Решение № 5963 от 18.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1338/2021 г.

Решение № 5963 от 18.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1338/2021 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 817 от 21.12.2020 г., постановено по адм. д. № 613/20 г. Административен съд – Плевен, седми състав, е отменил ревизионен акт № Р – 04000419006538 – 091 – 001/03.04.2020 г. на ТД на НАП. Велико Търново, потвърден частично с решение № 115/29.06.2020 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Велико Търново, в частта му, в която на Фондация "О. д." – Плевен е отказано приспадане на данъчен кредит както следва: за данъчен период м. 10/2018 г. в размер на 1 084 лв. и лихви 146, 54 лв., за данъчен период м. 11/2018 г. в размер на 1 261, 77 лв., за данъчен период м. 12/2018 г. в размер на 3 920 лв. или общо отказан данъчен кредит в размер на 6 265, 77 лв. и лихви за просрочие 146, 54 лв. С решението съдът е осъдил Д "ОДОП" – Велико Търново да заплати на Фондация "О. д." – Плевен, ЕИК[ЕИК], с адрес за кореспонденция гр. Плевен, ул. "Васил Левски" № 185, представлявана от председателя на Управителния съвет Х. Т., разноски по делото в размер на 400 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Б. Н. - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- Велико Търново, преподписана от старши юрисконсулт Х. В. В жалбата се прави оплакване, че решението на Административен съд Плевен е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, в това число заплатена държавна такса и юрисконсулско възнаграждение. Ответната по касационната жалба Фондация "О. д." – Плевен, ЕИК[ЕИК], с адрес за кореспонденция гр. Плевен, ул. "Васил Левски" № 185, представлявана от председателя на Управителния съвет Х. Т., чрез своя процесуален представител адв. И. К. взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд – Плевен е отменил ревизионен акт № Р – 04000419006538 – 091 – 001/03.04.2020 г. на ТД на НАП. Велико Търново, потвърден частично с решение № 115/29.06.2020 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Велико Търново, в частта му, в която на Фондация "О. д." – Плевен е отказано приспадане на данъчен кредит както следва: за данъчен период м. 10/2018 Г. в размер на 1 084 лв. и лихви 146, 54 лв., за данъчен период м. 11/2018 г. в размер на 1 261, 77 лв., за данъчен период м. 12/2018 Г. в размер на 3 920 лв. или общо отказан данъчен кредит в размер на 6 265, 77 лв. и лихви за просрочие 146, 54 лв. Първоинстанционният съд е описал подробно извършените процесуални действия по време на ревизията /стр. 2 – 5 от решението, л. 357, 358 от първоинстанционното дело/, констатациите на органите по приходите за отказ на право на данъчен кредит, проведеното административно оспорване на акта. Изложени са мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, при липса на допуснати нарушения, водещи до накърняване на правото на защита или постановяване на акт с друго съдържание. След това решаващият съд е пристъпил към изграждане на своите мотиви по материалната законосъобразност на акта. Същите са изложени на стр. 6 и сл. от решението, обширни по обем, като систематизирани за целите на настоящето изложени могат да бъдат сведени до следното: 1. На първо място в тази част на решението са изложени мотиви относно регистрацията и целите на фондация "О. д." – Плевен, участието й като партньор по програма за трансгранично сътрудничество INTERREG V – A, по която е получила национално съфинансиране и в изпълнение на която програма са придобити услуги и стоки по процесните фактури, по които е отказано право на данъчен кредит. Акцентирано е на обстоятелството, че по силата на въпросната програма и сключените по изпълнението й договори фондацията няма право да използва придобитите безвъзмездно активи за извършване на възмездни сделки, чрез които да генерира приходи, както и че същата още в ревизионното производство е декларирала намерения, че придобития в резултат на проекта дълготраен материален актив – "Атракцион" ще бъде използван след приключване на проекта за дейности по участие в изложби, изложения и други подобни и в този смисъл ще реализира приходи от наеми и билети, т. е. ще извършва независима икономическа дейност. 2. Изложени са решаващите констатации на органите по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по процесните фактури – дейностите на фондацията във връзка с проекта не могат да се определят като независима икономическа дейност, т. е. отсъства един от елементите на фактическия състав на правото на данъчен кредит – този по чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС. Прието е още, че от ревизираното лице не са представени доказателства, че с актива са били реализирани приходи, т. е. липсва пряка и непосредствена връзка между получените доставки и други последващи доставки. 3. Направено е тълкуване на разпоредбите на ЗДДС относно правото на данъчен кредит. 4. На база на последното и анализ на събраните по делото доказателства е изграден извод, че отказа на органите по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по процесните фактури е изграден в противоречие с материалния закон. Мотивите на първоинстанционния съд в тази насока са изложени на стр. 9 и сл. от решението, л. 361 и сл. от първоинстанционното дело. На първо място е възпроизведено тълкуването на материалния закон, дадено в решението на Съда на Европейския съюз по дело С – 153/11. На второ място, извършен е анализ на констатациите на органите по приходите, че съгласно сключените договори по изпълнение на проекта Фондация "О. д." няма право да използва придобитите безвъзмездно активи за извършване на възмездни сделки, чрез които да генерира доходи, т. е. не може да извършва независима икономическа дейност. Прието е, че клаузите на договорите съдържат подобно ограничения, но същите са срочни, т. е. обвързват фондацията за срока на договора, но след неговото изтичане няма пречка с придобитите активи да бъде извършвана независима икономическа дейност. Посочено е, че към този момент фондацията не е осъществявала независима икономическа дейност и получените доставки за придобиване на активите, за които се претендира право на данъчен кредит, не участват в последващи облагаеми доставки, но задълженото лице ясно е заявило намерението си да използва същите активи след приключване на ограничителния период по договорите. В тази насока административният съд е направил препращане към тълкуването на закона, дадено в две други решения на Съда на Европейския съюз – дела С – 124/12 и С – 126/14 – стр. 11 – 13 от решението. Изграден е извод, че на база на тълкуването се налага извод, че при хипотеза като процесната, когато задълженото лице е придобило актив и го е включило в имуществото на предприятието, то има право на приспадане на право на данъчен кредит, а данъчната администрация ще може да поиска възстановяване на приспаднатия кредит с обратна дата, ако в последствие се окаже, че придобитата стока не е била използвана за нуждите на икономическата дейност на ревизираното лице, така както то първоначално е заявило. На основание изложеното е направен краен извод за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт в обжалваната му част и основателност на жалбата. Решението на Административен съд – Плевен е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Велико Търново се правят оплаквания за неправилност на решението на административния съд поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Навеждат се аргументи, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващо се в това, че липсва пълен и всестранен анализ на фактите и обстоятелствата по делото. На отделен ред се правят оплаквания свързани с изводите на административния съд за неправилно приложение на материалния закон, като се излагат аргументи, че необосновано на събраните по делото доказателства е прието, че задълженото лице ще извършва за в бъдеще облагаеми доставки с процесните активи. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По делото няма спор за факти. Спорът между страните се свежда единствено по тълкуването и прилагането на материалния закон. В хода на ревизията е установено, че фондация "О. д." Плевен е упражнила право на данъчен кредит общо в размер на 6 265, 77 лв. за данъчни периоди м. 10, 11 и 12 на 2018 г. по фактури, издадени шестима доставчици, свързани с участието й като партньор по програма за трансгранично сътрудничество INTERREG V – A, по която е получила национално съфинансиране. Няма спор също, че процесните фактури документират реално извършени доставки, придобития в резултат на доставките актив е включен в имуществото на фондацията, както и че по силата на сключените договори в изпълнение на програмата фондацията няма право да извършва независима икономическа дейност с въпросния актив в рамките на срока договорите. Спорът между страните се свежда до това, дали заявеното от фондацията намерение за извършване на облагаеми доставки с актива намира обективна обосновка в доказателствата по делото. Даденият положителен отговор на спорния въпрос от страна първоинстанционния съд се споделя от настоящата съдебна инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. Още повече, че същият е в съответствие с установена съдебна практика по идентичен спор между същите страни, за друг данъчен период, изразена в решение № 12544 от 12.10.2020 г. на Върховния административен съд, осмо отделение, постановено по адм. д. № 3882/2020 г. Не могат да бъдат споделени оплакванията на касатора за наличие на допуснато съществено нарушения на съдопроизводствените правила от страна на първоинстанционния съд, изразяващи се в неизлагане на собствени мотиви, а възпроизвеждане единствено на тълкуванията на закона, направено в решенията на Съда на Европейския съюз. Видно от мотивите на първоинстанционното решение, решаващият съд е изложил много подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията/която както бе вече посочено не е спорна между страните/, констатациите на органа на приходите за непризнаване на право на данъчен кредит, както и възраженията на задълженото лице. При отделяне на спорното от безспорното първоинстанционният съд правилно е посочил, че спорът между страните се свежда единствено по тълкуването и прилагането на материалния закон. Настоящата съдебна инстанция намира за неоснователни и оплакванията на касатора за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на оспореното съдебно решение. В допълнение на изложеното от първоинстанционния съд в тази насока следва да бъде изложено следното: Тълкуването на разпоредбите на договора за предоставяне на национално съфинансиране по програма за трансгранично сътрудничество INTERREG V – A Румъния – България 2014 г. – 2020 г. /приложен на л. 253 и сл. от административната преписка по първоинстанционното дело/, сключен между Министерство на регионалното развитие и благоустройството като "договарящ орган" и Фондация "О. д." като "партньор" налагат следните изводи: Според чл. 8 от договора, партньорът приема, че безвъзмездните финансови средства не могат да имат за цел или резултат реализирането на печалба или генерирането на нетни приходи в рамките на проекта по смисъла на чл. 61 от Регламент 1303/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета за програмата на трансгранично сътрудничество INTERREG V – A Румъния – България 2014 г. – 2020 г. Съгласно чл. 9, ал. 2 от договора, срокът на изпълнение съгласно основания договор е 18 месеца. Според раздел IX от договора – Право на собственост, ползване на резултатите и закупените активи, чл. 27 – 29, правото на собственост, включително правата на интелектуална собственост, както и върху придобитите активи, възниква за партньора, като последният не може да ипотекира, да налага залог върху вещите, закупени с финансовите средства по време на изпълнение на проекта и пет години след датата на приключване на изпълнението, както и в срок от пет години от изтичането на срока по чл. 9 партньорът е длъжен да не прехвърля собственост върху обекти, изградени в резултат на инвестиции по проекта, както и да не сключва договори от всякакъв характер с трети лица, които могат да доведат до значително изменение на проекта. Тълкуването на въпросните разпоредби налага извод, че за фондация "О. д." не съществува пречка са извършва облагаеми сделки с обекта, придобит в резултат на въпросното финансиране, след изтичане на 18 месечния срок на проекта, стига същите да не водят до значително изменение на проекта. При така изложените обстоятелства настоящата съдебна инстанция споделя напълно при условията на чл. 221, ал. 2 тълкуването на материалния закон, направено от първоинстанционния съд. Същата споделя и тълкуването на закона, направено от състава на ВАС, осмо отделение, изложено в цитираното по-горе решение между същите страни по адм. д. № 3882/2020 г. Следва да бъдат споделени и доводите на пълномощника на ответната по касация фондация, че безвъзмездното предоставяне на услугата на обществеността /каквито са решаващите аргументи на приходния орган за отсъствието на един от елементите от фактическия състав – чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС за възникване на право на данъчен кредит/ не следва да бъде приравнявано на безвъзмездна доставка. Аргументите на този довод намират основанието си в разпоредбата на чл. 9, ал. 2, т. 2 ЗДДС, според която за доставка на услуга се смята и поемането на задължения за неизвършване на действия или неупражняване на права. След като е стигнал до краен извод за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт и е отменил същия като такъв, Административен съд – Плевен е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса Националната агенция по приходите, в качеството й на юридическото лице, в състава на което се намира ответната по касация Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна, следва да бъде осъдена да заплати на Фондация "О. д." – Плевен разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 400 лв., съгласно представения на л. 25 от настоящето дело списък с разноски и доказателства за тяхното извършване Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,