ЗД/Д-ТХ-013/30.01.2019 г. и ЗД/Д-ТХ-014/30.01.2019 г., с които на основание чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДет. е наредил да се предостави на децата и майката дългосрочна социална услуга в ЦОП към БЧК Добрич за срок от една година. На същата дата е издал и задължителни предписания на майката по чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЗДет. да спазва заложените в плана за действие дейности, да сътрудничи за тяхното изпълнение, да проявява отговорност и ангажираност при отглеждането и възпитанието, да предприеме действия за сключване на договор с доставчик на социални услуги по издадените заповеди и да осигури регулярни посещения на децата в услугата. Поради непостигнати резултати с децата в ЦОП към БЧК Добрич, след изтичане на срока на ползваната услуга с направления НП/Д-ТХ-60/11.03.2020 г. и НП /Д-ТХ-61/11.03.2020 г. на директора на ДСП Добрич, М. и А. са насочени към ЦОП 2 гр. Добрич. Впоследствие са издадени две нови направления с НП/Д-ТХ-156/16.09.2020 г. и НП/Д-ТХ- 157/16.09.2020 г. за продължаване на социалната услуга в центъра. Установено е, че през времето, в което специалистите в трите центъра са работили с децата и родителите, са провеждани множество консултации и разговори за понижаване на напрежението, справяне с кризата на раздялата и превенция на родителското отчуждение, както и провеждане на контролирани срещи с бащата. Според докладите на отделните центрове в поведението на децата се наблюдават емоции с негативно съдържание и обърканост, поради продължаващите съдебни спорове между родителите, като е препоръчано индивидуалната работа с тях да продължи, за да им бъде оказвана емоционална подкрепа и подпомагане с цел предотвратяване на риска от родителско отчуждение. През този период конфронтацията между родителите е ескалирала. Подадени са множество сигнали от бащата срещу майката, включително такива за упражняване на системен физически и психически тормоз спрямо децата и за принуждаването им да просят. От своя страна майката е отправила обвинения за извършени блудствени действия от бащата спрямо децата, по повод на които е образувано досъдебно производство 1202/2018 г. по описа на Първо РУ на МВР Добрич за престъпление по чл. 149, ал. 5 от НК. Досъдебното производство е прекратено с постановление от 28.08.2020 г. на Окръжна прокуратура Добрич, потвърдено с определение 260030/14.10.2020г. по ч.н.д. 256/2020г. по описа на ОС-Добрич. През същата година по молба на майката е образувано и производство по ЗЗДН. Издадена е заповед за незабавна защита 24/ 14.12.2018 г. по гр.д. 4936/2018 г. по описа на Районен съд - Добрич, с която е наложена забрана на бащата да приближава децата в отсъствие на майката или определено от нея лице на повече от 10 м. от жилището им и други места. Производството е приключило с влязло в сила на 05.02.2021 г. решение на РС-Добрич, с което молбата на М. Казакова е оставена без уважение, а издадената заповед за незабавна защита е обезсилена. По молба на бащата по ЗЗДН е постановено решение по гр. дело 3625/2019 г. по описа на РС-Добрич, с което е признато за установено извършено домашно насилие на 07.09.2019 г. от М. Казакова и нейните родители спрямо малолетните деца М. и А., изразяващо се в отправяне на обидни думи и провокативни нападки в присъствието на децата срещу техния баща. Районният съд - Добрич е издал заповед 26000/07.08.2020 г., с която е задължил майката, както и нейните родители да се въздържат от домашно насилие спрямо двете деца и да посещават индивидуална програма по психо-социално консултиране за срок от три месеца. Издадени са множество задължителни предписания, с които директорът на ДСП-Добрич е предписал М. Казакова да съдейства на социалните работници за изпълнение на заложените в плана за действие дейности, да изпълнява родителските си задължения и осигурява правото на децата за осъществяване на контакт с бащата съобразно определения от съда режим на лични контакти, както и да осигурява редовните им посещения в социалната услуга с цел работа с психолог и социален работник. В същото време бащата А. Казаков е продължил да подава множество искания и сигнали до Регионална дирекция Социално подпомагане - Добрич, до ДСП - Добрич и до Центъра за обществена подкрепа - 2, съдържащи оплаквания от жалбоподателката, че манипулира децата да не се срещат с него. На 21.09.2021 г. са изготвени два заключителни доклада от ЦОП 2 при община Добрич за развитие на случаите на М. и А., в които е изложено становище, че предоставянето на социалните услуги следва да продължи с цел оказване на психологическа и социална подкрепа на децата и семейството предвид конфликтните ситуации между родителите и съдействие за провеждане на контролирани срещи между бащата и децата. Направено е заключение, че до момента не е постигнат резултат за подобряване на взаимоотношенията на децата с баща им, както и отношенията между бащата и майката. Счетено е, че предвид липсата на промяна в поведението и действията на майката и нежеланието й да сътрудничи в осъществяване на заложените цели в индивидуалния план за предоставяне на услугата следва да бъде продължено оказването на психологическа и социална подкрепа. Бащата е подал няколко искания за предприемане на незабавна мярка за закрила спрямо децата му, състояща се в извеждането им от семейството на майката. На 04.10.2021 г. такова предложение е отправено и от екипа на ЦОП 2 при община Добрич. Предложението за това е мотивирано със съдържанието на изпратен от А. Казаков видеозапис, на който се вижда, че детето М. е пред емоционален срив, държи се грубо с баща си, крещи му, не желае близък контакт с него, като майката изпитва задоволство от реакцията на дъщеря си и отказва съдействие за осъществяване на режима на лични контакти. На 07.10.2021 г. е изготвен доклад за оценка на сигнал, в който е направено заключение, че е необходимо да се предприеме мярка за закрила по чл. 26 от ЗЗД. На 15.10.2021 г. са издадени две заповеди ЗД/Д-ТХ-087 и ЗД/Д-ТХ-088 от директора на ДСП Добрич по чл. 27, ал. 1 от ЗЗДет. за извеждане на децата М. и А. от семейството на майка им М. Казакова и настаняването им в семейството на баба им по бащина линия - Е. Лангова, с постоянен адрес в гр. Козлодуй. На 27.10.2021 г. са изготвени два доклада за оценка на случаите на основание чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДет, във вр. чл. 23 от ЗЗДет. В докладите е посочено, че поведението на М. спрямо бащата регресира, а А. копира поведението на сестра си, като продължаващите конфликти между родителите оказват негативно влияние върху психоемоционалното им състояние. В поведението на децата е забелязана тревожност и обърканост, като майката М. Казакова не полага никакви усилия да ги държи настрани от конфликтите между нея и А. Казаков. Предоставянето на социалните услуги за двете деца е преустановено поради изтичане на срока на договорите. Майката е консултирана за нуждата от подкрепа и съдействие за децата, но не е подала заявление за издаване на направление за ползване на социална услуга в общността, нито е съобщила за потърсена и получена ефективна помощ от психолог по свой избор. Според събраната информация по случая контактите между децата и баща им са системно ограничавани, като определението за привременни мерки не се спазва, тъй като децата не желаят да пребивават при него. Насрочвани са няколко принудителни предавания на децата чрез изпълнителни дела, които не са осъществени. Майката намира ползваната услуга за неефективна, защото с децата трябва да се работи не за родителско отчуждение, а за преживяно насилие от бащата преди фактическата раздяла на родителите. Позовавайки се на заключенията в докладите от 21.09.2021 г. на ЦОП 2 гр. Добрич, че следва да бъде продължено оказването на психологическа и социална подкрепа, социалните работници при ДСП Добрич са предложили да се предостави дългосрочна социална услуга в общността на двете деца. Въз основа на тези доклади са издадени двете обжалвани заповеди ЗД/Д-ТХ-093/27.10.2021 г. и ЗД/Д-ТХ-094/27.10.2021 г., с които директорът на Дирекция Социално подпомагане Добрич е наредил да се предостави дългосрочна социална услуга в общността в Център за обществена подкрепа - 2, гр. Добрич, на децата М. и А., включваща индивидуална и семейна работа с психолог и социален работник, предвид конфликтните ситуации между родителите и родителско отчуждение, снижаване на напрежението от преживяното насилие, провеждане на контролирани срещи между децата и бащата, промяна и надграждане методите на възпитание, които майката прилага спрямо децата и за повишаване на родителския капацитет. За да отхвърли сезиралите го жалби срещу процесните заповеди на директора на ДСП Добрич, първоинстанционният съд е приел, че безспорно установеното отчуждение на малолетните деца от баща им и отказът за сътрудничество от страна на майката са рисков фактор за психоемоционалното им състояние и развитие. При постановяване на решението си съдът се е позовал на свидетелските показания, които удостоверяват неизпълнението на режима на лични контакти на бащата с децата, отказа на децата да се виждат с баща си, нежеланието им да се срещат с него и цялостното им негативно отношение към него. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема, че оспореният акт е издаден от компетентния по закон орган, в законоустановената писмена форма, съдържа мотивите за издаването му, при спазване на административнопроизводствените правила, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта му. В оспореното съдебно решение се посочва, че са налице множество доказателства за влошени взаимоотношения между родителите на децата до степен, налагаща намесата на държавни институции, относно разрешаване на възникналите между тях конфликти, основният от които се свежда до осъществяване на контакт между децата и бащата. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира, че необходимостта от предприемане на мярката за закрила на детето по чл. 20, ал. 4, т. 1 ППЗЗДет., произхожда от категорично заявеното от страна на майката нежелание за ползване на социална услуга, както и изключително лоши отношения между родителите, което не позволява те да осъществят контакт помежду си. Обоснован е извод, съобразно който прилагането на мярката с издадените заповеди е при правилно приложение на закона, с оглед наличието на осъществените предпоставки по чл. 20, ал. 4, т. 1 ППЗЗДет. и постигане на целта на закона - нормалното физическо, умствено, нравствено и социално развитие на децата и защита на техните права и интереси. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбите, по отношение на актове, които подлежат на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд - Добрич, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалваните административни актове, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването им. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като проверява законосъобразността на оспорените административни актове, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. От доказателствата по делото се установява, че е налице неизпълнение на режима на лични контакти на бащата с децата, отказ на децата да се виждат с баща си, нежелание да се срещат с него и цялостното им негативно отношение към него. Факт е, че майката не желае да ползва никакво съдействие и социална услуга от ДСП Добрич, тъй като както тя заявява, от 2018 г. до 16.09.2021 г. не е получила резултат от потърсените съдействие и услуга. От данните по делото е видно, че са осъществени предпоставките на чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДет. Налице е необходимост от предоставената услуга и категорично заявено от страна на майката нежелание за ползване на тази услуга. Както правилно е посочил и решаващият състав, в случая безспорно е налице регрес в поведението на децата спрямо баща им, породен от нестихващата вражда между родителите, които проявяват крайна неспособност да преодолеят неразбирателствата помежду си, отправяйки си взаимни нападки и обвинения от различен характер. Децата са изключително стресирани и объркани и демонстрират все появни отрицателни реакции към него. Съществуващото между родителите напрежение се отразява неблагоприятно на психиката на децата, в резултат на което е нарушена връзката им с бащата. А. Казаков не може да осъществи нормални контакти с М. и А., съобразно режима на лични отношения поради нежеланието на децата да се виждат и контактуват с него без присъствието на майката. Отказът на децата е повлиян до голяма степен от манипулативното поведение на майката, която проявява открита враждебност към бащата в тяхно присъствие и им насажда негативни чувства към него. М. Казакова отказва да съдейства на бащата за реализиране на пълноценни срещи с М. и А., като не се старае да промени нагласите на децата, дори ги подсилва, заявявайки многократно, че децата не искат да тръгват с баща си, защото знаят, че ще бъдат взети от него и няма да видят повече майка си. По делото няма доказателства бащата да е имал недобросъвестно или агресивно поведение към децата, което реално да ги е дистанцирало от него. Всички обвинения на майката за упражнено насилие и блудствени действия от бащата спрямо децата са останали недоказани. От доказателствата по делото, включително и от събраните в хода на административното производство, се налага извод, че при децата има идентифициран риск от синдрома на родителското отчуждение. Такъв е налице когато единият родител напълно отчуждава детето от другия, като препятства възможността му да контактува пълноценно с неотглеждащия го родител, което поставя детето в риск по отношение на нарушеното му право на лични отношения, ограничаване на контактите им и въвличането му в конфликта между родителите. Родителското отчуждение на детето спрямо родителя, на когото е определен режим на лични отношения, е поставено в зависимост от поведението на упражняващия родителските права родител. Възпрепятстване на контактите на детето с другия родител са предпоставка за възникване и затвърждаване на отчуждението. Налице е отчуждаване на децата от бащата без да е доказано негативно поведение на последния (домашно насилие, алкохолизъм, престъпно поведение или др.) Действията на майката на практика водят до пълно родителско отчуждаване между бащата и децата, което ги поставя в риск (по смисъла на § 1, т. 11, б. в от Допълнителните разпоредби /ДР/ на Закона за закрила на детето /ЗЗДет/) и определено не е в техен най-добър интерес (по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет). От изложените по-горе обстоятелства и събраните доказателства безспорно се установява, че Казакова е възпрепятствала контактите между децата и бащата, не е предприела действия за промяна в поведението си, не е съдействала за провеждане на социална работа и е възпрепятствала заложените в плана за действие дейности. Тези обстоятелства ще доведат до прогресиране на синдрома на родителското отчуждение и до разрушаване на връзката между децата и бащата, което е във вреда и на тримата. Опасността връзката да бъде необратимо прекъсната е с непредвидими последици за правилното бъдещо развитие на малолетните деца При продължаване на периода без срещи между децата и бащата родителското отчуждение между тях непрекъснато ще нараства във времето. Съдът обосновано е приел, че процесните предписания съответстват на целта на закона да се осигури закрила за нормалното физическо, умствено, нравствено и социално развитие на децата и за защита на техните права и интереси за осигуряване на регулярен и спокоен контакт с всеки от родителите им, в частност охраняване на приоритетното право на децата да познават и общуват пълноценно и с баща си, на което майката енергично и категорично се противопоставя. Следва да бъде споделен изводът на съда, че при тези данни органите по социално подпомагане правилно са взели мерки, като са наредили М. и А. да ползват социални услуги. С установяване на изискуемият от приложимата правна норма юридически факт, предпоставките за прилагане на мярката по чл. 20, ал. 4, т. 1 ППЗЗДет., при която директорът на дирекция "СП" може да издаде заповед за ползване на социални услуги, са доказани. Нормите на член 9, § 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето, чл. 24, § 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз, чл. 124, ал. 2 от Семейния кодекс гарантират правото на детето на лични отношения с всеки от родителите. Предписаната социална услуга за психологическа подкрепа на децата във взаимоотношенията им с бащата е необходима именно за преодоляване на родителското отчуждение за пълноценно упражняване на режима на лични контакти от бащата и на правото на децата за комуникация с двамата родители. Първоинстанционното решение е съответно и на практиката на Съда по правата на човека и основните свободи, (решението Cristescu v. Romania, 13589/07, § 69), според която държавата има задължение да предприеме мерки, както за подпомагане на контакта на родителите с детето, така и да защити неговите най - висши интереси. Съобразно практиката на Съда по правата на човека по приложението на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧ), националният съд дължи да осигури справедлив баланс между интересите на детето и тези на родителя и подчертава, че водещ е интересът на детето (решение на Голямата камара, по делото Sahin v. Germany, 30943/96, § 64). В този смисъл е и решението на Съда по правата на човека по делото Ribic v. Croatia, ( 27148/12, § 92.). Предвид изложеното Върховният административен съд - състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,